Здравейте, фирма, която не е регистрирана по ДДС ще продава стоки на изложение в Испания. Следва ли да се запознаем с тяхното законодателство и следва ли да се плати ДДС в Испания? Възможно ли е да се отчете само прихода тук без необходимост от заплащане на ДДС в Испания?
Чета ето това писмо на НАП, но отново не ми е напълно ясно:
Разяснение Изх. № 2-1-65 от 05.10.2010 г. на НАП
Относно: Участие на Едноличен Търговец на Международни Изложения на Производители на Стоки - Задължения за Документиране и Разчитане с Бюджета
Във Ваше писмено запитване вх. № ……… 10.2010 г. по регистъра на Дирекция "ОУИ"- ……… е описана следната фактическа обстановка:
Фирмата, на която сте собственик, е със статус на едноличен търговец /ЕТ/ и предмет на дейност производство и търговия с бутикови облекла. Посочвате, че не сте регистрирано лице по закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Участвате на специализирани изложения за облекла на територията на страната. Имате желание да участвате на подобни изложения, които се организират на територията на страни-членки на Европейския съюз, в частност Румъния.
Във връзка с горното поставяте следните въпроси:
1. Какъв е законният начин за участие на тези международни изложения с продажби.
2. С какви документи и разрешителни мога да участвам.
3. Трябва ли да регистрирам нов касов апарат.
4. Как и къде ще плащам данък върху продадената стока.
При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Участието на фирми в изложения, базари, търговски панаири и др.е част от тяхната стопанска дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч, предприятията отразяват в счетоводството си, осъществените от тях операции, свързани със стопанската им дейност, на основата на документалната обоснованост, като спазват изискванията за съставянето на документите, заложени в действащото данъчно-осигурително законодателство.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Независимо от горното, не отпада необходимостта от наличие на първични документи, доказващи разходите, извършени във връзка с пътуването и пребиваването на собственика на ЕТ или/и на неговите работници и служители в чужбина, когато това е свързано със стопанската му дейност.
В тази връзка, счетоводни разходи, свързани със зареждане на горива, ползване на различни услуги като паркинг, винетки, магистрални такси, такси за участие, наеми и др., следва да бъдат обезпечени с първични документи, които да съдържат достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката /стока или услуга/, количество, единична цена, обща стойност и др.
Следва да имате предвид, че по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за признаването на счетоводен разход за данъчни цели, освен документално обоснованост по смисъла на ЗСч, се изисква, той да отразява вярно стопанската операция.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Отчитането на приходите, които ще реализирате от участия в изложения и базари, извън територията на страната, както и преизчисляването на съответната валута в нейната левова равностойност, следва да извършите в съответствие със изискванията на ЗСч.
Данъчно-задължените лица регистрират извършените от тях продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, регламентирано в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и в чл. 1, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006г за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Това изискване на Наредба Н-18 има териториален характер и означава, че използването на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки, извън България чрез ЕКАФП, следва да се съобразите със законодателството на съответната страна.
В случаите на участия в търговски базари на територията на страни-членки от ЕС, за целите на ЗДДС, следва да се съобразите с регламента на чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона. По приложението на цитираната разпоредба е издадено становище, с изх. № 91-00-39 от 22.01.2009 година на Изпълнителния Директор на НАП, копие от което Ви изпращаме.
Независимо от горното, разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС не е приложима в случай, че попадате в хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от същия закон.
Предвид обстоятелството, че ще реализирате оборот от облагаеми доставки, по смисъла на ЗДДС, на територията на други страни, следва да проучите и се запознаете със законодателствата на тези страни, относно техните прагове за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност и произтичащите за Вас от това ангажименти.
Едноличният търговец формира облагаемия си доход от стопанската си дейност съгласно изискванията на глава пета, раздел трети от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е в размер на 15%, съгласно чл. 48, ал. 2 от закона и се декларира с подаване на годишна данъчна декларация по реда и в сроковете на чл. 50 и чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Националната агенция за приходите не е компетентна да ви отговори на въпросите касаещи реда и начина, както и вида на документите и разрешителните за участие в международни изложения.