От една страна постройката е трайно закрепена към земята и според Класификатора на ДМА е посочена в категорията на сградите, а от друга - няма необходимите строителни книжа и разрешения за да се води сграда по ЗУТ.
gost.bg/index.php?action=dlattach;topic=4451.0;attach=1258 - ето тук намерих едно старо писмо на НАП по този въпрос /Изх. № М- 24-31-107 от Дата: 29.03.2013 год./. 
Четох и различни съдебни решения по повод обжалвани актове на НАП. В общи линии е много индивидуално кой подход да се приеме.

От това обяснение не става ясно земята УПИ ли е или не е? Какво точно пише на скицата и в данъчната оценка?

Декларация СД 46 - за изискуемите задължения, я изискват да е с актуалните  задълженията към датата на която я входирате.
Вкарват я в системата и по нея публичните съдия-изпълнители гледат кой от вашите доставчици има задължения към НАП. След това изпращат едно кратко писмо, в което най-учтиво ви уведомяват, че имате 3 дни да изплатите въпросното задължение, само че не на доставчика, а по сметката на НАП.

Не виждам скрито разпределение на печалбата, след като съдружника си внася парите и дефакто сам си плаща сметките. Друг е въпроса защо използва фирмената сметка.

Моята логика е, че когато сумата е дадена като разчет и се възстановява от съдружника вече не говорим за разходи, защото такива няма. И съответно тези суми не попадат в разходите за лично ползване.

Четох няколко пъти другата тема. И, според мненията в нея, няколко пъти стигнах до извода, че не може личното ползване да се дава като разчет със съдружника и той да си възстановява разходите. Единственият вариант е да се префактурира разхода.
Обаче моята одиторка твърди, че това е възможно и няма да доведе до допълнително облагане на разхода.
За мен е важно, защото по този начин ще си намаля значително загубата от дейността, а в същото време мога да прихвана сумите, които ще дължи съдружника от внесените от него допълнителни вноски по чл.134 от ТЗ.

Здравейте,
четох доста мнения, но така и не намерих конкретен отговор на въпроса си.
За ЛА има смесено ползване - за лични нужди на съдружник и за икономическа дейност. Определен е размерът на личното ползване, съставят се пътни листа и се начислява ДДС върху размера на ползването.
Въпросът ми е обаче дали самият разход върху личното ползване маже да се отрази не като разход, а като разчет със съдружника и той съответно да си го възстановява.
Ако може, дали трябва да се издава фактура.
Също така прилага ли се последната точка от чл.204 ЗКПО, според която данък се дължи, независимо дали разхода води до намаляване на финансовия резултат или не.

Защо просто тези суми не се дадат изначално на разчет със собствник и се спести цялото това чудене и притеснения? В някаквъ период салдото се изчиства, а ако не се изчиства - собственикът да си обяснява пред НАП защо и къде са парите...

Имам абсолютно същият въпрос.
Ако при възможност разходите за лично ползване са за сметка на съдружника, както и начисленото ДДС върху тях, няма ли да е по-простичко. И в такъм случай трябва ли да му се издава фактура?

Установих че цяла година в клетка 18 на декларация6 е подавана грешна дата за 2016.
Заплатите ги изплащаме следващ месец.
01/2016 - заплатите са платени през 02/2016
в Д6 в клетка 18  за Януари е въведена дата на изплащане/ начисляване 31/01/2016.
Осигуровките са внесени и платени в срок 25 - число на следващия месец,  но с тях е подаван данък за 12/2015.
По този начин подадена декларацията излиза че данъка е подаден и платен един месец по късно.
Заплатите ги плащаме по банков път и е доказуемо че са платени на следващ месец.
Как бих могла да коригирам без санкция Д6 - клетка 18 с вярната дата

Здравейте,
имам подобен проблем и не знам как да го коригирам.
До м.09 вкл. декларация 6 е подавана с дата на изплащане на РЗ следващ месец, съответно ДОД за по-предходния месец. От м.10 обаче за дата на изплащане на РЗ е посочен текущ месец, съответно ДОД за текущия м. Октомври. Така се оказва, че ДОД за м.09 остава недеклариран.
Моля ако някой има идея какво да направя, да я сподели.

Извинявам се, но не трябва ли да е с 20% ДДС

Тази вечер в новините по БНТ отново споменаха, че трябва да се декларират активите, които няма да се използват за лични нужди. Точно по време на интервюто с Катя Крънчева. Да не пропускаме нещо важно?

Извинявам се, изказах се преди да прочета по-внимателно Указанието към Указанието от 22-ри. Там изрично пише, че не се декларира нищо друго, освен личното ползване с обичайна Справка-декларация. Просто дезинформация  по телевизията.

Тази вечер в новините по БНТ отново споменаха, че трябва да се декларират активите, които няма да се използват за лични нужди. Точно по време на интервюто с Катя Крънчева. Да не пропускаме нещо важно?

Аз засега ще се въздържа да декларирам нещото, наречено лично ползване. Смятам, че всички активи на дружеството се използват за работа и да декларирам лична употреба само заради принципа ми се струва неприемливо. А изказванията, че ако не декларираме данък уикенд, значи всички активи са за лична употреба, ми се струват не само неприемливи, а и противозаконни

Съвсем се обърках. Подадох си справката декларация по ДДС за м.01.2016 по старият образец. Някаква специална допълнителна декларация ли трябва да подавам  за активите, тъй като нямам такива, които се ползват за лични нужди?

Здравейте, не уточнявате за коя община става въпрос, а това е важно, защото всяка община си има свои разпоредби. Ако придобитият имот е в Столична община, имате право да подадете декларация извън посочения срок от 01Октомври до 30 Ноември. Погледнете НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И АДМИНИСТРИРАНЕ НА МЕСТНИ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА чл.25 и 26

Здравейте,

Служител, на когото предстои освобождаване, твърди че има издаден болничен от 01,01,2015, но лекарят му бил болен и можел да го вземе.
Има ли някаква възможност фирмата, като осигурител на това лице, да провери в електронният регистър наистина ли има издаден болничен?

Нека и другите колеги се включат, но смятам, че приходите от хазартна дейност не се включват в дневниците по ДДС, тъй като хазартът е освободена от облагане дейност:

Хазарт

 
Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.