Изх. № М-94-А-763
Дата: 12. 10. 2022 год.
ЗХ, чл. 3;
ЗХ, чл. 6, ал. 1, т. 5;
ЗХ, чл. 20, ал. 2.
ОТНОСНО:запитване на Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) във връзка с прилагане на разпоредбите на Закона за хазарта относно доставчиците на софтуер за онлайн залагания.
Във Ваше писмено запитване, получено в ЦУ на НАП с вх. рег. № .............г., е изложена следната фактическа обстановка:
Представлявате регулаторния отдел в ......... (консултантска компания за съответствие, която предлага регулаторна и техническа подкрепа за съответствие на оператори и доставчици в областта на залаганията и игрите).
Прегледали сте нормативни актове в областта на хазарта относно доставчиците на софтуер в България и сте установили, че съгласно ЗХ има два вида лицензи:
- за организиране на хазартни игри и
- за производство, разпространение и се сервиз на оборудване за хазартни игри.
В запитването сте формулирали следните въпроси:
- Изискуем е ли е втория лиценз за B2B доставчиците на софтуер за онлайн хазарт или само наземни B2B дружества трябва да бъдат лицензирани?
- Бихте ли посочили кои са приложимите изисквания по отношение на сертифицирането за казино на живо? Дали са тези, изброени в глава III, раздел VI от ЗХ? Трябва ли студиото на живо да бъде одитирано от Българския институт по метрология, когато това се изисква от НАП (както е посочено в глава IV от Постановление № 153 от 12 април 2021 г. за приемане на Наредба за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване и устройства за самообслужване за организиране на лотарийни игри(Обн. ДВ. бр.31 от 14 Април 2021г.))?
- Дали производителите трябва да извършват тестове за уязвимост и проникване в продуктите или следва да представят само сертификат за съответствие с изискванията на ISO/IEC 27001, издаден от сертифициращ орган?
Във връзка със запитването и като съобразих относимата към него нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Законът за хазарта (ЗХ) урежда условията и реда за организиране на хазартни игри на територията на Р. България, за организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, за издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи за посочените дейности, както и за контрола върху посочените хазартни дейности.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗХ всяка хазартна игра и дейност по този закон на територията на Р. България може да се организира само с лиценз, издаден от изпълнителният директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.
- За целите на онлайн хазарта (business-to-business (B2B) и (business-to-client (B2C)) операторите се дефинират, както следва:
• B2C операторите са оператори на онлайн хазарт, които сключват директно договор с клиенти и предлагат своите услуги чрез собствен уебсайт. За да предлагат тези услуги на територията на страната следва да притежават лиценз за организиране на хазартни игри, издаден от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.
• B2B операторите са или:
• оператори на онлайн хазарт, които сключват договор с играча директно, но чрез сайт с "бял/бели етикет/и", управляван от трета страна, или
• онлайн доставчици на хазартни услуги, които лицензират/разработват продуктите на хазартни оператори, без да сключват директно договори с клиентите.
Българският ЗХ не прави изрично разграничение между B2B и B2C услугите. Организаторът на хазартни игри е субектът, който сключва договори с клиенти (приема залозите и е задължен да изплати печалбите) и подлежи на лицензиране. Следователно няма специфични изисквания към B2B доставчиците. Разработването на софтуер за онлайн игри не подлежи на местно лицензиране, за разлика от производството, търговията и поддръжката на физическо оборудване за хазарт. Това е така, защото от една страна игралният софтуер се базира на генератор на случайни числа (генерирането на случайни числа е важна и широко разпространена задача в компютърното програмиране, която намира приложение освен в хазарта, така и в други направления, където е нужен непредвидим резултат - компютърните симулации, криптографията и др.), а от друга страна - в практика е застъпен модела, при който комуникационното оборудване на даден оператор е разработено само и единствено за нуждите на неговата дейност, а не е типов производствен продукт, предназначен за масово ползване (софтуерният продукт е разработен от софтуерна компания, която създава всякакви възложени програмни продукти или софтуерният продукт е разработен от звено в компанията на онлайн оператора).
В контекста на конкретната лицензионна процедура на онлайн оператор (B2C доставчик) съответният софтуер и хардуер (дори и да е предоставен от B2B доставчик) трябва да бъде изпитан и сертифицирани от лаборатория, вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ в съответствие с националните технически изисквания (при онлайн залаганията това е Наредбата за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства(Обн. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 2021г., попр. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2021г.)) и да бъде вписан в регистър от страна на Българският институт по метрология (БИМ) (чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗХ).
Вписването на лаборатория в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ и изискванията за изпитване и сертифициране се осъществяват при условията и по реда на Наредба за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване и устройства за самообслужване за организиране на лотарийни игри(Обн. ДВ. бр.31 от 14 Април 2021г.).
Вписването на игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залагания в регистрите по чл. 20, ал. 2 от ЗХ се осъществява при условията и по реда, определени в Наредба № Н-4 от 11 февруари 2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и предоставяните електронни услуги(Обн. ДВ. бр.13 от 16 февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 29 март 2022г.).
Следва да се посочи, че бизнес моделът на оператори на онлайн хазарт, които се договарят директно с играча, макар и чрез сайт с "бял етикет", управляван от трета страна, не е разрешен от българското законодателство, тъй като предлагането на хазарт на клиенти изисква лиценз на оператора, в който изрично да се посочи използвания от него уебсайт.
- По отношение на услугата казино на живо на територията на страната съществуват следните хипотези:
- Оборудването, чрез което ще се осъществява дейността да е разположено на територията на Р. България, но симулациите, които ще се предават на живо, ще бъдат единствено към сайтове на организатори на хазартни игри в други юрисдикции, които няма да предоставят услугите си на територията на Р. България;
- Оборудването, чрез което ще се осъществява дейността да не е разположено на територията на Р. България, но симулациите, които ще се предават на живо, ще бъдат достъпни за българските граждани, както и от територията на Р. България;
- Оборудването, чрез което ще се осъществява дейността да е разположено на територията на Р. България и симулациите, които ще се предават на живо да бъдат достъпни за българските граждани и от територията на Р. България.
При първата хипотеза дейността ще може да се извършва от страна на доставчика на услугата (B2B доставчик) само след издаване на лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор (аргумент по чл. 3, ал. 1 от ЗХ). Според наименованието му лицензът е един и за трите дейности и не задължава лицето да ги осъществява едновременно и трите. При положение, че услугата казино на живо няма да бъде предоставяна на организатори на хазартни игри с издадени лицензи по ЗХ на територията на Р. България (аргумент по чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗХ), не се налага оборудването да бъде вписвано в регистъра на БИМ по чл. 20, ал. 2 от ЗХ, съответно и изпитвано от лицензирана лаборатория - вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ. Следва да се посочи, че ще е изискуем одитен доклад, изготвен от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ лаборатория (в това число и БИМ), за проверка наличието на функционалността за блокирането на GEO-IP с приложимост територията на Р. България.
При втората хипотеза B2B доставчикът не следва да притежава лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване, но B2C доставчика следва дас има издаден лиценз за организиране на хазартни игри, издаден по реда на ЗХ. При положение, че услугата казино на живо ще бъде предоставяна на територията на Р. България оборудването следва да бъде вписвано в регистъра на БИМ по чл. 20, ал. 2 от ЗХ, съответно и изпитвано от лицензирана лаборатория - вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ (аргумент по чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗХ) в съответствие с глава седма с наименование "Игри, организирани онлайн, при които за генератор на случайни числа се използва игрална маса в игрално казино" от Наредбата за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства.
При третата хипотеза и B2B доставчика и B2C доставчика следва да притежават лицензи, издаден в съответствие с изискванията на ЗХ и оборудването следва да бъде вписвано в регистъра на БИМ по чл. 20, ал. 2 от ЗХ, съответно и изпитвано от лицензирана лаборатория - вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ (аргумент по чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗХ) в съответствие с глава седма с наименование "Игри, организирани онлайн, при които за генератор на случайни числа се използва игрална маса в игрално казино" от Наредбата за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства.
ЗХ категорично изключва от приложното си поле хипотеза, при която производител на оборудване предназначено за хазартни цели може да съвместява качеството и на организатор на хазартни игри.
В чл. 9, ал. 3 от ЗХ е посочено, че се забранява на физически и/или юридически лица да инсталират и/или да използват игрално оборудване или комуникационно оборудване и/или да приемат залози, и/или изплащат печалби или по друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра без издаден лиценз по този закон.
Обръщам внимание, че притежаването на лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване по ЗХ дава право само да се предоставя, макар и от разстояние, нужното оборудване на хазартните оператори без фактически да осъществява хазартната игра (да се приемат залози, да се определят печелившите и/или да се изплащат печалби). В противен случай при пряко участие в организирането на хазартната игра ще се попадне в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗХ.
- Съгласно разпоредбите на Наредбата за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средстваинформацията, която се съдържа и съхранява в Централната компютърна система и игралния софтуер подлежи на одит на информационната сигурност съгласно Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 59 от 2019 г.). Изискванията за одитите на информационната сигурност са подробно описани в чл. 35 на наредбата.
Следва да се има предвид, че разясняването на законодателството представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от лицата за изпълнение на техните задължения. Запитванията обаче не следва да са насочени към проучване становището на НАП, тъй като тогава биха имали характеристиките на искане за правна консултация, с каквото правомощие изпълнителният директор на НАП не разполага. Предвид това настоящото становище е принципно, съобразено с описаната от Вас фактическа обстановка. В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по издаване на лиценз по реда на ЗХ да дават основание за третиране, различно от изложеното.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/БОРИС МИХАЙЛОВ/
В запитване до Централно управление на НАП е изложено, че представлявате регулаторния отдел в консултантска компания за съответствие, която предлага регулаторна и техническа подкрепа за съответствие на оператори и доставчици в областта на залаганията и игрите. Посочвате, че след преглед на нормативните актове в областта на хазарта относно доставчиците на софтуер в България сте установили, че съгласно Закона за хазарта (ЗХ) съществуват два вида лицензи:
- лиценз за организиране на хазартни игри;
- лиценз за производство, разпространение и сервиз на оборудване за хазартни игри.
В запитването са поставени следните въпроси:
Въпрос: Изискуем е ли е втория лиценз за B2B доставчиците на софтуер за онлайн хазарт или само наземни B2B дружества трябва да бъдат лицензирани?
Въпрос: Бихте ли посочили кои са приложимите изисквания по отношение на сертифицирането за казино на живо? Дали са тези, изброени в глава III, раздел VI от ЗХ?
Въпрос: Трябва ли студиото на живо да бъде одитирано от Българския институт по метрология, когато това се изисква от НАП (както е посочено в глава IV от Постановление № 153 от 12 април 2021 г. за приемане на Наредба за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване и устройства за самообслужване за организиране на лотарийни игри (Обн. ДВ. бр.31 от 14 април 2021 г.))?
Въпрос: Дали производителите трябва да извършват тестове за уязвимост и проникване в продуктите или следва да представят само сертификат за съответствие с изискванията на ISO/IEC 27001, издаден от сертифициращ орган?
Във връзка със запитването и след съобразяване на относимата нормативна уредба е изложено следното принципно становище.
1. Общ правен режим по Закона за хазарта
Законът за хазарта урежда условията и реда за организиране на хазартни игри на територията на Република България, за организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, за издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи за посочените дейности, както и за контрола върху тези хазартни дейности.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗХ всяка хазартна игра и дейност по този закон на територията на Република България може да се организира само с лиценз, издаден от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.
За целите на онлайн хазарта (business-to-business (B2B) и business-to-client (B2C)) операторите се дефинират, както следва:
- B2C оператори - оператори на онлайн хазарт, които сключват директно договор с клиенти и предлагат своите услуги чрез собствен уебсайт. За да предлагат тези услуги на територията на страната, те трябва да притежават лиценз за организиране на хазартни игри, издаден от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.
- B2B оператори са или:
- оператори на онлайн хазарт, които сключват договор с играча директно, но чрез сайт с "бял/бели етикет/и", управляван от трета страна, или
- онлайн доставчици на хазартни услуги, които лицензират/разработват продуктите на хазартни оператори, без да сключват директно договори с клиентите.
Българският ЗХ не прави изрично разграничение между B2B и B2C услугите. Организаторът на хазартни игри е субектът, който сключва договори с клиенти (приема залозите и е задължен да изплати печалбите) и подлежи на лицензиране. Следователно няма специфични изисквания към B2B доставчиците.
Разработването на софтуер за онлайн игри не подлежи на местно лицензиране, за разлика от производството, търговията и поддръжката на физическо оборудване за хазарт. Това е така, защото, от една страна, игралният софтуер се базира на генератор на случайни числа (генерирането на случайни числа е важна и широко разпространена задача в компютърното програмиране, която намира приложение освен в хазарта, така и в други направления, където е нужен непредвидим резултат - компютърните симулации, криптографията и др.), а от друга страна, в практиката е застъпен моделът, при който комуникационното оборудване на даден оператор е разработено само и единствено за нуждите на неговата дейност, а не е типов производствен продукт, предназначен за масово ползване (софтуерният продукт е разработен от софтуерна компания, която създава всякакви възложени програмни продукти, или софтуерният продукт е разработен от звено в компанията на онлайн оператора).
В контекста на конкретната лицензионна процедура на онлайн оператор (B2C доставчик) съответният софтуер и хардуер (дори и да е предоставен от B2B доставчик) трябва да бъде изпитан и сертифициран от лаборатория, вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ, в съответствие с националните технически изисквания. При онлайн залаганията това са изискванията на Наредбата за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства (Обн. ДВ. бр.10 от 5 февруари 2021 г., попр. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2021 г.). След изпитването и сертифицирането софтуерът и хардуерът трябва да бъдат вписани в регистър от страна на Българския институт по метрология (БИМ) съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗХ.
Вписването на лаборатория в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ и изискванията за изпитване и сертифициране се осъществяват при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване и устройства за самообслужване за организиране на лотарийни игри (Обн. ДВ. бр.31 от 14 април 2021 г.).
Вписването на игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залагания в регистрите по чл. 20, ал. 2 от ЗХ се осъществява при условията и по реда, определени в Наредба № Н-4 от 11 февруари 2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и предоставяните електронни услуги (Обн. ДВ. бр.13 от 16 февруари 2021 г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 29 март 2022 г.).
Посочва се, че бизнес моделът на оператори на онлайн хазарт, които се договарят директно с играча, макар и чрез сайт с "бял етикет", управляван от трета страна, не е разрешен от българското законодателство, тъй като предлагането на хазарт на клиенти изисква лиценз на оператора, в който изрично да се посочи използвания от него уебсайт.
Извод: Организаторът на хазартни игри (B2C операторът, който сключва договори с клиенти) подлежи на лицензиране по ЗХ; за B2B доставчиците не са предвидени специфични лицензионни изисквания за разработване на софтуер, но софтуерът и хардуерът, използвани от лицензиран B2C оператор, подлежат на изпитване, сертифициране и вписване по реда на ЗХ и подзаконовите актове.
2. Хипотези относно услугата "казино на живо"
По отношение на услугата "казино на живо" на територията на страната са разграничени следните хипотези:
- Оборудването, чрез което ще се осъществява дейността, е разположено на територията на Република България, но симулациите, които ще се предават на живо, ще бъдат единствено към сайтове на организатори на хазартни игри в други юрисдикции, които няма да предоставят услугите си на територията на Република България;
- Оборудването, чрез което ще се осъществява дейността, не е разположено на територията на Република България, но симулациите, които ще се предават на живо, ще бъдат достъпни за българските граждани, както и от територията на Република България;
- Оборудването, чрез което ще се осъществява дейността, е разположено на територията на Република България и симулациите, които ще се предават на живо, ще бъдат достъпни за българските граждани и от територията на Република България.
При първата хипотеза дейността ще може да се извършва от страна на доставчика на услугата (B2B доставчик) само след издаване на лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор (аргумент по чл. 3, ал. 1 от ЗХ).
Според наименованието ...
Извод: При хипотезата, при която оборудването за казино на живо се намира на територията на Република България, а предаването на живо е само към чуждестранни оператори, които не предлагат услуги в България, B2B доставчикът може да извършва дейността само при наличие на лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване по ЗХ.
