НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Ако към 10-о число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, те могат да внесат осигурителните вноски по чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.
КСО
чл. 355. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер 1000 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв., а по ал. 2 - глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв.