ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи по електронен път запитване с вх. № 94-00-161/09.12.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Лице, назначено по трудов договор, е едноличен собственик на ЕООД. В качеството на самоосигуряващо лице е избрало да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (само за фонд "Пенсии").
Поставяте следните въпроси:
- Има ли право лицето на парично обезщетение за бременност и раждане от дружеството, в което е назначено на трудов договор, а в собственото дружество да продължи да се осигурява само за фонд "Пенсии"?
- Необходимо ли е ЕООД да подава документи включително и декларация образец № 1 за лицето във връзка с отпуска за бременност и раждане, за да не бъде прекратено паричното обезщетение или е достатъчно подаването на данни с декларация образец № 1 от страна на осигурителя по трудовото правоотношение?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. С алинея 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
С подаването на декларация образец ОКд-5, самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
За времето, през което самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат и не се внасят(чл. 3, ал. 3 от наредбата).
Когато самоосигуряващо се лице, направило избор да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, не е прекъснало упражняване на трудова дейност за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, дължи осигурителни вноски съгласно чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
При условие че е налице упражняване на трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е основание за осигуряване на лицето, то следва да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО. В този случай здравноосигурителни вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
С оглед гореизложеното, в хипотезата, при която самоосигуряващото се лице е избрало да се осигурява само за фонд "Пенсии" и за периода на отпуска поради бременност и раждане получава парично обезщетение, правото за което е придобило по трудово правоотношение, за дейността си като самоосигуряващо се лице ще подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Задължението за осигуряване по този ред ще зависи изцяло от това, дали през въпросния период ще извършва или не дейност като самоосигуряващо се лице.
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" или обр. № 5 "Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски", приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
Следователно, в конкретния случай, ако упражнява трудова дейност, подлежащото на осигуряване самоосигуряващо се лице е задължено да подава данни както с декларация образец № 1, така и с декларация образец № 6 в сроковете съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-13.
На въпросите, касаещи придобиване право на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и необходимите документи и данни за отпускане и изплащането му, компетентна институция е Националния осигурителен институт.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) , се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: лице, назначено по трудов договор, е едноличен собственик на ЕООД. В качеството си на самоосигуряващо се лице е избрало да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (само за фонд "Пенсии").
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли право лицето на парично обезщетение за бременност и раждане от дружеството, в което е назначено на трудов договор, а в собственото дружество да продължи да се осигурява само за фонд "Пенсии"?
Въпрос 2: Необходимо ли е ЕООД да подава документи, включително и декларация образец № 1 за лицето във връзка с отпуска за бременност и раждане, за да не бъде прекратено паричното обезщетение, или е достатъчно подаването на данни с декларация образец № 1 от страна на осигурителя по трудовото правоотношение?
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът за упражняване на правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО е уреден в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ за времето, през което самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат и не се внасят.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, когато самоосигуряващо се лице, направило избор да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, не е прекъснало упражняването на трудова дейност за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, то дължи осигурителни вноски.
При наличие на упражняване на трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е основание за осигуряване на лицето, то следва да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО. В този случай здравноосигурителни вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО.
С оглед гореизложеното, в хипотезата, при която самоосигуряващото се лице е избрало да се осигурява само за фонд "Пенсии" и за периода на отпуска поради бременност и раждане получава парично обезщетение, правото за което е придобило по трудово правоотношение, за дейността си като самоосигуряващо се лице то ще подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Задължението за осигуряване по този ред зависи изцяло от това дали през въпросния период ще извършва или не дейност като самоосигуряващо се лице.
Извод: Ако през периода на отпуска поради бременност и раждане лицето продължава да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, то подлежи на задължително осигуряване само за фонд "Пенсии" и за здравно осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО; ако не упражнява дейност, задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице не възниква за този период.
Самоосигуряващите се лица, освен задължението за внасяне на осигурителни вноски, имат и задължение периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др.
Тези данни се подават с декларации обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" или обр. № 5 "Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски", приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
Следователно, в конкретния случай, ако самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност, то е задължено да подава данни както с декларация образец № 1, така и с декларация образец № 6 в сроковете съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-13.
Извод: При наличие на упражнявана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, ЕООД (респективно самоосигуряващото се лице) следва да подава декларации обр. № 1 и обр. № 6 по Наредба № Н-13 за съответните периоди; ако дейност не се упражнява, задължение за подаване на тези декларации във връзка със самоосигуряването не възниква.
Относно въпросите, свързани с придобиване право на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и необходимите документи и данни за отпускането и изплащането му, компетентна институция е Националният осигурителен институт.
Извод: НАП не се произнася по условията и документите за придобиване и изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане; по тези въпроси компетентен е Националният осигурителен институт.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установят различни факти.
