НАП: Начален момент на срока по чл. 14 ЗМДТ при апорт на недвижим имот в търговско дружество

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "........" ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 27.01.2015 г. Капиталът на дружеството е непарична вноска - апорт на недвижимо имущество. Апортът е направен при учредяване на дружеството. Апортът е вписан в Агенция по вписванията на 11.03.2015 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: От коя дата започва да тече двумесечният срок по чл.14 от ЗМДТ за деклариране на недвижимият имот?

Въпрос 2: Как се процедира при отказ от страна на Агенция по вписванията да впише апорта?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба е изложено следното принципно становище.

По своята същност внасянето на непарична вноска в дружество представлява разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, осъществено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаване на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската.

Съгласно нормата на чл. 73, ал. 5 от Търговския закон, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо - и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

От тълкуването на тази норма се прави извод, че вписването има значение за даване на гласност на принадлежността на правото на собственост и преминаването му в патримониума на друг, нов правен субект - титуляр на това право, както и за противопоставимостта на придобиването на правото на собственост на трети лица (срв. чл. 113 от Закона за собствеността). Поради това невписването не е от естество да препятства или осуети преминаването на правото на собственост в патримониума на дружеството.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (например ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по т. дело № 7/2012 г. на ОСГТК), вещноправното прехвърлително действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на апорта в Търговския регистър, а не от момента на последващото му отразяване в имотния регистър. Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му, т.е. когато бъде вписано в Търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ).

Законодателят е отчел, че въз основа на посочения фактически състав от един правен субект към друг преминават вещни права върху недвижими имоти, поради което е уредил задължение за съответния орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава. Вписването в Служба по вписванията няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на дружеството (или увеличението на капитала на съществуващо дружество) в Търговския регистър. Независимо от това законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано.

Отказът на съдията по вписванията не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик. В този случай вещното право е преминало от момента на вписване в Търговския регистър, а вписването в Служба по вписванията е условие единствено за противопоставимост.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е длъжен да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Предвид горното, в описаната ситуация двумесечният срок за деклариране по чл. 14 от ЗМДТ на апортираното недвижимо имущество започва да тече от датата на вписване на новоучреденото дружество в Търговския регистър - 27.01.2015 г. В този смисъл са и Решение № 1695 от 08.07.2014 г. по адм. д. № 884/2014 г. на Административен съд "...." и Решение № 1116 от 20.05.2013 г. по канд. № 1937/2012 г. на Административен съд ".....".

Извод: Двумесечният срок по чл. 14 от ЗМДТ за деклариране на апортирания недвижим имот започва да тече от датата на вписване на дружеството в Търговския регистър - 27.01.2015 г., а не от датата на вписване на апорта в Агенция по вписванията.

Относно отказа на Агенция по вписванията да впише апорта, с оглед изложеното по-горе, вписването в Служба по вписванията няма конститутивен ефект, а е от значение за противопоставимостта на правата спрямо трети лица. Отказът за вписване не засяга правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик, тъй като вещното право преминава в патримониума на дружеството от момента на вписването му в Търговския регистър.

Извод: При отказ на Агенция по вписванията да впише апорта правото на собственост на дружеството върху апортирания имот не се засяга, ако вносителят е бил собственик, тъй като прехвърлителният ефект настъпва с вписването в Търговския регистър, а вписването в имотния регистър е необходимо само за противопоставимост.

Следва да се има предвид, че за неподадена в срок декларация по чл. 14 от ЗМДТ, на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, е предвидена административнонаказателна санкция.

Извод: Неподаването в срок на декларация по чл. 14 от ЗМДТ води до налагане на административнонаказателна санкция по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.