Дата на прекратяване на трудов договор

Ами... на какво основание ще го прекратявате?
Принципно не е чак грешно, но според мен създава предпоставки за надхващания с работника дали аджеба този де е бил на работа, до кога, кога точно му е връчена заповедта.
Иначе този аспект е уреден в Кодекс на труда по следния начин, което пък създава предпоставки за най-различни тълкувания:
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява писмено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 335 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Аз, в интерес на истината, винаги си "връзвам гащите", като ги пускам предния ден(или последния работен, ако връчваме в петък, а прекратяваме в понеделник). По този начин в някаква степен минимизирам предпоставката за конфликт с работника относно това той в деня, който му се води неприсъствен(датата, считано от която договора е прекратен) реално е работил.
Практическата ситуация е съвсем реална - бай Курти отива на работа в 8 часа, преоблича си работното облекло, обува си галошите и почва да шлайфа сапове за лопати. В 11 часа работодателя му връчва заповед, че считано от същия ден той де факто не работи във фирмата, защото договора му е прекратен, пак считано от същия ден. В резултата на тази внезапност и неподготвеност за сблъсъка с грубите аспекти на живота,  психиката и чувствата на бай Курти страдат. Наранен, той тръгва да се жалва по институции, логично възниква въпроса той този ден полагал ли е труд, ако е полагал докога, за този период  трябва ли да бъде компенсиран(обезщетен)...
Въпреки, че действително масовата практика е такава - заповедите се изготвят, връчват и влизат в сила с една и съща дата(заповед от 01.08.2018, считано от 01.08.2018 и връчена на лицето на 01.08.2018г...)... Коментирал съм въпроса със съдии, юристи(включително и от Инспекция по труда), колеги - никой не намира драматичен проблем в посочената ситуация, разгледана по-горе, документите се приемат всякак. В интерес на истината, май не съм виждал и съдебно решение, в което на този момент да е отдадено само по себе си основно внимание.

Аз съм съгласен, че е така. принципно няма проблем дори да не бъде извикан специално в неприсъствен ден човека. Посрещат го в началото на работния, връчват каквото ще връчват и го уведомяват че считано от настоящия момент е свободен като вятър. А това, че примерно си е обул левия работен галош целия, а десния - наполовина, са просто нюанси, който тормозят, ако не всички, то поне неспокойните натури... 

Здравейте,

в съдебната практика, често срещам, че заповедта не е толкова важна, когато има предизвестие. Когато няма предизвестие може да се приеме - момента на получаване на писменно изявление за прекратяването. Аз го разбирам, че заповед може да се връчи по-всяко време и на всяко място, а смятането на възнаграждението е отделен случай, което по-справедливо е да се плаща изработеното.
На мен не ми харесва, че в администрацията гледат по друг начин.