Изх. № 24-39-133
Дата: 01.09.2021 год.
КТ, чл. 123, ал. 2;
КТ, чл. 123, т. 6;
КТ, чл. 325, ал. 1, т. 10;
КТ, чл. 129;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 5, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4;
ТЗ, чл. 15, ал. 4;
ТЗ, чл. 60, ал. 2;
Наредба № 5/2002 г., чл. 3, ал. 2.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство при унаследяване на предприятието на едноличен търговец (ЕТ) от негов наследник
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП ...., заведено с вх. №24-39-133 от 06.08.2021 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
ЕТ ".................." с ЕИК ............... е служебно заличен след смъртта на собственика Х. С оглед смъртта на физическото лице - работодател трудовите договори с наетите лица са прекратени на 15.07.2020 г.
У, която е един от наследниците на Х, е предприела действия по поемането на предприятието на починалия търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и на 16.11.2020 г. е вписана в Търговския регистър като ЕТ "Х-У" с ЕИК .........
След смъртта на едноличния търговец наетото по трудово правоотношение лице е продължило да работи. Предприятието на търговеца не е прекъсвало дейността си.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
Какви действия следва да се предприемат за да се запази трудовото правоотношение с работника/служителя, продължил да работи след смъртта на физическото лице едноличен търговец "Х," и как следва да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване(КСО)за него до дата на регистрация на ЕТ "Х-У" в Агенцията по вписванията?
Въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
При смърт на физическото лице - едноличен търговец се открива наследство, включващо както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятие на ЕТ се включва в наследствената маса като част от личното имущество на физическото лице и за него се прилагат разпоредбите на Закона за наследството (ЗН). Според чл. 48 от закона наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл. 49, ал. 1 от ЗН е регламентирано, че наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Но приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята на наследниците да приемат наследството (чл. 49, ал. 2 от ЗН). До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им (чл. 58 от ЗН).
След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието ЕТ, избраният наследник подава заявления в Търговския регистър към Агенция по вписванията, с което се стартира процедура по регистрация на ЕТ и прехвърляне на предприятието от наследодателя към наследника. На практика се случва, че през периода, в който тече процедурата по вписване на новите обстоятелства, дейността не спира, а продължава да се извършва от наследника - правоприемник въпреки, че документално прехвърлянето не е завършено.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му. Със смъртта на работодателя отпада основанието за съществуване на трудовия договор, защото вече не съществува лицето, за което наемният работник или служител е работещ, а често пъти и съображенията, поради които е сключен трудовият договор. В случая със смъртта на лицето престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по КТ, както и осигурител по смисъла на КСО. По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ "работодател" е и физическо лице, което самостоятелно наема служители или работници по трудово правоотношение.
На основание чл. 123, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. В този случай работодател на заварените работници и служители се явява новият собственик - наследникът, който поема предприятието, и трудовото правоотношение с наетите лица се запазва и съгласно чл. 129 от КТ е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
В конкретния случай, предвид продължената търговска дейност на предприятието, функциите на работодател са извършвани от наследника, който е следвало да се регистрира като осигурител на наетото лице, както и да изпълни следващите от това законоустановени задължения.
В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е създадена възможност за наследниците, които поемат предприятието на ЕТ, да запазят и неговата фирма. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя си като добавят към фирмата името на новия собственик. Юридическите последици от вписаното поемане на търговското предприятие на починалото лице са, че след като е вписано поемането на предприятието, всички права, задължения и фактически отношения преминават върху наследника на търговеца, който е поел предприятието като универсален правоприемник по всички правоотношения, включително публично правните, възникнали по отношение на поетото предприятие ЕТ.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от ТЗ предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.
Предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 2 и 4 от ТЗ, във връзка с чл. 15 от същия закон, може да се направи извод, че поемането на търговското предприятие е способ на придобиване по силата на наследствено-правни отношения. Смяната на собственика е настъпила по силата на универсалното правоприемство, като с поемането на предприятието от конкретния наследник се поемат не само правата, но и задълженията на поетото предприятие на едноличния търговец.
Правата и задълженията, произтичащи от трудовите правоотношения с работниците и служителите към датата на промяната (датата на смъртта), се прехвърлят на новия работодател (чл. 123, ал. 2 от КТ), но едва след вписване на обстоятелството по прехвърляне на предприятието по чл. 60, ал. 2 от ТЗ в Търговския регистър този факт има действие по отношение на трети лица (аргумент от чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ - загл. изм. - ДВ, бр. 74 от 2016г., в сила от 01.01.2018 г.)). Следователно, макар за този междинен период наследникът, поел предприятието на починалия търговец, да се счита за работодател спрямо заварените работници, той може да удостовери това си качество пред администрацията на НАП именно с издаденото му от Агенцията по вписванията удостоверение за вписването в Търговския регистър на извършеното прехвърляне.
Пререгистрацията на трудовите правоотношения с работниците и служителите в случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ се извършва чрез изпращане на уведомление съгласно приложение № 5 към Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок:
1. десет дни след вписването в търговския регистър или обнародването в "Държавен вестник" в случаите на промяна по чл. 123, ал. 1 от КТ;
2. десет дни след сключване или след прекратяване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия в случаите по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ;
3. десет дни след фактическата промяна на работодателя за случаите извън т. 1 и 2.
Необходимо е да се посочи, че в конкретния случай уведомление за промяна на работодателя (Приложение № 5) се подава за периода след смъртта на физическото лице едноличен търговец до вписването на обстоятелството по прехвърляне на предприятието, когато наследникът е в качеството си на работодател и осигурител с вписан ЕИК по регистър БУСТАТ, и втори път - след вписването му като едноличен търговец в Търговския регистър.
Когато след смъртта на физическото лице ЕТ трудова дейност извършва и наследникът на починалия търговец, за периода до датата на вписване на поемането на предприятието на ЕТ от него, същият попада в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Това са именно физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци (в сила от 01.01.2019 г.). В този случай наследникът е в качеството на самоосигуряващо се лице и осигурител за лицата по трудово правоотношение.
Редът за регистрация и осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължителните осигурителни вноски за сметка на самоосигуряващото се лице и в качеството му на осигурител за работниците се внасят по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход и стаж и други персонални данни за всяко лице, подлежащо на осигуряване и за дължимите от осигурителя задължителни осигурителни вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ). Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/2019 г.).
Извършващият трудова дейност и регистриран като задължено лице наследник на починалия търговец в качеството си на осигурител и самоосигуряващо се лице е и задължено лице по смисъла на Наредба № Н-13/2019 г. Декларации образец № 1 и 6 за периода от смъртта на физическото лице ЕТ до вписване на прехвърлянето на предприятието в Търговския регистър се подават от правоприемника по неговия ЕИК по регистър БУЛСТАТ, в качеството му работодател и осигурител. За да не се получат несъответствия между постъпилите суми и декларираните задължения за осигурителни вноски по съответния ЕИК, е необходимо идентификаторът на осигурителя, вписан в платежните документи за внасяне на задължителните осигурителни вноски, да съответства на идентификатора, който се попълва в декларациите образец № 1 и № 6. За същия период самоосигуряващото се лице е длъжно да подаде данни и за себе си с декларация образец № l.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕТ ".................." с ЕИК ............... е служебно заличен след смъртта на собственика Х. Поради смъртта на физическото лице - работодател, трудовите договори с наетите лица са прекратени на 15.07.2020 г. У, която е един от наследниците на Х, е предприела действия по поемане на предприятието на починалия търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон и на 16.11.2020 г. е вписана в Търговския регистър като ЕТ "Х-У" с ЕИК .......... След смъртта на едноличния търговец наетото по трудово правоотношение лице е продължило да работи. Предприятието на търговеца не е прекъсвало дейността си.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Какви действия следва да се предприемат за да се запази трудовото правоотношение с работника/служителя, продължил да работи след смъртта на физическото лице едноличен търговец "Х", и как следва да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване за него до дата на регистрация на ЕТ "Х-У" в Агенцията по вписванията?
Въз основа на описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба е изложено следното правно становище:
При смърт на физическото лице - едноличен търговец се открива наследство, което включва както личното имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятието на ЕТ се включва в наследствената маса като част от личното имущество на физическото лице и за него се прилагат разпоредбите на Закона за наследството.
Съгласно чл. 48 от Закона за наследството наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството. По чл. 49, ал. 1 от същия закон наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия по мястото на откриване на наследството, като приемането се вписва в особена книга. Съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат намерението им да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята им да приемат наследството.
По чл. 58 от Закона за наследството до приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.
След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието на ЕТ, избраният наследник подава заявление в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с което се стартира процедура по регистрация на ЕТ и прехвърляне на предприятието от наследодателя към наследника. На практика през периода, в който тече процедурата по вписване на новите обстоятелства, дейността не спира, а продължава да се извършва от наследника - правоприемник, въпреки че документално прехвърлянето не е завършено.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява без предизвестие със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му. Със смъртта на работодателя отпада основанието за съществуване на трудовия договор, тъй като вече не съществува лицето, за което наемният работник или служител е работил, както и съображенията, поради които е сключен трудовият договор. В този случай престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по Кодекса на труда, както и осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "работодател" е и физическо лице, което самостоятелно наема служители или работници по трудово правоотношение.
На основание чл. 123, т. 6 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. В този случай работодател на заварените работници и служители е новият собственик - наследникът, който поема предприятието, като трудовото правоотношение с наетите лица се запазва. Съгласно чл. 129 от Кодекса на труда новият работодател е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. В конкретния случай, предвид продължената търговска дейност на предприятието, функциите на работодател са извършвани от наследника, който е следвало да се регистрира като осигурител на наетото лице и да изпълни произтичащите от това законоустановени задължения.
По чл. 60, ал. 2 от Търговския закон е предвидена възможност наследниците, които поемат предприятието на ЕТ, да запазят и неговата фирма, като добавят към нея името на новия собственик. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя си под същата фирма с добавяне на името на наследника.
Юридическите последици от вписаното поемане на търговското предприятие на починалото лице са, че след вписването всички права, задължения и фактически отношения преминават върху наследника на търговеца, който е поел предприятието като универсален правоприемник по всички правоотношения, включително публичноправните, възникнали по отношение на поетото предприятие на ЕТ.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Търговския закон предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.
Предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 2 и ал. 4 от Търговския закон, във връзка с чл. 15 от същия закон, се приема, че поемането на търговското предприятие е способ за придобиване по силата на наследствено-правни отношения. Смяната на собственика настъпва по силата на универсалното правоприемство, като с поемането на предприятието от конкретния наследник се поемат не само правата, но и задълженията на поетото предприятие на едноличния търговец.
Правата и задълженията, произтичащи от трудовите правоотношения с работниците и служителите към датата на промяната (датата на смъртта), се прехвърлят на новия работодател по чл. 123, ал. 2 от Кодекса на труда, но едва след вписване на обстоятелството по прехвърляне на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон в Търговския регистър този факт има действие по отношение на трети лица, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Следователно, макар за междинния период наследникът, поел предприятието на починалия търговец, да се счита за работодател спрямо заварените работници, той може да удостовери това си качество пред администрацията на НАП именно с издаденото му от Агенцията по вписванията удостоверение за вписването в Търговския регистър на извършеното прехвърляне.
Пререгистрацията на трудовите правоотношения с работниците и служителите в случаите по чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда се извършва чрез изпращане на уведомление съгласно приложение № 5 към Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от тази наредба се прилага редът за изпращане на уведомленията при промяна на работодателя по чл. 123 от Кодекса на труда.
Извод: При поемане на предприятието на починал едноличен търговец от наследник, трудовите правоотношения със заварените работници се запазват по чл. 123 от Кодекса на труда, като новият собственик - наследникът - става работодател и осигурител, следва да се регистрира като такъв и да подаде уведомление по Наредба № 5/2002 г. (приложение № 5) за пререгистрация на трудовите правоотношения, като качеството му на работодател спрямо НАП се удостоверява с вписването в Търговския регистър на поемането на предприятието по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон.
