НАП: Прилагане на СИДДО между България и Русия при продажба на дялове от българско дружество от чуждестранно юридическо лице

В запитването е изложено, че са стартирани преговори за продажба на 100% от дяловете от капитала на българско еднолично дружество с ограничена отговорност, собственост на публично акционерно дружество, местно лице на Руската Федерация. Стойността на сделката ще надхвърли 500 000 лв. Счита се, че са налице основания за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Русия и се иска разяснение относно процедурата по прилагане на СИДДО в България.

Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица от разпоредителни сделки с дялове на местни юридически лица, представляват доходи от източник в Република България по смисъла на чл. 12, ал. 3 от ЗКПО.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи (включително дружествени дялове), когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с окончателен данък при източника. Данъчната основа е положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване. Данъчната ставка е 10%.

Съгласно чл. 13 от ЗКПО, при наличие на обнародван и влязъл в сила международен договор, по който България е страна, се прилага съответният международен договор. Между България и Русия има действаща СИДДО. Чл. 13 от спогодбата, озаглавен "Печалби (доходи) от увеличаване стойността на имущество", урежда облагането на доходите от сделки с дялове на българско дружество. Съгласно чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Русия печалба (доход), представляваща увеличение на стойността, получена от продажбата на каквото и да е друго имущество, включително акции на дружества или облигации, вземания за дълг и други подобни, подлежи на облагане само в тази договаряща държава, на която продавачът е местно лице.

Това означава, че СИДДО с Русия предвижда освобождаване на руското дружество от облагане в България за реализираната печалба от прехвърляне на дружествените дялове от капитала на българското дружество, доколкото са налице изложените в запитването обстоятелства и факти и сделката действително бъде осъществена.

Извод: По силата на чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Русия печалбата от продажбата на дяловете се облага само в Русия като държава на местно лице на продавача, при условие че са налице посочените факти и сделката се реализира.

Процедура по прилагане на СИДДО

Глава шестнадесета, раздел III от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО. В България СИДДО не се прилагат директно, а след удостоверяване на основанията за това чрез посочената процедура.

Необходимо е да са изпълнени определени условия, които руското акционерно дружество трябва да удостовери пред НАП, а именно, че:

• 1. е местно лице на Русия по смисъла на съответната СИДДО;
• 2. е притежател на дохода от източник в Република България;
• 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
• 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби.

За да се приложи СИДДО, руското дружество или негов пълномощник трябва да подаде искане по образец пред НАП, към което се прилагат доказателства, че са налице основанията за прилагане на спогодбата, а именно:

• удостоверение, че руското дружество е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран доходът;
• декларация от руското дружество, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност/определена база в България;
• доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, подписали горната декларация (извлечение от търговския регистър на Русия или друго подходящо доказателство);
• договор за продажба на дялове, доказателства за цена на придобиване на дяловете, доказателства за получаване на плащането от руското дружество и други документи, доказващи размера, основанието за реализиране и вида на дохода;
• пълномощно, при подаване на искането чрез пълномощник, както и доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, извършили упълномощаването.

В случаите на извършване на проверка срокът за издаване на становище за прилагане на СИДДО е 60 дни от подаване на искането.

Извод: Прилагането на СИДДО с Русия изисква подаване на искане по образец и представяне на изброените доказателства, като при проверка становището на НАП се издава в 60-дневен срок.

Подаване на искането

Искането за прилагане на СИДДО и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането и приложените към него документи се подават в ТД на НАП София.

Извод: Компетентна за приемане на искането е ТД на НАП по регистрацията или по подлежащата на регистрация на платеца на дохода, а при липса на регистрация - ТД на НАП София.

Доказване на основанията за прилагане на СИДДО след внасяне на данък

В случай че данъкът вече е внесен, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват в процедура по прихващане или възстановяване. Производството стартира с подаване на искане за прихващане или възстановяване пред НАП. Към искането се прилагат посочените по-горе доказателства, удостоверяващи, че са налице основанията за прилагане на спогодбата.

Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, освен ако в същия срок не е възложена ревизия.

Извод: Когато данъкът е внесен, СИДДО се прилага чрез процедура по прихващане или възстановяване, като актът се издава в 30-дневен срок, ако не е възложена ревизия.

Внасяне на данъка

Съгласно чл. 202, ал. 4 във връзка с чл. 202, ал. 2 от ЗКПО за дохода по чл. 12, ал. 3 от ЗКПО (от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините) данъкът се внася от получателя на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.

Извод: При липса на приложена СИДДО данъкът при източника за дохода по чл. 12, ал. 3 от ЗКПО се внася от получателя до края на месеца, следващ тримесечието на получаване на дохода, в компетентната ТД на НАП според регистрацията на платеца или в ТД на НАП София при липса на регистрация.