1_ИТ-00-99/15.11.2016
ЗКПО чл. 10, ал. 1
ЗКПО, чл. 33, ал. 1, т. 1
ЗДДС, чл. 70, ал. 2 и 3
ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 7
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС)
Дружество е с основна дейност търговия и отдаване под наем на собствени имоти, находящи се в Република България. За управлението на дружеството има сключен договор за управление и контрол с латвийски гражданин, на който постоянното му местожителство е в Латвия и периодично пътува до България за изпълнение на служебните си задължения.
Във връзка с изложеното се поставят следните въпроси:
1. Следва ли разходите за пътуването на управителя до България във връзка с изпълнение на служебните му задължения към дружеството да бъдат признати за данъчни цели съгласно ЗКПО?
2. Могат ли да бъдат изплащани дневни пари на управителя, в размерите, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, Наредбата за командировки в страната?
3. Намират ли приложение в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, и Наредбата за командировките в страната?
4. Следва ли да бъде признат данъчен кредит на нощувките?
Нормативните документи, регламентиращи командировките в страната и чужбина са Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, и Наредбата за командировките в страната, издадени на основание чл.215 от Кодекса на труда във връзка с чл.121 от с.к. За въпроси по прилагане на наредбите следва да се обърнете към Министерството на труда и социалната политика, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на финансите, които в зависимост от възложената им компетентност изразяват становища и дават указания. С оглед горното и при така изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
По приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане:
Счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. (чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО)
Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници. Следователно, независимо дали са отчетени като командировъчни, разходите за пътуване и престой на съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на съдружници, не се признават за целите на ЗКПО.
За да бъдат данъчно признати, разходите за пътуване и престой следва да бъдат и документално обосновани в съответствие с изискванията, посочени в чл.10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. (чл.10, ал.1 от ЗКПО)
Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.
Съгласно нормите, регламентиращи командировките в страната и чужбина, командировка е изпращане на работника или служителя за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, както и изпращането за извършването на конкретна служебна работа в чужбина. В този смисъл, сумите, които се изплащат на лицето за пътувания в България и до други държави, ще се считат за командировъчни пари, само ако е налице командировка по смисъла на съответните разпоредби. В случай че разходите не са свързани с извършване на конкретна служебна работа, а представляват лични пътувания или пътувания от местоживеене до месторабота, не биха могли да се третират като командировки.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.23 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), че не се облагат с данък върху дохода получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения. При надхвърляне на посочения двукратен размер дневните пари се считат за доход за облагане на физическото лице по реда на ЗДДФЛ.
По отношение отчитането на разходите за командировки следва да имате предвид и общите изисквания на ЗКПО: да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО.
По приложението на Закона за данък върху добавената стойност:
В глава седма от ЗДДС е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпада в случаите на чл.70, ал.2 и 3 от закона.
Разпоредбата на чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС дава право на лицата да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.
Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
Отделно от горното, за да е налице право на данъчен кредит за нощувките на управителя, е необходимо същите да са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството и да се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Когато управителят пребивава в България за по-дълъг период и от страна на дружеството се извършват разходи за задоволяване на жилищните му нужди, се приема, че се предоставя услуга, свързана с личните нужди на съответното лице, а не с независимата икономическа дейност на дружеството.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от компетентните органи по приходите, които при изпълнение на своите правомощия действат самостоятелно и въз основа на закона.
Дружество с основна дейност търговия и отдаване под наем на собствени имоти в Република България има сключен договор за управление и контрол с латвийски гражданин, с постоянно местожителство в Латвия, който периодично пътува до България за изпълнение на служебните си задължения.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли разходите за пътуването на управителя до България във връзка с изпълнение на служебните му задължения към дружеството да бъдат признати за данъчни цели съгласно ЗКПО?
Въпрос 2: Могат ли да бъдат изплащани дневни пари на управителя, в размерите, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), Наредбата за командировките в страната?
Въпрос 3: Намират ли приложение в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, и Наредбата за командировките в страната?
Въпрос 4: Следва ли да бъде признат данъчен кредит на нощувките?
Нормативните актове, регламентиращи командировките в страната и чужбина, са Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Наредбата за командировките в страната, издадени на основание чл.215 от Кодекса на труда във връзка с чл.121 от същия кодекс. По въпроси относно прилагането на тези наредби компетентни да изразяват становища и да дават указания са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на финансите.
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане
Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители и членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници. Следователно, независимо дали са отчетени като командировъчни, разходите за пътуване и престой на съдружниците, когато те пътуват и пребивават в това си качество, не се признават за целите на ЗКПО.
За да бъдат данъчно признати, разходите за пътуване и престой следва да са документално обосновани съгласно чл.10 от ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяването на разходи, несвързани с дейността на дружеството, е основание за данъчна регулация по чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, като тези разходи се третират като непризнати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Съгласно нормите, регламентиращи командировките в страната и чужбина, командировка е изпращане на работника или служителя за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, както и изпращането за извършване на конкретна служебна работа в чужбина. В този смисъл сумите, изплащани на лицето за пътувания в България и до други държави, се считат за командировъчни пари само ако е налице командировка по смисъла на съответните разпоредби.
Когато разходите не са свързани с извършване на конкретна служебна работа, а представляват лични пътувания или пътувания от местоживеене до месторабота, те не могат да се третират като командировки.
Съгласно чл.13, ал.1, т.23 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не се облагат с данък върху дохода получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения. При надхвърляне на този двукратен размер дневните пари се считат за доход за облагане на физическото лице по реда на ЗДДФЛ.
По отношение на отчитането на разходите за командировки следва да се имат предвид и общите изисквания на ЗКПО: разходите да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по глава четвърта от закона, и да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Извод: Разходите за пътуване и престой на управителя по договор за управление и контрол се признават за данъчни цели по ЗКПО, ако са във връзка с дейността на дружеството, не са лични или свързани с пътуване от местоживеене до месторабота, не представляват скрито разпределение на печалбата, не са при условия на отклонение от данъчно облагане и са документално обосновани по чл.10 от ЗКПО. Дневните пари по извънтрудово правоотношение не се облагат до двукратния размер по чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ, а над този размер се облагат като доход.
По прилагането на Закона за данък върху добавената стойност
В глава седма от ЗДДС е уредено възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпадат в случаите по чл.70, ал.2 и ал.3 от закона.
Съгласно чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС лицата имат право да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица.
За да се упражни това право, е необходимо лицата да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
Едновременно с това разходите за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, които определят условията за командироване, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), реда за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
Освен това, за да е налице право на данъчен кредит за нощувките на управителя, е необходимо тези разходи да са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството и да се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Когато управителят пребивава в България за по-дълъг период и дружеството поема разходи за задоволяване на жилищните му нужди, се приема, че се предоставя услуга, свързана с личните нужди на съответното лице, а не с независимата икономическа дейност на дружеството.
Извод: Право на данъчен кредит за нощувките и транспорта на управителя е налице, ако той е командирован по реда на приложимите наредби, разходите са документирани с данъчен документ по чл.114 и чл.115 от ЗДДС с отделно посочен данък, отговарят на изискванията за командировки и са свързани с независимата икономическа дейност и облагаемите доставки на дружеството. Когато разходите са за жилищни нужди при по-дълъг престой, те се третират като свързани с лични нужди и не пораждат право на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. Действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от компетентните органи по приходите, които действат самостоятелно и въз основа на закона.
