Използването на разходна сметка води до намаление на счетоводната печалба и от там при евентуалното и разпределение се дължи по-малка сума за дивидент и респективно за данък. Това е много удобно за фирмата, защото ще си е "спестила" данък дивидент с помощта на един счетоводен разход, който не е данъчно признат. Това обаче не ми се струва много издържано , защото пряко засяга фиска.
Няма как да се спести данък дивидент при скрито разпределение на печалбата и наличие на разпоредбата на чл. 194 от ЗКПО във връзка с т. 4, б. ”в” от § 1 на ДР на ЗКПО.
Според мен, осчетоводяването на разхода в реалният му вид е за предпочитане, отколкото с разчет, последван от реално или фиктивно връщане на сумата. Въпросите, които възникват при разчета и връщането на сумата са:
1. Защо е било необходимо да се реализира тази операция щом физическото лице е разполагало със собствени средства?
2. Какъв е произходът на собствените средства на управителя? Декларирани ли са?
3. Платени ли са лихвите? Декларирани ли са?
4. Реална ли е касовата наличност (ясно е, че не е, ако не са реално възстановени сумите!)
Идва момент, в който самият управител започва да пита (понякога управителите бързо забравят):
1. Защо имаме разминавания между реалните парични средства и касовата наличност?
2. Защо имаме печалба, а нямаме пари? ... и т.н.