Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС.
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "- гр. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет на дейност "производство на долно трикотажно облекло". Същото притежава собствен водогреен котел, работещ с дизелово гориво, който се използва за нуждите на производството. Практическото доставяне на необходимото гориво за функционирането на котела се извършва чрез покупката на дизелово гориво от лицензирана за това фирма. Уточнено е в запитването, че съхранението на същото се извършва в 3 броя резервоара с обща вместимост от 1 500л., като тези резервоара се зареждат един път месечно. Горивото се използва единствено за нуждите на котела.
Във връзка с горното е поставен следният въпрос:
Следва ли гореописаните резервоара да бъдат оборудвани с нивомерни системи и фискални устройства за дистанционна връзка с НАП?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006г. за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите , се използват електронните системи с фискална памет (ЕСФП).
По смисъла на ДР, § 1, т. 5 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, " течни горива " са горивата и енергийните продукти, посочени в чл. 32, 33 и 33а от Закона за акцизите и данъчните складове, продавани чрез средства за измерване на разход;
На основание чл. 3, ал. 2 от същата наредба лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. В тази връзка, същите тези лица са длъжни да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол.
Предвид гореизложеното, единствено в случай, че резорвоарите се използват за продажба на течни горива, независимо от тяхното количество, е налице задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система там, където чрез средства за измерване на разход ще отчитат оборотите от тези продажби, т.е. на резервоарите, като се осигурят условия за спазване на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г.
Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството използва дизеловото гориво, съхранявано в коментираните резорвоара, за нуждите на производството. Считаме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, която регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В следващата ал. 11 на чл. 118 от ЗДДС изрично са посочени лицата, които са освободени от задължението да подават горните данни, като в т. 4 от същата разпоредба попада получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез ЕСФП и получателят е краен потребител.
"Краен потребител" по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител /т. 69 от ДР на ЗДДС /.
"Краен разпространител"е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива / т. 70 от ДР на ЗДДС /.
Видно от горните разпоредби, за да се прецени дали дружеството попада в изключението на т. 4 на ал.11 на чл. 118 от ЗДДС, е от съществено значение това дали доставчикът на течни горива е краен разпространител или не, съгласно определението, дадено в т. 69 от ДР на ЗДДС; дали същият е отчел доставките чрез ЕСФП, както и дали дружеството получател е краен потребител по смисъла на т. 70 от ДР на с.з.
Видно от изложената фактическа обстановка, доставчикът на течни горива не е краен разпостранител / т.е. не е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива /. Предвид на това, за дружеството няма да е налице задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за дизелово гориво чрез ЕСФП, съответно няма задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система. В конкретния случай за дружеството ще е налице единствено задължение да подавате данни за полученото количество течни горива в НАП при условията и по реда на ал.10.
" Глава девета "а" от Наредба № Н-18/2006г.- " Подаване на данни в НАП за доставените/получените количества течни горива " регламентира задължението на данъчно задължено лице- доставчик или получател по доставка на течни горива да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях чрез базирано приложение на Интернет страницата на НАП, които си подават с квалифициран електронен подпис.
Не на последно място следва да се отбележи, че в ДВ, бр. 14 от 20.02.2015г. е обнародвана Наредба за допълнение на Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, с която в чл. 3 се създава нова ал. 11, която регламентира задължението на лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС ,които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да подават данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на новосъздадената глава девета "б".
Съгласно чл. 59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво лицето по чл. 118, ал. 8 ЗДДС подава следните данни:
1. идентификационни данни за задълженото лице (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ);
2. постоянен адрес/адрес на управление;
3. код и наименование на икономическата дейност по КИД-2008;
4. общо изразходвано количество гориво за предходната година;
5. местонахождение на съда/съоръжението;
6. вид на съда/съоръжението;
7. обем/вместимост на съда/съоръжението по т. 6;
8. вид на горивото и мерна единица;
9. предназначение на горивото;
10. регистрационен номер на стопанисваната мобилна цистерна за зареждане;
11. дата (година), от която се стопанисва съдът/съоръжението.
Видно от горните разпоредби, за дружеството е налице задължение да подаде данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на новосъздадената глава девета "б".
Важно е да се отбележи,че лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС следваше да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл 59в от Наредбата в срока, предвиден в § 3 от ЗР на същата - т.е. в 14-дневен срок от влизането в сила на тази наредба.
Дружеството има основен предмет на дейност "производство на долно трикотажно облекло" и притежава собствен водогреен котел, работещ с дизелово гориво, използван за нуждите на производството. Дизеловото гориво се закупува от лицензирана фирма и се съхранява в 3 броя резервоара с обща вместимост 1 500 л., които се зареждат веднъж месечно. Горивото се използва единствено за нуждите на котела.
Въпрос: Следва ли гореописаните резервоари да бъдат оборудвани с нивомерни системи и фискални устройства за дистанционна връзка с НАП?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите, се използват електронни системи с фискална памет (ЕСФП).
По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. "течни горива" са горивата и енергийните продукти, посочени в чл. 32, 33 и 33а от Закона за акцизите и данъчните складове, продавани чрез средства за измерване на разход.
На основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1.
Тези лица са длъжни да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19 към наредбата, и подлежи на метрологичен контрол.
Предвид горното, единствено в случай че резервоарите се използват за продажба на течни горива, независимо от тяхното количество, възниква задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система там, където чрез средства за измерване на разход ще се отчитат оборотите от тези продажби, т.е. на резервоарите, като се осигурят условия за спазване на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г.
Видно от фактическата обстановка, дружеството използва дизеловото гориво, съхранявано в разглежданите резервоари, за нуждите на производството. В този случай се прилага чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, който регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 (Наредба № Н-18/2006 г.).
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В чл. 118, ал. 11 от ЗДДС са посочени лицата, освободени от задължението да подават тези данни. В т. 4 на ал. 11 попада получателят по доставки, които са отчетени от доставчика чрез ЕСФП, когато получателят е краен потребител.
По смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС "краен потребител" е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител (т. 69 от ДР на ЗДДС). "Краен разпространител" е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива (т. 70 от ДР на ЗДДС).
От тези разпоредби следва, че за да се прецени дали дружеството попада в изключението на чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС, е съществено:
- дали доставчикът на течни горива е краен разпространител по смисъла на т. 69 от ДР на ЗДДС;
- дали доставчикът е отчел доставките чрез ЕСФП;
- дали дружеството - получател е краен потребител по смисъла на т. 70 от ДР на ЗДДС.
От фактическата обстановка е видно, че доставчикът на течни горива не е краен разпространител, т.е. не е бензиностанция, газстанция, метанстанция или друг подобен обект, който извършва зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделни моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
Поради това за дружеството не възниква задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за дизелово гориво чрез ЕСФП и съответно няма задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система.
В конкретния случай за дружеството е налице единствено задължение да подава данни за полученото количество течни горива в НАП при условията и по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Глава девета "а" от Наредба № Н-18/2006 г. - "Подаване на данни в НАП за доставените/получените количества течни горива" - регламентира задължението на данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, чрез базирано приложение на интернет страницата на НАП, като данните се подават с квалифициран електронен подпис.
В ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г. е обнародвана Наредба за допълнение на Наредба № Н-18/2006 г., с която в чл. 3 се създава нова ал. 11. Тя регламентира задължението на лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да подават данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на новосъздадената глава девета "б".
Съгласно чл. 59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво лицето по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС подава следните данни:
- идентификационни данни за задълженото лице (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК ...).
Извод: Резервоарите, в които дружеството съхранява дизелово гориво за нуждите на производството и които не се използват за продажба на течни горива, не подлежат на оборудване с ЕСФП и нивомерни измервателни системи. За дружеството съществува единствено задължение да подава в НАП данни за получените количества течни горива и за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане, по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и глава девета "а" и глава девета "б" от Наредба № Н-18/2006 г.
