Аз, в интерес на истината, винаги си "връзвам гащите", като ги пускам предния ден(или последния работен, ако връчваме в петък, а прекратяваме в понеделник). По този начин в някаква степен минимизирам предпоставката за конфликт с работника относно това той в деня, който му се води неприсъствен(датата, считано от която договора е прекратен) реално е работил.
Практическата ситуация е съвсем реална - бай Курти отива на работа в 8 часа, преоблича си работното облекло, обува си галошите и почва да шлайфа сапове за лопати. В 11 часа работодателя му връчва заповед, че считано от същия ден той де факто не работи във фирмата, защото договора му е прекратен, пак считано от същия ден. В резултата на тази внезапност и неподготвеност за сблъсъка с грубите аспекти на живота, психиката и чувствата на бай Курти страдат. Наранен, той тръгва да се жалва по институции, логично възниква въпроса той този ден полагал ли е труд, ако е полагал докога, за този период трябва ли да бъде компенсиран(обезщетен)...
Въпреки, че действително масовата практика е такава - заповедите се изготвят, връчват и влизат в сила с една и съща дата(заповед от 01.08.2018, считано от 01.08.2018 и връчена на лицето на 01.08.2018г...)... Коментирал съм въпроса със съдии, юристи(включително и от Инспекция по труда), колеги - никой не намира драматичен проблем в посочената ситуация, разгледана по-горе, документите се приемат всякак. В интерес на истината, май не съм виждал и съдебно решение, в което на този момент да е отдадено само по себе си основно внимание.