Изх. № 94-Б-255
Дата: 14. 12. 2022 год.
Приложение №2 от ЗМДТ, чл. 19, ал. 3;
Приложение №2 от ЗМДТ, чл. 19, ал. 4.
ОТНОСНО:прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от Приложение №2 към Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №........11.2022г., е изложена следната фактическа обстановка:
В практиката често се срещате с откази на общински органи да определят данъчната оценка на гори и земи от горския фонд въз основа на таксационна характеристика, издадена от Регионалната дирекция по горите /РДГ/. Причина според обяснението на общинските служители е, че същите не са компетентни да определят категорията земеделска земя, към която гората и земята от горския фонд следва да бъдат приравнени по силата на чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ. Данъчната служба препраща преписката към общинската служба по земеделие и РДГ за категорията земеделска земя, към която гората и земята от горския фонд се приравнява по силата на чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ, но посочените служби отказват, тъй като законодателството не предвижда категоризация на горите и земите от горски фонд по показателите за земеделски земи, както и поради това, че същите нямат правомощия съгласно приложимото законодателство да определят категория земеделска земя на гори и земи от горския фонд.
В писмото си посочвате, че сте се запознали със становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 08-К-5/02.05.2011 г., съгласно което за определяне на данъчната оценка на гори и земи от горския фонд следва да бъде подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Определяте фактическата ситуация като патова и предвид изложеното поставяте следните въпроси:
1.Кой е компетентният орган, визиран в чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ, който да определи данъчната оценка на гори и земи от горския фонд по чл. 19, ал. 3 от Приложение № 2?
2. Въз основа на какви данни и документи се извършва определянето на тази оценка /удостоверение за таксационна характеристика от държавно горско стопанство/регионална дирекция по горите, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, протокол от общинската комисия по земеделие и/или други/ и от кои органи се издават?
С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
Нормите за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти са разписани в Приложение №2 към ЗМДТ.
Приложението съдържа правила за определяне на данъчните оценки на следните поземлени имоти: данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници - чл. 13-18, земеделските земи - чл. 19-21, земите от горския фонд - чл. 19, ал. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Приложението данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя съгласно приложената към същия член таблица. Видно от цитирана разпоредба, земите от горския фонд не подлежат на категоризация по Закона за опазване на земеделските земи, тъй като правилата се отнасят до земеделските земи. За целите на данъчното облагане типът месторастене на земите от горския фонд се приравнява на съответна категория земеделска земя в съответствие със заложените в таблицата по чл. 19, ал. 4 критерии, като напр. определен тип растителност /напр. 58/ попада в обхвата на определена категория земеделска земя - 6-та категория, след което данъчната оценка се изчислява като за земеделска земя от 6-та категория. За да бъде извършена преценка на коя категория земеделска земя се приравнява земя от горския фонд, е необходимо лицата да удостоверят документално типа месторастене, находящ се върху имота. Това следва да се извърши пред органа по приходите на общината, който е единствено компетентен да определя данъчната оценка на недвижим имот. Документите, удостоверяващи тази таксационна характеристика, се издават от държавното горско стопанство или РДГ, в териториалния обхват на които попада съответният имот.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В практиката възникват случаи на отказ от страна на общинските органи да определят данъчната оценка на гори и земи от горския фонд въз основа на таксационна характеристика, издадена от Регионална дирекция по горите (РДГ). Според обясненията на общинските служители те не са компетентни да определят категорията земеделска земя, към която гората и земята от горския фонд следва да бъдат приравнени по силата на чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ.
Данъчната служба препраща преписката към общинската служба по земеделие и към РДГ за определяне на категорията земеделска земя, към която гората и земята от горския фонд се приравняват по чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ. Тези служби отказват, тъй като законодателството не предвижда категоризация на горите и земите от горския фонд по показателите за земеделски земи и те нямат правомощия по приложимото законодателство да определят категория земеделска земя на гори и земи от горския фонд.
Посочено е, че сте се запознали със становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 08-К-5/02.05.2011 г., според което за определяне на данъчната оценка на гори и земи от горския фонд следва да бъде подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Фактическата ситуация е определена като патова и са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Кой е компетентният орган, визиран в чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ, който да определи данъчната оценка на гори и земи от горския фонд по чл. 19, ал. 3 от Приложение №2?
Въпрос 2: Въз основа на какви данни и документи се извършва определянето на тази оценка (удостоверение за таксационна характеристика от държавно горско стопанство/регионална дирекция по горите, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, протокол от общинската комисия по земеделие и/или други) и от кои органи се издават?
С оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище.
Нормите за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти са уредени в Приложение №2 към ЗМДТ. В това приложение са разписани правилата за определяне на данъчните оценки на:
- земите в строителни граници, застроените дворове и земите извън строителните граници - чл. 13-18;
- земеделските земи - чл. 19-21;
- земите от горския фонд - чл. 19, ал. 4.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от Приложение №2 данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като типът месторастене на земите от горския фонд се приравнява към категорията земеделска земя съгласно приложената към същия член таблица.
От тази разпоредба следва, че земите от горския фонд не подлежат на категоризация по Закона за опазване на земеделските земи, тъй като правилата на този закон се отнасят до земеделските земи. За целите на данъчното облагане типът месторастене на земите от горския фонд се приравнява на съответна категория земеделска земя в съответствие с критериите, заложени в таблицата по чл. 19, ал. 4. Например определен тип растителност (напр. 58) попада в обхвата на определена категория земеделска земя - 6-та категория, след което данъчната оценка се изчислява като за земеделска земя от 6-та категория.
За да се извърши преценка към коя категория земеделска земя се приравнява земя от горския фонд, е необходимо лицата да удостоверят документално типа месторастене, намиращ се върху имота. Това следва да се извърши пред органа по приходите на общината, който е единствено компетентен да определя данъчната оценка на недвижим имот.
Документите, удостоверяващи таксационната характеристика (типа месторастене), се издават от държавното горско стопанство или от РДГ, в чийто териториален обхват попада съответният имот.
Извод: Компетентен да определя данъчната оценка на гори и земи от горския фонд по чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от Приложение №2 към ЗМДТ е органът по приходите на общината, като за целта лицата представят пред него документи за таксационна характеристика (тип месторастене), издадени от държавното горско стопанство или РДГ, въз основа на които типът месторастене се приравнява към съответна категория земеделска земя по таблицата към чл. 19, ал. 4 и се изчислява данъчната оценка.
