ФИШ VІІ.І.1.
ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ
ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ВЪРХУ
ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ
І. ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ
1. Представителните разходи се облагат с данък върху разходите. За да се обложат с
този данък представителните разходи трябва да отговарят на следните условия :
Да са документално обосновани.
Документалната обоснованост на разходите с цел признаването им за данъчни цели е
регламентирана с чл. 10 от ЗКПО (виж Фиш I.5).
В случаите, когато представителните разходи не са документално обосновани съгласно
изискванията на чл. 10 от закона същите не се облагат с данък върху разходите. Тези разходи
се квалифицират като данъчна постоянна разлика по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО, не
се признават за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане и с тях се
увеличава счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във
връзка с чл. 23, ал. 2, т. 1 от закона.
Да са свързани с дейността;
Когато дружеството е отчело през годината представителни разходи, които не са
свързани с дейността, същите не се облагат с данък върху разходите.
Тези разходи се квалифицират като данъчна постоянна разлика по смисъла на
чл. 23, ал. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно
отчитане и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1
от ЗКПО във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 1 от закона.
ІІ. РАЗХОДИ ЗА РЕКЛАМА
Необходимо е да се прави разграничение между разходите за реклама и
представителните разходи.
Терминът „Разходи за реклама” е дефиниран с §1, т. 33 от ДР на ЗКПО.
„Разходи за реклама” са разходите за популяризиране на стоки и услуги,
включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка
НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025
ФИШ VІІ.І.1.
ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ
ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ВЪРХУ
ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ
на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето
дейност.”
От цитираното определение следва да се има пред вид, че подаръците, които се правят
от предприятията с цел рекламиране на тяхната дейност, стоки и услуги, за да се
квалифицират като разходи за реклама трябва задължително да отговарят на следните
условия :
Да носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото
лице;
Размерът на направените разходи да бъде в рамките на обичайното за извършваната от
лицето дейност.
Когато отчетените от предприятията разходи за реклама отговарят на изискванията,
съдържащи се в цитираното определение, същите следва да се квалифицират като признати
за данъчни цели разходи в годината на тяхното счетоводно отчитане. Тези разходи не се
облагат с данък върху разходите.
ІІ.1. ПРАКТИКА НА НАП
Относно данъчното третиране на разходи за популяризиране на лекарствени продукти
са издадени общо становище с изх. № 20-00-263/17.10.2011 г. и писмо изх. № 15-00-
18/20.12.2012 г., които може да бъдат намерени на интернет страницата на НАП в рубриката
„Въпроси и отговори”.
НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2025