1_ ИТ-00-55/07.08.2018 г.
чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004
чл. 21(1) и (2) от Регламент № 987/2009
Във Ваше писмо, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" с вх. №/2018 г. е описана следната фактическа обстановка:
Дружество желае да назначи по трудов договор физическо лице-гръцки гражданин, който ще работи дистанционно от Гърция. За същото лице вече има издаден служебен номер от НАП.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Какви документи трябва да притежавате, за да назначите лицето, при положение че физическото му местоположение и работа ще бъде в Гърция?
- Следва ли да му бъде издадено удостоверение А1?
Въз основа на изложената непълна фактическа обстановка и с оглед относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното становище:
В компетенциите на Националната агенция за приходите е изготвянето на отговори на всички запитвания по данъчното и осигурителното законодателство с методологичен характер. В тази връзка следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище относно въпроси, свързани със сключване на трудови договори по реда на Кодекса на труда.
По втори въпрос:
В Европейския съюз се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Правилата са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, които се прилагат от 01.05.2010 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а да синхронизират системите за социална сигурност на държавите-членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите-членки в трансгранична ситуация.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС.
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки.
В описания в запитването Ви случай, въпреки че не пресича граници на държави-членки, спрямо лицето е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че неговият работодател е установен на територията на държава-членка (България), различна от държавата, в която се полага труда (Гърция).
В случай че лицето полага труда си единствено на територията на Гърция, то е подчинено на законодателството на тази държава-членка (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).Това означава, че за българското предприятие е възможно да възникнат задължения за превеждане на задължителни осигурителни вноски по законодателството на Гърция, ако това е предвидено в законодателството на същата тази държава.
Ако възникне такова задължение, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 21(1) от Регламент № 987/2009, според която работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава-членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава-членка. Тези работодатели могат да се договорят с лице, за което е определено законодателство на друга държава-членка, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноските (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо не издава удостоверение за приложимото законодателство.
Настоящето становище е основано на хипотезата, че запитването Ви касае само и изключително случая, при който въпросното лице полага труда си на територията на една единствена държава-членка (Гърция). В случай че лицето е трудово активно на територията и на други държави-членки за един или повече работодатели или като самостоятелно заето лице, при определяне на приложимото законодателство би следвало да се приложи друга разпоредба от Дял II на Регламент № 883/2004.
Описана е следната фактическа обстановка: дружество възнамерява да назначи по трудов договор физическо лице - гръцки гражданин, което ще работи дистанционно от Гърция. За това лице вече е издаден служебен номер от НАП.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: "Какви документи трябва да притежавате, за да назначите лицето, при положение че физическото му местоположение и работа ще бъде в Гърция?"
Въпрос: "Следва ли да му бъде издадено удостоверение А1?"
Посочено е, че в компетентността на Националната агенция за приходите е изготвянето на отговори по данъчното и осигурителното законодателство с методологичен характер. НАП не е компетентна да изразява становище по въпроси, свързани със сключване на трудови договори по реда на Кодекса на труда.
Извод: По първия въпрос НАП не изразява становище, тъй като не е компетентна по въпроси относно сключването на трудови договори по Кодекса на труда.
По втори въпрос
В Европейския съюз действат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, приложими от 01.05.2010 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет при противоречие с националното законодателство на държавите членки.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е хармонизиране, а синхронизиране на системите за социална сигурност на държавите членки, за да се елиминират противоречията, възникващи при прилагане на отделни елементи от националните законодателства в трансгранични ситуации. Предназначението им е да гарантират и стимулират свободното движение на гражданите на държавите членки, както е предвидено в първичното право на ЕС.
Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Определеното приложимо законодателство обхваща всички посочени в този член клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави членки на ЕС. Съгласно чл. 2(1) от Регламент № 883/2004 той се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства.
Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 - 16), при наличие на трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, прилагащи регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи на Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11(1) от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция съгласно чл. 19(2) от Регламент № 987/2009. Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите съответни държави членки.
В разглеждания случай, макар лицето да не пресича граници на държави членки, е налице специфична трансгранична ситуация, произтичаща от това, че работодателят е установен на територията на една държава членка (България), а трудът се полага на територията на друга държава членка (Гърция).
Ако лицето полага труда си единствено на територията на Гърция, то е подчинено на законодателството на тази държава членка на основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004. Това означава, че за българското предприятие е възможно да възникнат задължения за превеждане на задължителни осигурителни вноски по законодателството на Гърция, ако такова задължение е предвидено в гръцкото законодателство.
При възникване на такова задължение следва да се има предвид чл. 21(1) от Регламент № 987/2009, според който работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка.
Съгласно чл. 21(2) от Регламент № 987/2009 тези работодатели могат да се договорят с лице, за което е определено законодателство на друга държава членка, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноските. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, ако лицето, с което се е договорил, не изпълнява тези задължения.
Посочено е, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004 компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо, не издава удостоверение за приложимото законодателство (формуляр А1).
Настоящото становище е основано на предположението, че запитването се отнася единствено до случай, при който лицето полага труда си на територията на една единствена държава членка - Гърция. Ако лицето е трудово активно и на територията на други държави членки - за един или повече работодатели или като самостоятелно заето лице, при определяне на приложимото законодателство следва да се приложи друга разпоредба от дял II на Регламент № 883/2004.
Извод: При положение че лицето полага труда си единствено на територията на Гърция, спрямо него се прилага гръцкото законодателство по чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, възможно е за българския работодател да възникнат задължения за осигурителни вноски по гръцкото право, а в тази хипотеза компетентната институция не издава удостоверение А1.
