За раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.
За първо дете размерът на този трудов стаж е 12 месеца, за второ дете - 14 месеца, за трето дете - 18 месеца, а за четвърто дете - 12 месеца, от които 45 дни преди раждането.
За деца, родени след 3.07.1984 г. на неработещите жени-майки и осиновителки се признава трудов стаж от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишната му възраст съгласно чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта.
От 1.01.1987 г. е в сила разпоредбата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда, съгласно която за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишната му възраст.
Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да послужи (например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”).
Трудовият стаж се удостоверява с представянето на актовете за раждане на децата, трудовата книжка или документ, от който е видно, че през същия период лицето няма трудов стаж, признат по друг ред.
Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което ги връща на притежателя им.
Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка.
На неработеща жена-майка, родила дете преди 1.01.1968 г., времето за раждане и отглеждане не се зачита за трудов стаж.
Ако по време на отглеждането на детето майката е работила, този период е включен в трудовия стаж по трудовата книжка.