Данъчно третиране по ЗДДС на доставка на стоки от територията на страната към клиент от трета страна при франко склад

Изх. №54-0001-136

27.06.2025 г.

чл. 7, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 12, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 17, ал. 2 от ЗДДС;

чл. 28, т. 1 от ЗДДС;

чл. 28, т. 2 от ЗДДС;

чл. 53, ал. 2 от ЗДДС;

чл. 124, ал. 2 от ЗДДС;

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

Дружеството е регистрирано по ЗДДС с основен предмет на дейност търговия на едро с ПВЦ изделия. Посочено е че предстои сделка с клиент установен в Дубай -трета страна, и условие на доставката франко склад София, като клиентът сам ще си организира транспорта на стоките.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Фактурата, която ще бъде издадена от дружество - доставчик към чуждестранното лице, следва ли да бъде с начислен български ДДС, съответно ако не следва, кое е основанието за неначисляване на данък?

2. Ако не следва да бъде начислен български косвен данък, с кой код следва да се опише фактурата в дневника за продажбите по ЗДДС?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По първи въпрос:

Със ЗДДС в българското законодателство е транспонирана Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО). Предвид чл. 2, т. 1 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. За да бъде една доставка облагаема (с данъчна ставка в размер на 0% или 20%) за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС "Освободени доставки и придобивания".

За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. Цитираната правна норма въвежда в националното законодателство разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съответстваща на чл. 31 от Директивата, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС (съответстваща на чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО) е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до друга страна или територия е с място на изпълнение територията на страната и в конкретния случай на основание чл. 12 от ЗДДС, доставката ще облагаема за целите на закона.

Съгласно българското законодателство, този вид доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната не са освободени от облагане, но е възможно при определени условия да са облагаеми с нулева ставка на данъка.

Тъй като в писменото запитване не е посочено до къде ще бъде транспортирана стоката, както и дали получателят е регистриран за целите на ДДС в Европейския съюз (ЕС), следва да се прецени дали доставката подлежи на облагане с нулева ставка на данъка, т.е. има характер на вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС, доставка по глава трета от ЗДДС (износ по смисъла чл. 28 от ЗДДС) или е доставка, облагаема със стандартната данъчна ставка от 20 на сто.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са ВОД по чл.7 от закона, с изключение на освободените ВОД по чл. 38, ал. 2 от него. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Прилагането на нулева ставка за ВОД е допустимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката, стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Също така, при извършване на ВОД на стоки, за дружеството доставчик възниква задължение за подаване на VIES-декларация в съответствие с чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от ППЗДДС.

Член 53, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС транспонира в националното законодателство член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, който регламентира, че държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или от името на продавача или лицето, придобиващо стоките, когато са изпълнени следните условия:

а) стоките са доставени на друго данъчно задължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките;

б) данъчно задълженото лице или данъчно незадълженото юридическо лице, за което е извършена доставката, е идентифицирано за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, и е посочило този идентификационен номер по ДДС на доставчика.

В тази връзка ще е налице основание за облагане на доставките на стоки с нулева ставка за ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО), в случай че са налице следните кумулативни предпоставки:

- чуждестранното лице е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставило идентификационния си номер по ДДС на дружеството;

- стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка;

- доставчикът е подал VIES-декларация по чл. 125 от ЗДДС, съдържаща точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите;

- дружеството разполага с документите, посочени в чл. 45 от ППЗДДС.

При тази хипотеза във фактурата, като основание за неначисляването на данък се посочва разпоредбата на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

От друга страна, съгласно чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС (съответстваща на чл. 146, параграф 1, буква "а" и буква "б" от Директива 2006/112/ЕО), облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

Условията за прилагане на нулева ставка на данъка по реда на глава трета от ЗДДС, са следните:

- стоката да се изпрати или превози от място на територията на страната до трета страна или територия;

- доставчикът да прехвърля право на собственост или друго вещно право върху стока;

- стоката да се превозва от или за сметка на доставчика или стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т.1 и т. 2 от закона с посочените в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:

1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство;

2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от която е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;

3. документ за превоза на тези стоки.

От изложеното следва, че за да се приложи нулева данъчна ставка е необходимо да са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС и при наличие на документите посочени в чл. 21 от ППЗДДС, независимо какво лице е получател на стоките.

В случая нулева ставка на данъка, съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС, би била приложима, когато дружеството извършва доставка на процесните стоки, с получател чуждестранното лице от Дубай, и същите се транспортират от територията на страната до трета страна или територия, ако:

- купувачът не е установен на територията на страната и

- българското дружество - доставчик, разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Един от тези документи е митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане илидруг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство.

При тази хипотеза във фактурата, като основание за неначисляване на данък, се посочва разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС.

В случай че не са налице материалноправните предпоставки за третиране на доставките, като ВОД, съгласно ЗДДС чл. 7, ал. 1 от ЗДДС или износ по смисъла на чл.28 от ЗДДС, тъй като мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната, същите ще са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с данъчна ставка в размер на 20%.

По втори въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. По смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ по смисъла на този закон е: фактурата; известието към фактура; протоколът.

При условие че за извършената доставка на стоки е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, т.е. налице е ВОД, същата следва да намери отражение в колона 20 на дневника за продажбите - данъчна основа на ВОД, като се попълва и общата информация за доставката в колони от 1 до 8. В колона 3 - вид на документа се посочва код 01-фактура. В справката-декларация по ЗДДС данъчната основа на тази доставка следва да намери отражение в клетка 15 - данъчна основа на ВОД на стоки. За дружеството ще възникне задължение за подаване и на VIES-декларация в съответствие с чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

При условие че за извършената доставка на стоки е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, т.е. е налице доставка по глава трета от закона, същата следва да намери отражение в колона 19 на дневника за продажбите - данъчна основа на доставките със ставка 0% по глава трета, като се попълва и общата информация за доставката в колони от 1 до 8. В колона 3 - вид на документа се посочва код 01-фактура, доколкото митническата декларация не е данъчен документ по смисъла на ЗДДС и липсва изрична законова разпоредба, която да указва, че следва да се отрази митническият документ, каквато е разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС при внос на стоки. В справката-декларация по ЗДДС данъчната основа на тази доставка следва да намери отражение в клетка 14 - данъчна основа на доставките по глава трета.

Ако извършената доставка на стоки е облагаема с 20% ставка на данъка, същата следва да намери отражение в колони 9 - 12, като се попълва и общата информация за доставката в колони от 1 до 8. В колона 3 - вид на документа се посочва код 01-фактура. В справката-декларация по ЗДДС доставката следва да се отрази в кл. 11 и кл. 21.