ДМА или не

За ДАП, данъчни ДМА са тези със стойност равна или превишаваща по-ниската стойност между прага на същественост, определен със счетоводната политика или 700 лв.

Не са ДМА определено. Защо не си ги осчетоводите като разход в гр.60,
вместо да ги вписвате в САП и ДАП - само си създавате писане при попълване на ГДД, преобразуване и др.

Доколкото схванах, точно разходът притеснява колежката, а не как да заведе активи под прага на същественост 

Какво Ви притеснява? НСС-16 позволява като един актив да се заведе група активи стига той да може да бъде изведен от предприятието отделно от другите активи и да отговаря на определението за ДМА. Логично и напълно защитимо е да не се подменя отделен стол в ресторант, а всички заедно. Същото се отнася и за масите. Все пак бих посочила отделно всяка част от кухненското оборудване.
Това зависи от счетоводната политика, която се утвърждава от ръководството на предприятието.
Дори си мисля, че ако заведете актив "комплект от 40 стола" не е необходимо да преобразувате финансовия резултат с данъчните амортизации, стига да не превишават 30%, ако ги отнесете в категория ІІ.

Само да попитам - ако в бъдеще купите за ресторанта примерно едно огледало или количка за сервиране ще увеличите ли с него / нея  стойността на така създадения вече от Вас ДМА , включващ различните части на първоначалното  обзавеждане ? Или ще го дадете на разход, ако е под прага на същественост ?

А ако някоя хубава вечер надъхана компания изпочупи 2 маси и 15 стола какво става с тези два ДМА "маси" и "столове"?

А може би трябва да определите по-нисък праг на същественост в счетоводната си политика? Щом едни столове и маси "събарят печалбата". Колегите се опитват да ви кажат, че рано или късно ще приложите "двоен стандарт" за признаване на ДМА.  И тогава зависи в каква посока ще са изкривяванията на резултата, за да са интересни на проверяващите. А и става въпрос за принципи!

Това сме го изказали и преди последните постове

Това зависи от счетоводната политика, която се утвърждава от ръководството на предприятието.

Всички сме наясно, че трябва да има съпоставимост на финансовите отчети на предприятието за различните периоди от време, за да могат да се установят тенденциите на развитие на неговото финансово състояние, резултати и парични потоци. Ето защо за всеки период се прилага една и съща счетоводна политика, освен ако няма промяна в счетоводната политика, която се изисква от конкретен стандарт или разяснение или води до представяне на надеждна и по-уместна информация за финансовото състояние на предприятието.

Колкото до конкретния случай, действително сумата за обзавеждане е значителна и тъй като мебелите очевидно не са за еднократна употреба, като се абстрахираме от единичната цена, те представляват дълготраен актив по останалите признаци. Хипотезите за пиянски компании, които трошат половината маси и столове ми изглеждат извън същността на дискусията.

При потрошаване на значителна част от мебелите, едва ли ще заменят само повредените. Имах предвид, че нормално заведение няма да заменя един модел столове с друг. Това и в къщи не го правим - подменяме всички столове, ако има един-два изхабени, нали?

Примерът ми с надъханата компания беше да попитам какво става, ако един или няколко елемента от този заведен като единичен ДМА "маси" станат негодни за употреба. Бракуваме ли част ат актива "маси", променяме ли стойността му?
Тъй като там където работя, при подобен случай масите (всяка една под прага) биха отишли на разход горното, колкото е закачка, толкова е и чист въпрос за подхода какво да се прави при такава хипотетична ситуация.