и
актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.
Чрез законопроекта са направени редица промени в данъчните и други закони.
В Закона за данък върху добавената стойност в чл. 123 се създава ал. 10, според която регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да декларира следните счетоводни данни към последния ден на предходния данъчен период:
1. общата сума на налични парични средства в касите;
2. размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от 10 000 лева.
Данните ще се отразяват в справка-декларацията по ЗДДС по ред, определен в ППЗДДС.
Предвижда се и когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги не издаде касов бон, получателят да има право да не заплати стойността на продажбата (допл. в чл. 118, ал. 1).
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предвижда да се изплащат само по банков път, независимо от размера им:
➤ трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели с 50 или повече наети лица;
➤ трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, независимо от броя на наетите лица;
➤ дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, независимо от неговата стойност.
Съответно в Кодекса на труда в чл. 270 е направена необходимата редакция, според която когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.
В Закона за корпоративно подоходно облагане се урежда използването на ваучери за храна на електронен носител. „Ваучери за храна на електронен носител“ са платежни карти, които са предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване, обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Създава се чл. 209а Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител
Чл. 209а. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
(2) Лице, получило разрешение от министъра на финансите по чл. 209, ал. 2 има право да издава ваучери за храна на електронен носител.
(3) Условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор във връзка с ваучерите за храна на електронен носител се определят с наредбата по чл. 209, ал. 6.
(4) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(5) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна на електронен носител само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна на електронен носител, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.
(6) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.“
Относно данъчните облекчения за деца
(1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1. едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 6 000 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 12 000 лв.;
3. три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 18 000 лв.
(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.
(3) За 2023 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 3 от същия закон, както и с разликата:
1. между допустимия размер за 2023 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2. между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2023 г.
(4) Данъчните облекчения за 2023 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 500 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 1 000 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 1 500 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в размер на 1 000 лв.
(5) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
(6) Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1-3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(7) При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.
(8) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(9) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(10) Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо - трето тримесечие - до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете - 150 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца - 300 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца - 450 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - 300 лв.
(11) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(12) Алинея 9 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.
(13) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 - 11.
(14) Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.
