Много интересно съдебно решение за самоосигуряващи се майки намерих в нета
http://www.admcourt-kn.org/CMS_ADM/images_content/510.ad.121.2011.htmКопирам цялото решение
Р E Ш Е Н И Е № 100
гр. Кюстендил, 20 юни 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд в открито заседание на втори юни 2011 година. в състав:
СЪДИЯ: АВТОНОМКА БОРИСОВА
С участието на секретаря Л.С.
разгледа адм.д.№ 121/2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид:
М.О.К. *** оспорва решението на директора на РУ “СО” гр. Кюстендил №РД-12-28 от 17.03.2011 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-09-999-06-00023477/19.01.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по чл. 53 КСО по заявление-декларация за отглеждане на малко дете. Иска отмяната им като незаконосъобразни. В подкрепа на оплакването излага конкретни съображения.
Ответникът – директорът на РУ “СО” гр.Кюстендил оспорва жалбата, иска същата да бъде отхвърлена.
Административният съд постави на обсъждане оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, като при условията на чл.168 и сл. АПК установи следното:
Оспорващата М.О.К. е регистрирана като едноличен търговец с фирма “М.К. ***. Същата е майка на детето М. М. К., родена на *** г., което е второ дете за нея.
Със заявление от 17.01.2011 г. К. е поискала от директора на РУ “СО” гр.Кюстендил да й бъде отпуснато парично обезщетение за отглеждането на това дете, считано от 18.12.2010 г. /л.8/. С разпореждане №О-09-999-96-00023477/19.01.2011 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ “СО” гр. Кюстендил е отказал да отпусне исканото обезщетение поради това,че за да има право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО майката като едноличен търговец следва да сключи с друго лице, което да управлява фирмата, каквото обстоятелство не е удостоверила.Разпореждан
ето й е съобщено по пощата на 18.02.2011 г. видно от известието за доставяне /л.7, стр.2/
С жалба вх.№КП-ОН-483/18.02.2011 г. М.О.К. е поискала от директора на РУ “СО” гр. Кюстендил да отмени разпореждането като противоречащо на закона, в нея декларира, че не упражнява трудова дейност и че законът не съдържа изискване самоосигуряващите се лица – еднолични търговци, като не упражняват трудова дейност, да назначават прокурист /управител на фирмата/ или какъвто и да било пълномощник в случаите на изплащане на обезщетения по чл .40, ал. 3 КСО или чл. 31, ал. от Наредбата за изплащане на обезщетенията и помощите по ДОО.
С решение №РД-12-28/17.03.2011 г. директорът на РУ “СО” гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Предмет на оспорването пред съда е това решение. Предявено е от М.К. с жалбата й вх. №КП-04-1002/21.04.2001 г. Административният съд счита, че е допустимо, поради което следва да го разгледа по същество и провери законосъобразността на този акт на всички основания по чл. 146 АПК. В преписката не се съдържат надлежни писмени доказателства относно времето на съобщаването на решението на директора на РУ “СО” гр. Кюстендил на М.К., при което положение регистрираната на 21.04.2011 г. жалба срещу него се счита за постъпила в срока по чл. 118, ал.1 КСО. То е изпращано на името на оспорващата в гр. Кюстендил, жк “Румена войвода”, бл. 47, ап.29, който е адресът на управлението й като едноличен търговец, но не е било потърсено от нея, поради което е върнато на административния орган видно от извлечението от писмото на Български пощи. Това решение на директора на РУ “СО” е акт, който на основание чл. 118, ал.1 КСО може да се обжалва пред съда, който съгласно ал.2 го разглежда по реда на АПК. Наличието на тези условия определя допустимостта на жалбата.
Оспорваното решение е допустим и валиден административен акт, издаден от компетентен орган , в предвидената от закона писмена форма, при спазване на съществените процесуални правила и по отношение на него не са налице отменителните основания по чл. 146, т.1, 2 и 3 АПК.. Изпълнени са изискванията за мотивирането му, административният орган по чл. 117, ал. 3 КСО е посочил в него подробно фактическите основания и правните разпоредби въз основа на които отхвърля жалбата срещу разпореждането.Разпорежд
ането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е издадено при спазване на съществените процесуални правила по повод писменото заявление на самоосигуряващата се майка с приложените към него документи, а решението на директора е по повод своевременно подадената от нея писмена жалба.
Съгласно чл. 40, ал. 3 КСО паричните обезщетения за временна нетрудоспособност поради отглеждане на малко дете и помощите от държавно обществено осигуряването се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях сметка; ако лицето няма право на обезщетение или помощ длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите издава разпореждане за отказ.Срещу този отказ съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б. “е” КСО се подава жалба пред директора на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването му, който се произнася в едномесечен срок, като може да го отмени или да реши жалбите или исканията по същество.
Оспорващата като едноличен търговец е самоосигуряващо се лице; осигурена е по свой избор за майчинство съгласно чл. 4, ал.4 във вр с ал.1, т.2 КСО. Във връзка с отглеждането на роденото от нея на *** г. второ дете М., /виж заявлението от 17.11.2011 г./, след изтичане на отпуска й по чл. 163, ал.1 КТ, т.е. отпуска й за бременност и раждане, съгласно чл. 53, ал.1 КСО има право на парично обезщетение до навършване на двегодишна възраст на детето на основание чл. 164, ал. 1 КТ в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За този период от време съгласно чл. 9, ал.2, т.5 КСО тя не следва да внася осигурителни вноски; той се зачита за осигурителен стаж; а майката като едноличен търговец и самоосигуряваща се за майчинство не следва да подава декларация за прекъсване на дейността си като търговец..
Административният съд счита, че в противоречие с материалния закон ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал да отпусне парично обезщетение по подаденото от М.К. заявление, а директорът на РУ “СО” гр. Кюстендил също незаконосъобразно е отхвърлил жалбата срещу него. Съгласно чл. 1 от НАРЕДБА за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)Приложение № 2 към член единствен, т. 1 на ПМС № 30 от 10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 83 от 10.10.2000 г.; изм. с Решение № 8525 от 29.12.2000 г. на ВАС на РБ - бр. 8 от 26.01.2001 г., в сила от 26.01.2001 г.; изм. с Решение № 3357 от 15.05.2001 г. на ВАС на РБ - бр. 52 от 8.06.2001 г., в сила от 8.06.2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 19.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 91 от 14.10.2003 г., бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 15 от 16.02.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 17 от 19.02.2008 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 67 от 21.08.2009 г., бр. 2 от 8.01.2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 13 от 11.02.2011 г., в сила от 1.01.2011 г. задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал.3, т.1-4 КСО /измежду които са и едноличните търговци/ възниква от деня на започване или възобновяване на търговската дейност до нейното прекъсване или прекратяване; тези обстоятелства се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал.2, т.5 КСО /ред. ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 1.01.2010 г./, т.е.за тези, за които не се внасят осигурителни вноски, тъй като по силата на засова се считат за осигурителен стаж. Неоснователно административният орган / ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите/ е счел, че предпоставка за изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО е майката едноличен търговец да не упражнява трудова дейност, да не участва с личен труд в дейността и да има сключен договор за прокура по Търговския закон с друго лице. С допълнението на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, считано от 1.01.2010 г. отпада изискването за подаване на декларация за прекъсване на дейността, тъй като по силата на закона за периода на отглеждането на малко дете до навършване на две години майката се счита за осигурена без да внася осигурителни вноски Същевременно, не съществува и нормативно изискване за назначаване на прокурист като доказателство за това, че майката не извършва дейност за периода на отглеждане на детето. Паричното обезщетение по чл.53, ал. 1 КСО й се дължи, а отказът за отпускането му противоречи на закона, поради което решението на директора и фактически потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а преписката да се върне за произнасяне по същество, при което да се уважи искането за изплащането му.
Водим от изложеното и при условията на чл. 173, ал.2 АПК във вр. с чл. 118, ал. 2 КСО административният съд
Р Е Ш И
Отменя решение №РД-12-28/17.03.2011 г. на директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Кюстендил и разпореждането на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО №О-09-999-06-00023477/19.01.2011 г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО на М.О.К., ЕГН ********** ***, самоосигуряващо се лице като едноличен търговец с фирма “М.К. ***, като връща преписката за произнасяне по същество.
Решението може да се оспорва пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено. Да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.