Фиш IV.VI.II.2 - Възможност за избор от длъжника

ГЛАВА ХХV. „ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ” ФИШ ІV.VІ.IІ.2 РАЗДЕЛ ІІ. “ПРЕДМЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР НА ДЛЪЖНИК НОРМАТИВНА УРЕДБА: чл. 214 от ДОПК. І. ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР НА АКТИВ ИЛИ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СПОСОБ. Длъжникът, след като обяви всичките си активи, има право да предложи на публичния изпълнител срещу кои вещи да бъде насочено изпълнението /чл. 214, ал. 1 от ДОПК/. Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло държавата. Възможността за избор на длъжника може да се изрази и в избор на изпълнителен способ, което на практика като резултат отново довежда до избор на имущество, върху което да бъде насочено изпълнението (например от способа продажба на недвижим имот към способа запор на вземане от трето лице). Предложението трябва да бъде в обикновена писмена форма. Публичният изпълнител е длъжен да се произнесе по направеното предложение в 7- дневен срок от неговото постъпване. ІІ. ОБЖАЛВАНЕ ПО ЧЛ. 214 ОТ ДОПК. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за принудително изпълнение /респ. отказът на публичния изпълнител да насочи изпълнителните действия само върху предложени от длъжника движими или недвижими вещи/, подлежи на обжалване по реда на чл. 214, ал. 3 от ДОПК пред директора на компетентната ТД на НАП в седемдневен срок от неговото връчване, като се прилага реда за обжалване на обезпечителни мерки (чл. 197 от ДОПК). При прилагане разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в отговор на всяко предложение от страна на длъжника, публичният изпълнител се произнася чрез издаването на писмено съгласие или мотивиран отказ, в седемдневен срок от постъпване на предложението. За да бъде прието предложението на длъжника следва да бъдат спазени кумулативно следните изисквания на закона: НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2012 ГЛАВА ХХV. „ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ” ФИШ ІV.VІ.IІ.2 РАЗДЕЛ ІІ. “ПРЕДМЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР НА ДЛЪЖНИК 1. длъжникът да е обявил пред публичния изпълнител цялото си имущество, и 2. предложения от длъжника начин на изпълнение да е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател. Това е един от случаите, предвидени в ДОПК, в които публичният изпълнител е компетентен да се произнесе по искане на длъжника, без да се навеждат доводи за незаконосъбразност на извършено от органа по принудително изпълнение действие. Със самостоятелна компетентност за произнасяне по искания на длъжника публичният изпълнител разполага и когато е отправено искане:  за замяна на обезпечителни мерки /чл. 199 от ДОПК/,  за насочване на изпълнението към други вещи, собственост на длъжника /чл.214 от ДОПК/,  за спиране на действията по принудително изпълнение /чл. 222 от ДОПК/,  за отлагане на изпълнително действие /чл. 222, ал. 7 от ДОПК/,  за прекратяване на производството по принудително изпълнение /чл. 225 от ДОПК/, В тези случаи, исканията не следва да бъдат изпращани за разглеждане на директора на съответната ТД на НАП. НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2012