Здравйте, имам следния въпрос.
Фирма А купува стоки от фирма Б за 1000лв+200лв ДДС = 1200лв фактурата е платена в брой и е пуснат касов бон
Фирма Б доставя стоките с известна липса и е издадено КИ за 5лв+1лвДДС= 6лв.
След това Фирма А купва още стоки от фирма Б - 100лв+20лвДДС=120лв Фактурата се плаща в брой, но фирма Б приспада от плащането 6 лв от КИ и пуска касов бон 114лв. Платено е 114 лв в брой. Има изготвен ППП за прихващането.
Въпроси за осчетоводяването във фирма А?
фактура 1 Дебит 304 и 4531 кредит 401 = 1200, плащане 401/501 = 1200
Ки                Дебит 304 и 4531 = -6лв и кредит 401 с -6лв
Фактура 2   дебит 304 и 4531 = 120лв и кредит 401 с 120лв, плащане 401/501=114лв
За протокола за прихващане:
498 Други дебитори/401 Доставчици = 6лв за КИ
401 Доставчици/498 други дебитори = 6лв за сочетовядането с прихващане на 2-рата фактура

                 

Здравейте,
Честита нова година, с пожелания за много здраве, успехи и сбъднати желания.

Някой може ли да помогне с актуалните текстове на МСС и МСФО. Свалих от сайта на европейската комисия новите МСФО и промените в старите. Но примерно сега трябва да ги допълвам ръчно. Има ли някой актуалните текстове към момента.
Ако някой се интересува мога да му изпратя новите МСФО 10,11,12,13 и МСС 27 и 28. Имам и отбелязани някой от промените в другите МСС, но като цяло ми писна да отбелязвам на ръка. Ще съм благодарен на някой да сподели.

Поздрави

604 разходи за заплати/423 Задължение по неползвани отпуски - изчислявам сумата като брой дните оставащ неползван отпуски, с право на ползване през следващата година, умножен по среднодневното брутно трудово възнаграждение изчислено по чл. 177 от КТ. Това се прави към 31.12. Друг е въпросът, че ако част от работниците получават заплати равни на МОД, при евентуалното му увеличение, методиката с изчислението по чл. 177 няма да бъде точна.

Предполагам, че от точка 3.3.3. предприятието следва да оцени и разходите за осигуровки за сметка на работодателя? Изчислените разходи мога да сметна по евентулно новите осигурителни проценти/ако има такива действащи през следващата година/

605 Разходи за осигуровки/423 Задължение по неползвани отпуски - със сумата на предполагаемите осигуровки за сметка на работодателя.

В края на годината разходите за начислени компенсируеми отпуски няма да бъдат признати за данъчни цели и ще форимират данъчна временна разлика.

4971 Активи по отсрочени данъци/123 Печалба и загуба от текущата дейност - с 10% - ставката за корпоративен данък от цялата стойност на начисления по сметка 423 Задължение по неползвани отпуски


През следващата година при реалното ползване на отпуските:


423 Задължение по неползвани отпуски/421 Персонал

423 Задължение по неползвани отпуски/гр. 46- за осигуровикте /тук включвам ДОО и ЗО/ и 454 - за данъка върху доходите. Тук включвам и осигуровките за сметка на работодател. За сметка на работника са:
421/гр. 46 и 454
За получилите се разлики използвам сметки 604 - при по ниска сума на отчетената компенсируемата отпуски или 709 - други приходи при по-висока сума на отчетената комтерсируема отпуска от реално изчислено възнаграждение през месеца на ползване на отпуската. Съответно 605 смека за осигуровките за сметка на работодател при по-ниска сума на изчислената комтенсируема отпуска.

Здравейте, темата е стара, но искам да попитам нещо. Като за начало да оставим въпроса, че deny51 е написал/а едни статии, които не са много същите с мадам божка, но виждам, че поне сте се разбрали   
Въпросът ми е към мадам божка - цитирам " ...изчислен по реда на чл. 177 от КТ, осигурителните вноски за ДОС и здравно осигуряване, в частта за работодателя..."
Имате предвид вноските за Допълнително обществено осигуряване/ДОС/ или задължително обществено осигуряване /ЗОС - ДОО/.
Според нсс19
Компенсируеми отпуски - обезщетения, предоставени на персонала за ползван платен годишен отпуск, платен отпуск по болест и неработоспособност, по майчинство или бащинство, за участие като съдебен заседател, запас и др.
Според периода на получаване те са:
                    а) краткосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд;
                    б) дългосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд.
Според начина на определяне на размера им те са:
                    а) натрупващи се - могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такива отпуски за текущия период не е използвано изцяло; те могат да бъдат:
- с установени права - при напускане персоналът има право на възнаграждение за неизползваната част от отпуска;
- без установени права - при напускане персоналът няма право на възнаграждение за неизползваната част от отпуска;
                    б) ненатрупващи се - възнаграждението за тях се определя, когато възникнат.
3.3. Полагащите се суми за компенсируеми отпуски на персонала се отчитат като задължение и като разход, свързан с краткосрочните доходи на персонала.
               3.3.1. При ненатрупващите се компенсируеми отпуски предприятието не признава задължение и разход до момента на отпуска, тъй като трудовият стаж на персонала не увеличава размера на обезщетението.
               3.3.2. При натрупващите се компенсируеми отпуски възниква задължение, което се признава за разход и в случаите, когато те са без фиксирани права, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да използват правото си на отпуск.
               3.3.3. Предприятието следва да оцени очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски като допълнителна сума (задължение и разход), която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск към датата на съставяне на годишния финансов отчет.
 
Като начало компенсируемите отпуски се изчисляват по чл. 177 от КТ - среднодневното брутно възнаграждение се умножава по броят на неползваните дни отпуска, които имат право да се ползват следващата година. Предполагам, че точка 3.3.3. изисква предприятието да оцени и разходите очаквани като допълнителна сума във връзка с компенсируемите отпуски - тук се имат предвид разходите за ЗОС и ЗО за сметка на работодателя?

Здравейте,
За пръв път се занимавам със селско стопансто и конкретно рента, искам да обобщя счетоводните записвания (така както аз мисля, че са) при изплащане на рентата в натура:
 Закон за ДДС:
Чл. 130. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
(2) Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.
(3) Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.
(4) За целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
Данъчна основа при доставка на територията на страната
Чл. 26.(7) (в сила от 01.01.2014 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
ЗАКОН ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Чл. 4. (1) Минималният срок на договора за аренда е четири стопански години.
Чл. 8. (5) Ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период.
ДР. 3. "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година;

Пример:
Предприятие А взима земи под аренда за следващите 4 години - 50 дка. Договорът се сключва през юни 2014 с лицето Иван Иванов - физическо лице. В договорът е отбелязано, че предприятие А дължи по 100кг. Рента  Пшеница  от декар. Общо 5000кг. Борсова цена на пшеницата 300лв./тон към октомри 2014г.
Осчетоводявания:
Според мен осчетоводяваненто на рентата трябва да стане в рамкита на земеделеската година – т.е. от 01/10/2014-01/10/2015г.
Ако осчетоводя рентата през окмоври 2014 в началото на  земеделската година:
602 Разходи за външни услуги      125,00
652 Разходи за бъдещи периоди      1375,00
   499 Други кредитори   1500,00

Съответно до края на 2014г за ноември и декември:
652 Разходи за бъдещи периоди      250,00
   602 Разходи за външни услуги   250,00
През 2015г. При изпращане на рентата според  описаното в договора:при цена на пшеницата от 320лв. за тон към момента на изпращане. Ако се изплаща на физическо лице може и без фактура 0 с отчет за проджабите.
499      1920,00
   709 Други приходи   1600,00
   4532   320,00

Въпросът ми е как да отнеса разликите по 499 и правилно ли разсъждавам? Изчетох и някой мнения и по други форуми, но не ми стаха както трябва ясни нещата.
http://www.odit.info/?s=6&i=276526&f=674
http://zakonnik.bg/document/view/qanda/139507/240162

Здравейте,

Искам да попитам, нещо свързано със цената за придобиване на стоките - става въпрос за земеделска продукция - пшеница, жито, ечемик и т.н.
Ще илюстрирам нещата с пример:
Покупка цена - 1000лв.
Фактура за транспорт 200 лв. + 40 лв ДДС = 240,00 лв. Фактурата за транспорт е за транспорт на стоки през целия месец - т.е. включва транспорт и по други доставки освен тази за 1000,00лв. - съгласно опис за извършеният транспорт, придружен с всички необходими документи. Транспортът е в рамките на България.
Въпросът е при заприхождаване на стоките дали транспортната услуга трябва да влиза в определяне на себестойността на стоката и после да се калкулира при изписването на стоката по метода на средно-претеглената стойност?

Поздрави и благодаря на всички предварително отзовали се

3. Имаме издадена фактура от фирма регистрирана в Турция. Тя отговаря за организирането на залите, където ще се състой събититето. Фактурата е в евро и са начилили 18% ДДС. Според мен трябва да си я вклуча в дневника за покупка в колона 9 - без право на ДК с цялята сума обърната в лв.

Здравейте отново. След малко отсъствие да се влюча пак

При клиент(фирма) закупила пропуск за събитието ни в Турция. Фирмата е регистрирана по ЗДДС в гърция, има валиден данъчен номер. Според мен мястото на изпълнение на услугата се определя според чл. 21, ал. 4 т.3
Чл. 21 ал.4 т.3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.
Услугата е с нулева ставка и не труябва да подавам VIES - но за виеса не съм сигурен.

2. Другият ми въпрос е - събитието е в турция. Имаме договори с изложители, на който предоставяме щанд(9км. метра), на което те могат да рекламират дейността си. В договора е записано, че получават и 6 пропуска за самото събитие. Според мен се получава - доставяме им услуга като им предоставяне място където да представят своята деиност и мястото на изпълнение се определя по общите условия на чл. 21 - т.е. мястото на изпълнение е там където е регистриан получателя. и също така имаме условие по чл. Чл. 21 ал.4 т.3. за предоставените пропуски за събитето. Две отделни фактури ли трябва да издам или една обеща в която да впиша и двете основания, защото и двете основания са с 0-ва ставка?

Ще съм благодарен за мнения по въпроса. Отново благодаря предварително на отзовалите се.

Здравейте имам няколко въпроса. Ще напиша и моите разсъждения за да проследите логиката ми.
Фирмата е регистрирана в България, регистрирана по ЗДДС.
Организира събитие в Труция, научна конференция с лектори от цял свят. В събитието ще участват както лектори от цял свят така и клиентите ни ще бъдат от цял свят - фирми и физически лица (по-скоро да ги определим на данъчно задължени и данъчно незадължени лице). Достъпът до събитието е платен. Клиентите се регистрират в системата ни, като въвеждат своите данни. На базата на тези данни издаваме фактура(ако клиентът желае).

1. Клиент, фирма която рекламира своята дейност на конференцията - регистрирана в държава в ЕС(не е регистрирана в България). Разсъждавам - Получателя е данъчно задължено лице - мястото на изпълнение на услугата според чл.21 ал.2 е мястото, където е установил своята незевисима икономическа дейност - предполагам държавата като видя регистрацията по ЗДДС на фирмата или ако няма такава адресът й.(т.е. място на изпълнение на услугата е извън БГ) -  някъде из ЕС. Съгласно чл.86, ал.3 не се начислява ДДС в България при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

2. Клиент, фирма  - желае рекламира своята дейност на конференцията - регистрирана в страна извън ЕС (Примерно Турция). Разсъждавам - фирмата е данъчно задължено лице, място на изпълнение на услугата - мястото където получателя е установил своята независича икономическа дейност. От въведените данни в системата можа да го предположа от въведеният адрес (Турция). Място на изпълнение на услугата - извън България(Турция). Съгласно чл.86, ал.3 не се начислява ДДС в България при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

3. Клиент, фирма - желае да рекламира своята дейност - регистрирана в България по ЗДДС. Разсъждавам - фирмата е данъчно задължено лице. Според чл. 21 ал.2 мястото на изпълнение на услугата е мястото където получателя е установил своята независима икономическа дейност-България. Съгласно чл.12, ал.1 доставката е облагаема с ДДС.

4. Клиент, фирма - желая да посети събитето. Фирмата е регистрирана в ЕС. Доставката не подлежи на облагане с ДДС в България, съгласно чл.86, ал.3 и във връзка с чл.21, ал.4, т.3

5. Клиент, физическо лице - желая да посети събитието. Доставката не подлежи на облагане с ДДС в България, съгластно чл. 86, ал. 3 и във връзка с чл.21, ал. 4, т. 4.

6. Клиент, фирма - желае да посети събитието. Фирмата не е регистрирна в ЕС. Доставката не подлежи на облагане с ДДС в България, съгласно чл.86, ал.3 и във връзка с чл.21, ал.4, т.3

Правилно ли разсъждавам?
Багодаря предварително на отзовалите се.