Относно: Придобиване на имот по наследство и подаване на коригираща данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
В Дирекция "ОДОП" - ......... постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-2/19.02.2015 г., относно придобиване на имот по наследство и подаване на коригираща данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Собственик по скица на имот в регулация е починало лице. Неговите наследници са пет на брой. Коригираща данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ подава само единият наследник и се записва като единствен собственик, като представя декларации от другите наследници, че наследственият имот не е тяхна собственост, не са упражнявали владение и не са плащали данъци за имота. Тези декларации са заверени с нотариален печат за заверка на подписи от общината.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Следва ли при подаване на коригираща декларация наследникът, които подава декларацията да остане като единствен собственик и съответно в данъчната оценка да бъде записан като единствен собственик на имота?
2. Или трябва в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ да бъдат записани всички наследници от удостоверението за наследници със съответните им идеални части от имота и съответно да бъдат вписани при изготвяне на данъчната оценка на имота? А съответно нотариусът, който ще изповядва сделката ще преценява представените декларации при узаконяване на единия наследник, като единствен собственик на имота.
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи и втори въпрос:По силата на чл. 4,ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по администриране на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В тази връзка правилата за приемане на декларации и издаване на удостоверения по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларации и издаването на удостоверения по местни данъци.
По въпроса следва ли при подаване на коригираща декларация наследникът, които подава декларацията да остане като единствен собственик считаме, че в конкретния случай при наличието на подадена декларация за имота е възможна единствено хипотезата на чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ при условие, че е налице промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка. Такова обстоятелство може да бъде промяна в идеалните части на собственост.
Попълването и подаването на данъчна декларация само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в гражданското законодателство.
Освен това в материалния закон е предвидена възможност за служителите на общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва /чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ/.
Съгласно чл. 99, ал. 5 от ДОПК, приемането на декларация може да бъде отказано само ако същата не е подписана или не е подадена от упълномощено лице, или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК, поради което непредставянето на документ за собственост при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобиване на недвижим имот не е основание същата да не бъде приета и съответно обработена.
Независимо, че представянето на документ за собственост или учредено право на ползване не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е неотменно условие за облагане с данък върху недвижимите имоти или издаването на удостоверение за данъчна оценка, при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ следва да се изисква представянето на документ, от който да е видно, че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик, освен ако такъв вече е бил представен. За проверка на достоверността на декларираните данни общинският служител би могъл още да :
- изиска данни за актуално състояние на имота от службите по вписванията;
- използва данни от трети лица и институции, които се отнасят до данните,
посочени в декларацията.
При непредставяне на такъв документ декларацията се приема и се процедира по изложения по-долу начин.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец.
Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти, съгласно декларираните от тях данни.
В ал. 2 на чл. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ е предвидена възможността удостоверение за данъчна оценка да се издава и за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.
Удостоверение за данъчна оценка на имот на лице, коетоне може да се легитимира като единствен собственик, се издава в следните хипотези:
- представяне на молба - декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК или удостоверение от нотариус;
- представяне на удостоверение от съдебен орган.
В тези случаи заедно с молбата за данъчна оценка следва да се подава и попълнена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за съответния имот. Данните от тази декларация се използват само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвежда в програмния продукт за обработка на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съответно без да се формира задължение за нея. Издава се удостоверение за данъчна оценка по реда на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ, без да се определят и вписват задължения за имота. Удостоверение в тези случаи се издава само за целите на провеждането на съответното съдебно или нотариално производство и това обстоятелство се отбелязва изрично в него.
Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 ДОПК, спрямо което намира приложение специалното производство за издаване и обжалване на такива документи, уредено в глава дванадесета "Административно обслужване" на ДОПК. От компетентността на решаващия орган е преценката на обстоятелствата, мотивиращи издаването на удостоверение или постановяването на отказ да бъде издадено такова.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: собственик по скица на имот в регулация е починало лице. Неговите наследници са петима. Коригираща данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ подава само един от наследниците и се записва като единствен собственик, като представя декларации от останалите наследници, че наследственият имот не е тяхна собственост, не са упражнявали владение и не са плащали данъци за имота. Тези декларации са заверени с нотариален печат за заверка на подписи от общината.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли при подаване на коригираща декларация наследникът, който подава декларацията, да остане като единствен собственик и съответно в данъчната оценка да бъде записан като единствен собственик на имота?
Въпрос 2: Или трябва в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ да бъдат записани всички наследници от удостоверението за наследници със съответните им идеални части от имота и съответно да бъдат вписани при изготвяне на данъчната оценка на имота, а нотариусът, който ще изповядва сделката, да преценява представените декларации при узаконяване на единия наследник като единствен собственик на имота?
По поставените въпроси се изразява следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по администриране на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Поради това правилата за приемане на декларации и издаване на удостоверения по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларации и издаването на удостоверения по местни данъци.
По въпроса дали при подаване на коригираща декларация наследникът, който подава декларацията, следва да остане като единствен собственик, се приема, че в конкретния случай, при наличието на вече подадена декларация за имота, е възможна единствено хипотезата на чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ, при условие че е налице промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка. Такова обстоятелство може да бъде промяна в идеалните части на собственост.
Попълването и подаването на данъчна декларация само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в гражданското законодателство.
В материалния закон е предвидена възможност служителите на общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, както и да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва - чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 99, ал. 5 от ДОПК приемането на декларация може да бъде отказано само ако същата не е подписана, не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК. Поради това непредставянето на документ за собственост при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобиване на недвижим имот не е основание декларацията да не бъде приета и съответно обработена.
Независимо че представянето на документ за собственост или учредено право на ползване не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е неотменно условие за облагане с данък върху недвижимите имоти или за издаването на удостоверение за данъчна оценка, при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ следва да се изисква представянето на документ, от който да е видно, че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик, освен ако такъв вече е бил представен.
За проверка на достоверността на декларираните данни общинският служител може да изиска данни за актуалното състояние на имота от службите по вписванията, както и да използва данни от трети лица и институции, които се отнасят до данните, посочени в декларацията. При непредставяне на документ за собственост декларацията се приема и се процедира по изложените по-долу правила.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец. Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти съгласно декларираните от тях данни.
В чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ е предвидена възможност удостоверение за данъчна оценка да се издава и за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.
Удостоверение за данъчна оценка на имот на лице, което не може да се легитимира като единствен собственик, се издава в следните хипотези:
- при представяне на молба - декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК или удостоверение от нотариус;
- при представяне на удостоверение от съдебен орган.
В тези случаи заедно с молбата за данъчна оценка следва да се подава и попълнена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за съответния имот. Данните от тази декларация се използват само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвеждат в програмния продукт за обработка на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съответно без да се формира задължение за нея.
Издава се удостоверение за данъчна оценка по реда на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, без да се определят и вписват задължения за имота. Удостоверение в тези случаи се издава само за целите на провеждането на съответното съдебно или нотариално производство и това обстоятелство се отбелязва изрично в него.
Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 от ДОПК, спрямо който намира приложение специалното производство за издаване и обжалване на такива документи, уредено в глава дванадесета "Административно обслужване" на ДОПК. От компетентността на решаващия орган е преценката на обстоятелствата, мотивиращи издаването на удостоверение или постановяването на отказ да бъде издадено такова.
Извод: При наличие на вече подадена декларация за имота е приложима хипотезата на чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ само при действителна промяна в обстоятелствата (включително в идеалните части на собственост), като самото подаване на коригираща декларация и представянето на декларации от останалите наследници не е основание общинската администрация да признае подалия декларацията наследник за единствен собственик; данъчната оценка и удостоверението за данъчна оценка се издават въз основа на декларираните и проверени данни и при спазване на специалните правила на ЗМДТ и ДОПК.
