ОТНОСНО:прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-48/14.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че имате изтеглен ипотечен кредит за закупуване на жилище. Размерът на кредита е по-висок от покупната цена на апартамента, защото е заложено, че ще се ползва и за обзавеждане.
Поставен е следният въпрос: Кои лихви ще се възстановят при ползването на данъчно облекчение за млади семейства - тези във връзка със стойността на имота или върху целия кредит?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от с.з. направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище. За целта е необходимо едновременно да са налице следните условия:
1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2. поне единият от съпрузите не е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 000 лв., данъчното облекчение може да се ползва за направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата (чл. 22а, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Облекчението може да се прилага само по отношение на лихвите, касаещи частта от кредита, предназначена за придобиване на жилище.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: данъчно задължено лице е изтеглило ипотечен кредит за закупуване на жилище. Размерът на кредита е по-висок от покупната цена на апартамента, тъй като е предвидено част от средствата да се използват за обзавеждане.
Въпрос: Кои лихви ще се възстановят при ползването на данъчно облекчение за млади семейства - тези във връзка със стойността на имота или върху целия кредит?
Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище.
За да се ползва облекчението, трябва едновременно да са изпълнени следните условия:
- договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или неговия съпруг/съпруга, с който/която имат сключен граждански брак;
- поне единият от съпрузите не е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
- ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Съгласно чл. 22а, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 000 лв., данъчното облекчение може да се ползва за направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата.
Облекчението може да се прилага само по отношение на лихвите, които се отнасят до частта от кредита, предназначена за придобиване на жилище, а не за други цели, като обзавеждане.
Извод: При ползване на данъчното облекчение за млади семейства се приспадат само лихвите по частта от ипотечния кредит, предназначена за закупуване на жилище (до 100 000 лв. главница, ако кредитът е по-голям), но не и лихвите по частта от кредита, използвана за обзавеждане.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. Ако в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бъде установена различна фактическа обстановка, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена в евентуално производство по ДОПК.
