Фиш X.19 - Режим складиране на стоки до поискване

ФИШ X.19 РЕЖИМ СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ ДО ПОИСКВАНЕ 1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕЖИМ СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ ДО ПОИСКВАНЕ (чл. 15а от ЗДДС) Режим „Складиране на стоки до поискване“ се отнася за случаите, в които данъчно задължено лице изпраща или транспортира стоки, които са част от неговите стопански активи, до склад в друга държава членка, и тези стоки са предназначени за данъчно задължено лице, чиято самоличност и идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност са известни към момента на изпращането или транспортирането и което има право да тегли стоки от този склад по негово искане, когато му се прехвърля правото на собствеността върху стоките. ВАЖНО: При режим складиране на стоки до поискване стоките се превозват от една държава членка към друга, което изключва от обхвата на прилагане на режима (прехвърлянето на стоките да не се третира като възмездна доставка на стоки) вноса, износа и доставките в рамките на една държава членка 2. УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РЕЖИМА (чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС) Когато данъчно задължено лице прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка, същото може да прилага режима на складиране на стоки до поискване когато са налице едновременно следните условия: 1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил; 2. наличие на договор между двете данъчно задължените лица (посочени в т. 1 – лицето, което прехвърля стоките и лицето, за което стоките са предназначени), в който е предвидено прехвърляне (на по-късен етап) на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик; 3. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва; 4. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките; 5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 4, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице, което е изпратило стоките (лицето по т. 3). ВАЖНО: За прилагането на режима е от значение данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, да не е установило стопанската си дейност или да няма постоянен обект в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, като е без значение дали същото има регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в тази държава. Ако това лице има регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, но не е установило стопанската си дейност или няма постоянен обект в тази държава членка и ако и останалите условия са налице, режимът е приложим. ВАЖНО: документ C - taxud.c.1(2019)7898957 - работен документ № 974 на Комитета по ДДС Режим на складиране на стоки до поискване: Складът за целите на режима на складиране на стоки до поискване от клиента да се счита ли за постоянен обект на доставчика? Комитетът по ДДС единодушно е потвърдил, че: 1. Опростяването чрез режим на складиране на стоки до поискване от клиента, предвидено в член 17а от Директивата за ДДС, се прилага независимо дали данъчнозадълженото лице, което прехвърля стоките (наричано по-долу „доставчикът“), е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, до която са били превозени стоките в рамките на този режим. 2. Когато доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект в държавата членка на пристигане на стоките, предвиденото в член 17а от Директивата за ДДС опростяване чрез режим на складиране на стоки до поискване от клиента не се прилага. Комитетът по ДДС единодушно е приел, че това е така, независимо дали постоянният обект на доставчика взема реално участие (по смисъла на член 192а от Директивата за ДДС) в прехвърлянето на стоки и последващата им доставка, осъществени от доставчика. 3. Когато складът, до който се превозват стоките под режим на складиране до поискване от клиента, е притежаван и управляван от лице или лица, различни от доставчика, този склад не се разглежда като постоянен обект на доставчика. Комитетът по ДДС с голямо мнозинство е приел, че: 4. Когато складът, до който се превозват стоки от друга държава членка с цел тези стоки да бъдат доставени на по-късен етап на определен клиент, е притежаван (или нает) и управляван пряко от доставчика с негови собствени средства (наличие на минимален размер и постоянна наличност на човешки ресурс, необходим за целите на извършваните от него доставки), намиращи се в държавата членка, в която се намира складът, този склад се разглежда като негов постоянен обект. От друга страна, Комитетът по ДДС с голямо мнозинство е приел, че когато този склад не се управлява от доставчика с негови собствени средства (няма наличие на минимален размер и постоянна наличност на човешки ресурс, необходим за целите на извършваните от него доставки), или когато тези средства не се намират действително в държавата членка, в която се намира складът, въпреки че складът е притежаван (или нает) от доставчика, той не може да се счита за негов постоянен обект. ВАЖНО: За прилагането на режима не е необходимо данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени, да е установено в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, достатъчно е същото да е регистрирано в тази държава за целите на данъка върху добавената стойност. 3. ПОСЛЕДИЦИ, В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА РЕЖИМА СА ИЗПЪЛНЕНИ - в момента на изпращане или превозване на стоките до склада, намиращ се в друга държава членка, не се осъществява вътреобщностна доставка, нито вътреобщностно придобиване; - вътреобщностна доставка, за която се прилага нулева ставка на данъка, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани и облагаемо вътреобщностно придобиване в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, се осъществяват на един по-късен етап, едва когато на придобиващия се прехвърли правото на собственост върху стоките, при условие че прехвърлянето се извърши в рамките на 12-месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките ВАЖНО: 12-месечният срок започва да тече от пристигането на стоката в съответната държава членка. 4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ПРИЛАГАНЕТО НА РЕЖИМА Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим складиране на стоки до поискване от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки, който позволява на органите по приходите да проверяват правилното прилагане на този режим. Това лице е длъжно да отрази в дневника за продажбите, съответно в справка- декларацията си, за съответен данъчен период информация от регистъра за извършените от него операции, свързани с прилагането на режима, които следва да намерят отражение и във VIES-декларацията му. Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим складиране на стоки до поискване са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки. Това лице е длъжно да отрази в дневника за покупките, съответно в справка- декларацията си, за съответен данъчен период информация от регистъра за извършените от него операции, свързани с прилагането на режима. Съдържанието на информацията и начинът за нейното отразяване са определени в Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим складиране на стоки до поискване от територията на страната до територията на друга държава членка, е длъжно да отрази в дневника за продажбите за съответен данъчен период информация от електронния регистър по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС за операции с кодове: "41 - Изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС", "43 - Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС", "46 - Корекция на допусната грешка при посочване на идентификационен номер по ДДС на лицето, за което са предназначени стоките при операции, отразени с код 41" или "48 - Връщане на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 5 от ЗДДС". Предвидено е тези данни да не се отразяват в справка–декларацията за данъка върху добавената стойност. Операциите, свързани с режима, които са отразени в дневник за продажбите, се отразяват във VIES-декларацията с код на операции по режим складиране на стоки до поискване – 1, 2 или 3, като се посочва и идентификационният номер на лицето: - за което са предназначени стоките под този режим; - за което са били предназначени стоките под този режим при връщане на стоките на територията на страната; - за което стоките са били първоначално предназначени, както и на заместващото лице; - за което са предназначени стоките под този режим, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки при грешно посочен идентификационен номер по ДДС на лицето (грешният), съответно коректният такъв. Кодът на операцията 1, 2 или 3 е със следното значение: 1 - изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от ЗДДС; 2 - връщане по чл. 15а, ал. 5 от ЗДДС на територията на страната на стоки, изпратени или транспортирани под режим складиране на стоки до поискване, или корекция на грешно посочен идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона. В случай на връщане, в колона 2 се посочва идентификационният номер по ДДС на лицето, за което стоките са били предназначени към момента на връщането. В случай на корекция на грешно посочен идентификационен номер, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона, грешно декларираният идентификационен номер по ДДС се посочва с код на операция 2, а верният се посочва на отделен ред с код на операция 1; 3 - замяна по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС на лицето, за което стоките са предназначени. Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим складиране на стоки до поискване са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, е длъжно да отрази в дневника за покупките за съответен данъчен период информация от електронния регистър по чл. 123, ал. 6 от ЗДДС за операции с кодове: „51 - Пристигане на стоки на територията на страната под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС“, „53 - Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките, без прекратяване на договора по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС“, „54 - Брак/липса/унищожаване на стоки по чл. 15а, ал. 10 от ЗДДС“ или „58 - Прекратяване на договора при режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС“. С преходните разпоредби е предвидено, че когато регистрирано лице, което през данъчен период (месец януари, февруари, март и/или април 2020 г.) е изпратило или транспортирало стоки под режим на складиране на стоки до поискване от територията на страната до територията на друга държава членка и/или когато през този период е настъпила промяна, включително замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, и не е декларирало същите в данъчен период (месец януари, февруари и/или март 2020 г.) декларира тези прехвърляния и промени в данъчен период - април като попълва раздел „Г“ на VIES-декларацията 5. СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО НЕ Е НАЛИЦЕ ДОСТАВКА НА СТОКА 5.1. ЗАМЕСТВАНЕ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ, ЗА КОЕТО СТОКИТЕ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ, С ДРУГО ЛИЦЕ Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, данъчно задълженото лице, за което стоките са били предназначени, бъде заместено от друго данъчно задължено лице, при изпълнение на всички други приложими условия за прилагането на режима и вписване на заместването от данъчно задълженото лице, което е прехвърлило стоките, в електронния му регистър, се продължава прилагането на режим на складиране на стоки до поискване до изтичането на този срок. ВАЖНО: Следва да се има предвид, че към момента на заместването не започва да тече нов 12-месечен срок. Този срок тече от момента на първоначалното пристигане на стоките в държавата членка, до която са били изпратени или превозени. 5.2. ВРЪЩАНЕ НА СТОКАТА Не е доставка на стоки връщането на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, когато правото на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик не е било прехвърлено в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките и връщането им е отразено в електронния регистър на лицето, което е прехвърлило стоките. 6. ПОСЛЕДИЦИ В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НЯКОЕ ОТ УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА РЕЖИМА НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките някое от условията за прилагане на режима вече не е изпълнено, както и когато данъчно задълженото лице, за което стоките са били предназначени, не е заместено от друго лице, към този момент се счита, че е налице: 1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани; 2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В ТАЗИ ХИПОТЕЗА ПОПАДАТ СЛУЧАИТЕ, ПРИ КОИТО: Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките: - някое от условията вече не е изпълнено (пример за това може да бъде прекратяването на регистрацията за целите на данъка върху добавената стойност на данъчно задълженото лице, за което стоките са били предназначени, лицето, изпратило стоките, вече е установено в държавата членка на пристигането им и други) или - стоките са доставени на лице, различно от това, с което е сключен договорът (тази хипотеза е различна от заместването на данъчно задълженото лице, за което стоките са били предназначени, т.е. лицето, за което първоначално са били предназначени стоките, не е заместено от друго лице преди да бъде прекратен договорът с първото лице), или - стоките не са били доставени и не са били върнати, или - стоките са изпратени или транспортирани до територията на държава, различна от държавата членка, в която стоките първоначално са пристигнали или превозът е приключил (друга държава членка или трета държава), или - стоките са унищожени, липсват или са бракувани. ПОСЛЕДИЦИ ЗА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, УСТАНОВЕНО НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА И РЕГИСТРИРАНО ПО ЗДДС Последиците за българско данъчно задължено лице, което е прехвърлило стоки, част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване, при неизпълнение на условията, регламентирани в чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС, ще са следните: - възникване на задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където стоките са пристигнали, съгласно законодателството на тази държава членка; - ще е налице вътреобщностна доставка на стока по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС (изпращане или транспортиране на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС); - в случаите, когато лицето не се е регистрирало в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът, съответно не разполага с доказателства, определени в ППЗДДС, че вътреобщностното придобиване е обложено в тази държавата членка, ще е налице възмездна доставка на стока по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС (т.нар. вътреобщностен трансфер на стоки, приравнен на възмездна доставка на стоки) с място на изпълнение на територията на страната. Извън редките случаи, предвиждащи доставката да има характер на освободена доставка по Глава четвърта на ЗДДС, налице ще е облагаема доставка с данъчна ставка 20 на сто. На основание чл. 6, ал. 7 от ЗДДС алинея 3, т. 3 на същата разпоредба не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 на чл. 6 от ЗДДС и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, са: 1. документ, удостоверяващ регистрацията му за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им и 2. писмена декларация от лицето, че е обложило вътреобщностното придобиване на стоките в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. ПОСЛЕДИЦИ ЗА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, УСТАНОВЕНО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА И РЕГИСТРИРАНО ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ В ТАЗИ ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА Последиците за данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка и регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в тази държава членка, което е прехвърлило стоки, част от неговите стопански активи, от територията на тази държава членка до територията на страната под режим складиране на стоки до поискване, при неизпълнение на някое от условията по чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС, ще са следните: За извършеното от лицето вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 от ЗДДС ще възниква задължение за регистрация на същото за целите на данъка върху добавената стойност в страната – чл. 99, ал. 7 и ал. 8 от ЗДДС. (Съгласно чл. 99, ал. 7 от ЗДДС, независимо от стойността на извършените облагаеми вътреобщностни придобивания по ал. 2 на същата разпоредба, на регистрация по този закон подлежи данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а от същия закон. На основание чл. 99, ал. 8 от ЗДДС, за лицата по ал. 7 от същата разпоредба възниква задължение за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на обстоятелство по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а чрез подаване на заявление.) - виж Фиш. IX.5. При последваща доставка на тези стоки на територията на страната за това лице възниква задължение в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за тази облагаема доставка става изискуем, да подаде заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 9 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗДДС, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а (чл. 96, ал. 9 от ЗДДС - изм., ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) - виж Фиш. IX.5. За повече информация относно режим складиране на стоки до поискване виж практическите и неофициални насоки, изготвени въз основа на становищата на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия: Обяснителни бележки относно промените на ДДС в ЕС по отношение на режима на складиране на стоки до поискване от клиента, верижните сделки и освобождаването на вътреобщностните доставки на стоки („Бързи мерки за 2020 г.“). Същите могат да бъдат намерени на страницата на Европейската комисия: https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/vat/commission-guidelines_en