ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Всяка хазартна игра и дейност по този закон на територията на Република България може да се организира само с лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

(2) Само предвидените в този закон хазартни игри подлежат на разрешаване и организиране.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицензът дава право за организиране само на изрично посочената в него игра или дейност и не може да се прехвърля освен в случаите по чл. 39.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Хазартните игри се провеждат със залози и печалби само в български левове и в евро. В игралните казина се допускат хазартни игри със залози и печалби, определени и в друга валута, след вписване в удостоверението по чл. 34.

Организатори на хазартни игри и дейности

Чл. 4. (1) Хазартните игри и дейностите по този закон могат да се организират от:

1. търговски дружества, регистрирани в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, отговарящи на изискванията на този закон;

2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) еднолични търговци - дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

3. държавата - само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело;

4. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - в случаите, предвидени в този закон;

5. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издаден на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута, а за хазартни игри, организирани онлайн, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута, както и на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лиценз за игри с игрални автомати може да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с изцяло внесен капитал на минимална стойност 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Не се доказва капитал за организиране на играта от организаторите на хазартни игри, които веднъж са ги доказали при получаване на лиценз за томбола, моментна лотария, кено, за хазартни игри онлайн, за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за игри със залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти, за хазартни игри с игрални автомати и за хазартни игри в игрално казино, когато се иска нов лиценз за същия вид игра, както и в случаите на чл. 36, ал. 1 и 4.

Инвестиции и средства

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 13а, на които се издават лицензи по този закон, са задължени да представят пред Националната агенция за приходите документи, доказващи:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. - за традиционна лотария и числови лотарийни игри тото, лото и кено;

2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) направени инвестиции в размер, не по-малък от 2 500 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. - за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти;

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) направени инвестиции в размер, не по-малък от 250 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 200 000 лв. - за томболи, числова лотарийна игра бинго, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати;

4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 600 000 лв. - за хазартни игри в игрално казино;

5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. - за онлайн залагания, и в размер, не по-малък от 600 000 лв. - за хазартни игри чрез други електронни съобщителни средства, и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв.;

6. направени инвестиции в размер, не по-малък от 600 000 лв. - за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

7. средства за организиране на дейността по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване в размер, не по-малък от 200 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Размерът на направените инвестиции и средствата за организиране на дейностите по ал. 1, т. 1 - 7 се доказват, както следва:

1. по т. 1, 2, 6 и 7 - за всеки лиценз;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) по т. 3 за томболи, числова лотарийна игра бинго и моментна лотария - за всеки един лиценз, а за хазартни игри с игрални автомати - за всеки обект;

3. по т. 4 - за всеки обект;

4. по т. 5 за онлайн залагания и за хазартни игри чрез други електронни съобщителни средства - общо за издадените лицензи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Инвестициите по ал. 1 могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на територията на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. Документите, доказващи извършването на инвестициите по ал. 1, се представят на Националната агенция за приходите в срок до 6 месеца след издаване на първоначален лиценз за дейност по този закон. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор потвърждава извършването на инвестициите по ал. 1 и издава удостоверение по чл. 34, ал. 1.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Документите, доказващи притежаването на средствата по ал. 1 и средствата за извършване на инвестициите по ал. 1, както и техния произход, се представят заедно с искането за издаване на лиценз.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Не се доказват инвестиции и средства за организиране на играта от организаторите на хазартни игри, които веднъж са ги доказали при получаване на лиценз за томбола, моментна лотария, кено, за хазартни игри онлайн, за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за игри със залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти, за хазартни игри с игрални автомати и за хазартни игри в игрално казино, когато се иска нов лиценз за същия вид игра, както и в случаите по чл. 36, ал. 1 и 4.

(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Средствата за организиране на играта по ал. 1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. Банковата гаранция може да бъде издадена от банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции.

Лиценз за онлайн залагания (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лиценз за организиране на онлайн залагания може да се издаде на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 и по чл. 13а само при едновременното изпълнение на следните условия:

1. липса на прилагани принудителни административни мерки по този закон или по отменения Закон за хазарта от 1999 г. - в срок 5 години преди датата на подаване на искането за издаване на лиценз;

2. комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора, да са разположени на територията на Република България или на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, на територията на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария;

3. открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и система за съхраняване и подаване в реално време към сървър на Националната агенция за приходите на информация за едновременните игрални сесии, направения залог от всеки участник и изплатената на всеки участник печалба. Централната компютърна система задължително трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6;

5. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) централната компютърна система, контролният локален сървър, комуникационното оборудване и игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера да са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2;

6. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) наличие на упълномощен представител на дружеството по чл. 4, ал. 1, т. 1, когато то е регистрирано в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, с адрес на територията на Република България и с представителна власт в обем, който му позволява да сключва договори от името на чуждестранното лице и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България. Упълномощеният представител не може да бъде търговски представител по смисъла на глава шеста, раздел II от Търговския закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Територията на Република България по смисъла на ал. 1, т. 2 и ал. 4 включва само географската територия на страната без континенталния шелф, без изключителната икономическа зона, без българските дипломатически и търговски представителства и без корабите и самолетите под български флаг.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Комуникационното оборудване за организиране на онлайн залагания обхваща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер на игрите.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Организаторът трябва да осигури съхраняването на всички данни, свързани с предлагането на хазартни услуги на територията на Република България, в т. ч. регистрация и идентификация на участниците, направените залози и изплатените печалби. Съхраняването се извършва на оборудване за съхранение на данни (контролен локален сървър), разположено на територията на Република България, по ред и начин, определени в наредбата по ал. 1, т. 4. Данните се съхраняват във вида, в който са създадени, за срок 5 години след изтичането на давностния срок за погасяване на публичните задължения, свързани с тези данни.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Комуникационното оборудване трябва да извършва както географското локализиране на IP адреса, така и идентифициране на дата, час и продължителност на игралната сесия на лицето, регистрирало се като участник в дадена игра в интернет страницата на организатора. Данните се съхраняват за срок не по-малко от 12 месеца от датата на събирането и обработването им.

Чуждестранни лица

Чл. 7. (1) Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 4, ал. 1, т. 1 в случаите, когато освен на всички други изисквания, установени в този закон, тези дружества пряко или чрез контролирани от тях дружества по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон изпълняват и поне едно от следните условия:

1. да организират хазартни игри в игрално казино към хотел с категория четири и повече звезди, когато хотелът е собственост на дружеството или на контролираното дружество;

2. да са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България средства в размер, не по-малък от левовата равностойност на 10 000 000 евро по официалния валутен курс на лева към еврото, и да са осигурили не по-малко от 500 работни места.

(2) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария или са граждани на такава държава.

Лица, на които не се издава лиценз

Чл. 8. (1) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри не се издава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на "свързани лица" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или юридическо лице с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. искателят или някое от лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли три години;

3. искателят или някое от лицата по т. 1 са извършили престъпления против финансовата, данъчната или осигурителната система и това е установено с влязла в сила присъда или имат просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите;

4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) искателят или някое от лицата по т. 1 са извършвали дейност като едноличен търговец или са участвали в дружество, на което окончателно е отнет лицензът за организиране на хазартна дейност или на което е налагана санкция за осъществяване на хазартна дейност без лиценз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз, за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартна дейност не се издава на едноличен търговец или юридическо лице при недоказан произход на средствата за организиране на игрите и дейностите по този закон или на средствата за извършване на инвестициите по чл. 5, ал. 3, или в случай че собственик или съдружник/акционер е неперсонифицирано дружество или дружество, регистрирано в офшорна зона, включително в случаите на свързани лица, по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

(3) Лиценз за организиране на хазартна игра не се издава и когато лице, пряко свързано с организирането на играта или с управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(4) Лиценз за организиране на хазартна игра и за извършване на дейностите по чл. 1, т. 2 от този закон не се издава, когато на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2, както и на техни собственици, съдружници или акционери с квалифицирано участие, управители, членове на управителен или контролен орган е отнет лицензът за организиране на хазартни игри или дейности в други държави - членки на Европейския съюз, в държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и представляващите лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5 и по чл. 13а, както и съдружниците и акционерите с квалифицирано участие - физически и юридически лица, подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 4, свидетелство за съдимост, ако не са български граждани, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на лиценз, които са определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5.

Забрани

^{5 промени}

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Забранява се организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи - публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения, обекти за предоставяне на социални услуги за дневна и резидентна грижа, както и в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици и в жилищни сгради в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Забранява се организирането на хазартни игри от лица в обекти или вериги от обекти (пунктове) без съответния лиценз, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34.

(3) Забранява се на физически и/или юридически лица да инсталират и/или да използват игрално оборудване или комуникационно оборудване и/или да приемат залози, и/или изплащат печалби или по друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра без издаден лиценз по този закон.

(4) Забранява се държането на игрално оборудване за организиране на хазартни игри извън обектите, за които е издаден лиценз по този закон. Допуска се държането на игрално оборудване в складови помещения без обществен достъп, както и в помещения с обществен достъп за целите на търговски изложения и презентации.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Забранява се използването на игрално оборудване, което не е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 и в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

(6) Забранява се на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри".

(7) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Забраняват се производството, разпространението и сервизът, както и вносът, разпространението и сервизът на игрално оборудване без лиценз, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди.

(9) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) Забранява се разпространението на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри в обекти или вериги от обекти (пунктове), които не са включени в удостоверението по чл. 34 и не са обозначени за съответните игри.

(10) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Забранява се изплащането на печалбите от лотарийни игри извън обекти или вериги от обекти (пунктове) по ал. 9, както и извън банки, освен в случаите по чл. 47б.

(11) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) Забранява се продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри на ненавършили 18-годишна възраст лица.

Чл. 10. (1) Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра.

(2) Допуска се обявяване на:

1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) наименованията и условията на игрите, включително награди, отстъпки, бонуси, коефициенти и безплатни залози, без участник/участници в хазартни игри, спечелили награди;

2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) регистрираната търговска марка на организатора, а при провеждане на мероприятие по ал. 3 и/или фирмата (наименованието) на организатора;

3. резултатите от игрите и спечелените печалби;

4. тегленията на тиражите;

5. (нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) цел на организатора по чл. 4, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

(3) Организаторите на хазартни игри, получили лиценз по реда на този закон, имат право да спонсорират мероприятия, подпомагащи спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(4) Забранява се на юридическите лица и едноличните търговци да публикуват, излъчват или разпространяват информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал. 2.

(5) Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват информацията по ал. 2, са длъжни при подписване на договорите да изискват документи, доказващи, че организаторът на съответната хазартна игра има издаден лиценз за нея по този закон.

(6) Като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да публикуват на сайта си Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително за рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да спазват правилата по предходното изречение.

Вноски за социално отговорно поведение

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в размер, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) за онлайн залагания - 50 000 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) за игри в игрално казино - 10 000 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) за всички останали хазартни игри - 5000 лв.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Приходите от годишни вноски по ал. 1 постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта.

(3) Вноските по ал. 1 се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) По бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности.

(5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Финансирането на дейностите по ал. 4 се осигурява до размера на постъпилите вноски по ал. 2, но не повече от предвидените за тази цел с годишните закони за държавния бюджет.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията и редът за финансиране на проектите по ал. 4 се определят с наредбата по чл. 8, ал. 3 от Закона за младежта.

Отговорно залагане

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) За предотвратяване възникването на хазартна зависимост и решаване на проблемите, свързани с хазартната зависимост, организаторите на хазартни игри са длъжни да:

1. поставят на видно място във всички игрални зали, игрални казина, пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби, интернет страници и удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти:

а) съобщение за опасността от възникване на хазартна зависимост;

б) информация относно възможностите за консултиране и терапия на хазартна зависимост;

2. уведомят играчите за възможността да поискат вписване в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

Мерки за защита

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) За да се намалят или избегнат потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за уязвими лица и техните близки, се прилагат мерки за защита, които имат за цел забрана или недопускане до участие в хазартни игри.

(2) Уязвими лица са:

1. малолетните и непълнолетните;

2. лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение;

3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта;

4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Лицата по ал. 2, т. 3 и 4 може да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн.

Вписване в регистър. Заличаване

Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. имена по документ за самоличност;

2. единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ);

3. период на вписване, ако такъв е посочен;

4. дата на вписване.

(3) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(4) В искането по ал. 3 може да се посочи период, за който да се извърши вписването, който не може да бъде по-кратък от две години.

(5) Заличаването от регистъра се извършва:

1. по искане на вписаното лице;

2. когато е изтекъл посоченият от лицето срок за вписване, а ако не е посочен - след изтичането на две години от вписването.

Уведомяване и достъп до регистъра

Чл. 10д. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

(2) Достъп до данните в регистъра по чл. 10г, ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1.

(3) Организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри.

Изключения от хазартни игри

Чл. 11. (1) Не се смятат за хазартни игрите с развлекателен или спортен характер, при които се изисква проява на сръчност, знания и умения от участниците и които не се основават преимуществено на случайност. В случаите, когато за участие в тези игри се заплаща такса за формиране на награден фонд, същият се разпределя изцяло между участниците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Алинея 1 не се прилага за игрите, които се организират онлайн или чрез друго електронно съобщително средство.

Развлекателни автомати

Чл. 12. (1) Развлекателни автомати са технически устройства, служещи за отдих и развлечение, демонстрация на сръчност и умения, и такива с познавателна цел.

(2) Развлекателните автомати могат да дават награда във вид на допълнителна игра, както и предметна печалба с незначителна стойност.

(3) Забраняват се награди в пари, алкохолни или тютюневи изделия.

Ограничения

Чл. 13. (1) Забраняват се използването и инсталирането на развлекателни автомати в обектите, в които се организират хазартни игри.

(2) Забранява се приспособяването на хазартно игрално оборудване за развлекателно оборудване, както и неговото използване.

(3) Оборудването по ал. 2 се смята за хазартно и се облага по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Държавата може да организира традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти и игри, организирани онлайн в игрално казино чрез Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" към министъра на младежта и спорта, в което държавата притежава изцяло правата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Игрите по ал. 1, освен когато са организирани онлайн, може да бъдат организирани от държавното предприятие чрез:

1. пунктове за залози, разположени в собствени или наети помещения от него;

2. пунктове за залози, разположени в собствени или наети помещения от лица, с които държавното предприятие има сключен договор за разпространение от името и за сметка на държавното предприятие;

3. устройства на самообслужване, които са обозначени като пунктове за залози за съответните хазартни игри.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Пунктовете за залози трябва да са вписани в удостоверението по чл. 34, ал. 2 на държавното предприятие за съответния вид хазартна игра и общият брой на пунктовете за залози не може да надвишава 4000 броя за територията на страната. Пунктовете за залози на държавното предприятие може да бъдат разполагани в железопътни гари, автогари, спирки на градския и междуградския транспорт, пазари, базари, тържища и други търговски обекти и върху прилежащите им площи, които са публична държавна или общинска собственост. Пунктовете за залози на държавното предприятие може да бъдат разкривани в съсобствени търговски обекти, без да е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на всички техни съсобственици, в случай че те не са част от жилищни сгради или са обекти, в които осъществяват дейност платежни институции. Освен изключенията по предходните две изречения, пунктовете за залози на държавното предприятие трябва да се съобразяват с всички други изисквания на чл. 9, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Пунктовете за залози по ал. 2, т. 2 не може да надвишават с повече от 65 на сто общия брой пунктове за залози на държавното предприятие. Договор за разпространение не може да се сключи с едно и също външно лице или със свързани с него по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица за повече от 15 на сто от броя на пунктовете за залози, за които са сключени договори за разпространение.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Държавното предприятие осъществява дейността по организиране на хазартните игри при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността на предприятието при спазване изискванията на този закон.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Министерският съвет, по предложение на министъра на младежта и спорта, приема правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор".

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 61 от 2022 г.) Органите за управление на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" се назначават и освобождават от министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.

Средства за физическо възпитание, спорт и култура

^{5 промени}

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Постъпленията от хазартните игри, с изключение на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино, организирани от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", се разпределят за:

1. изплащане на печалби на участниците в хазартните игри - не по-малко от 50 на сто от постъпленията;

2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) заплащане на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4;

3. издръжка, инвестиции и развитие на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" - до 20 на сто от постъпленията;

4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) заплащане на корпоративен данък за организираните хазартни игри след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) физическо възпитание и спорт, както и за култура - остатъка от постъпленията от хазартните игри, след приспадане на сумите по т. 1, 2, 3 и 4.

(2) Постъпленията от залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино, организирани от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", се разпределят за физическо възпитание и спорт, както и за култура, съгласно схема след приспадане на сумите за изплащане на печалби на участниците в хазартните игри, дължимите данъци и държавните такси по чл. 30, ал. 3 и 4, както и средствата за издръжка, инвестиции и развитие на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Сумите по ал. 1, т. 5 и остатъкът от постъпленията по ал. 2, след приспадане на сумите за данъчно облагане, за разходите на предприятието и за изплатените печалби, постъпват като приход по бюджета на Министерството на младежта и спорта и се разходват за:

1. дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения;

2. поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища въз основа на съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката - не по-малко от 10 на сто от прихода;

3. дейности, финансирани от Национален фонд "Култура" - не по-малко от 10 на сто от прихода.

(4) Министърът на младежта и спорта утвърждава схеми за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" по ал. 1 и 2.

(5) Министърът на младежта и спорта предоставя средствата по ал. 3, т. 2 чрез трансфер, съгласно програмата по съответните бюджети.

(6) Министърът на младежта и спорта предоставя средствата по ал. 3, т. 3 чрез трансфер по бюджета на Министерството на културата.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) Юридическите лица с нестопанска цел могат да организират само с благотворителна цел еднократни томболи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Томболите по ал. 1 се организират изключително с предварително обявена на интернет страницата на лицата по ал. 1 благотворителна цел. Лицензът се издава въз основа на писмено искане с приложение към него, определено с наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Националната агенция за приходите.

Глава втора.
ДЪРЖАВЕН НАДЗОР ВЪРХУ ХАЗАРТА

Надзорен орган

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Функции и правомощия

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите:

1. издава, отказва да издаде, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

2. извършва или отказва да извърши промени в издадени лицензи по т. 1;

3. издава удостоверенията по чл. 34;

4. утвърждава или отказва да утвърди представените от организаторите на хазартни игри правила, изготвени въз основа на условията, изискванията и правилата по ал. 3, т. 1 - 4;

5. утвърждава или отказва да утвърди задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

6. утвърждава или отказва да утвърди правила за съхранение на информацията за едновременните игрални сесии, направените залози, формирането и разпределянето на печалбите;

7. одобрява системи на организаторите на хазартни игри за автоматизирано подаване на информацията по т. 6 към сървър на Националната агенция за приходите за хазартните игри - лотарии, тото, лото, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства; системите за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства трябва да осигуряват онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 3, т. 6;

8. утвърждава задължителните формуляри и образците на документи по този закон и актовете по прилагането му, с изключение на декларацията по чл. 30, ал. 8, които се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите; осигурява отпечатването и безплатното им разпространение;

9. разпорежда преустановяване организирането на хазартни игри на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;

10. организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин;

11. дава становища по проекти на нормативни актове в областта на хазарта и свързаните с него дейности;

12. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности;

13. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията в областта на хазарта и свързаните с него дейности, задължителни за нейните служители;

14. осигурява на организаторите на хазартни игри необходимата за осъществяване на дейността им информация;

15. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания по този закон;

16. осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.

(2) Националната агенция за приходите:

1. осъществява контрол върху дейността на организаторите на хазартни игри, включително чрез извършване на проверки;

2. идентифицира интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;

3. създава, обновява и поддържа на интернет страницата си списък на интернет страниците по т. 2;

4. осъществява обмен на информация с други държавни и общински органи;

5. осъществява обмен на информация със сходни органи от други държави, включително като си сътрудничи с тях за предотвратяване използването на финансовата система от организаторите на хазартни игри с цел изпирането на пари и финансирането на тероризма;

6. осъществява и други функции в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.

(3) С наредби на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите се определят:

1. общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи;

2. общи задължителни изисквания за игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната изискуема площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

3. общи задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри;

4. общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства;

5. необходимите документи за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри, за производство, разпространение и сервиз, както и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, включително промени в издадени лицензи;

6. изискванията по ал. 1, т. 7 за одобряване на системи на организаторите на хазартни игри за автоматизирано подаване на информацията към сървър на Националната агенция за приходите за следните хазартни игри: лотарии, тото, лото, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства, както и изискванията за онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите; наредбата се съгласува с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да възложи правомощията си по ал. 1 на оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

(5) С наредбите по ал. 3, т. 1 - 4 се установяват минималното задължително съдържание и минималните изисквания, на които трябва да отговарят представяните за утвърждаване правила на организаторите по ал. 1, т. 4.

(6) Актовете по ал. 1, т. 9 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

Ограничения

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и оправомощеният от него заместник изпълнителен директор по чл. 17, ал. 4 не могат пряко или косвено да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, с производители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка, както и с вносители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка на игрално оборудване за организирането на хазартни игри, с техни ръководители или служители, включително като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма, за целия период на изпълнение на задълженията им.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да участват в организирането на хазартни игри, да придобиват дялове и акции и/или да участват в управлението на дружества - организатори на хазартни игри.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраните по ал. 1 - 3 се отнасят и за съпрузите, лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и роднините по права линия на лицата по ал. 1.

(5) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено в закон. Лицата подписват декларация по образец, в която изрично се посочва и отговорността им.

Ограничения

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Регистри

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Националната агенция за приходите води регистри на интернет страницата си за:

1. организаторите на хазартни игри;

2. организаторите на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

3. издадените лицензи, включително отказаните, прекратените, отнетите, променените лицензи за организиране на хазартните игри и за извършване на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

4. лабораториите, които да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната; лабораториите може да са от Република България, от други държави - членки на Европейския съюз, от други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария;

5. решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по този закон.

(2) Българският институт по метрология води публични регистри за типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната.

(3) Регистрите по ал. 1 и 2 са публични, поддържат се в електронен вид и се публикуват на съответната интернет страница.

(4) Подлежащите на вписване обстоятелства, условията и редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 1 и 2, както и предоставяните електронни услуги, се определят с наредба на министъра на финансите.

Задължение за съдействие

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Лицата по чл. 4 и техните служители, както и други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон, са длъжни да оказват съдействие на Националната агенция за приходите и на нейните органи при изпълнение на възложените им съгласно закона правомощия. Съдействието се изразява в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) Органите на Националната агенция за приходите имат право да извършват насрещни проверки, както и да изискват от трети лица сведения, документи и други данни, необходими за извършването на тези проверки и/или необходими във връзка със сигнали, жалби или искания.

(3) Органите на прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници", Държавна агенция "Национална сигурност" и Българският институт по метрология оказват съдействие в рамките на своята компетентност на органите на Националната агенция за приходите, включително по предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Становища и справки

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В производството по издаване/промяна на лиценз Националната агенция за приходите изисква официални становища за издаване/промяна на лиценз от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", министъра на вътрешните работи и председателя на Българския институт по метрология. При изискване на становището се изпраща и искането за издаване/промяна на лиценз заедно с копие на приложените документи. За издаване на първоначален лиценз становището се предоставя в 30-дневен срок от получаване на искането, а за промяна на лиценз - в 14-дневен.

(2) Положителните становища по ал. 1 са условие за издаване, съответно промяна на лиценз. Когато не бъде предоставено становище в срока по ал. 1, се смята, че е дадено положително становище.

(3) При необходимост Националната агенция за приходите изисква информация, становища и/или справки от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Агенция "Митници", Държавна агенция "Национална сигурност" и Българския институт по метрология.

Административно производство

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Производство пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се образува служебно или въз основа на подадено писмено искане с приложения към него.

(2) Органите на Националната агенция за приходите извършват проверки и проучвания по образуваните пред изпълнителния директор на агенцията производства.

(3) Проверката и проучването по искане за издаване на първоначален лиценз се приключват в 60-дневен срок от получаване на писменото искане. Всички останали проверки и проучвания по подадени искания се приключват в 30-дневен срок от получаване на писменото искане.

(4) При фактическа или правна сложност изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може мотивирано да продължи срока по ал. 3 с не повече от 30 дни.

(5) В хода на проверките и проучванията по подадено искане се събират данни относно произхода на средствата за дейността на заявителя, неговите инвестиции, търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни.

(6) Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на искането изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя, определя му 30-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го предупреждава, че за неизпълнение на това задължение може да му бъде отказано издаване на лиценз или удостоверение с вписана промяна. В случай на особена фактическа или правна сложност изпълнителният директор може мотивирано да продължи всеки от сроковете по предходното изречение с не повече от 30 дни. Срокът по ал. 3, съответно по ал. 4, спира да тече от датата на уведомителното писмо до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и за представяне на допълнителна информация.

(7) При неизпълнение на задължението по ал. 6 от страна на заявителя изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява отказ да се издаде лиценз, съответно да се издаде удостоверение с вписана промяна.

(8) Когато заявителят притежава валиден лиценз за извършване на хазартна дейност, издаден от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в производството по разглеждане на неговото искане могат да се вземат предвид като доказани онези факти и обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз съгласно закона на държавата, в която заявителят е лицензиран. В този случай изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изисква необходимата информация от компетентния орган на съответната държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария в съответствие със сключеното между тях споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Когато няма сключено такова споразумение, за доказването на тези факти и обстоятелства заявителят трябва да представи удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата, където е издаден лицензът, в което са удостоверени:

1. изискванията, които законодателството на тази държава поставя във връзка с издаването на лиценз за хазартна дейност;

2. доказването на наличието на тези изисквания по отношение на лицето, на което е издаден лиценз от компетентния орган, както и документите, чрез които е извършено това доказване.

(9) Когато заявителят не е представил удостоверението по ал. 8 или то не съдържа необходимата информация или не удостоверява идентичност на изискванията за издаване на лиценз по закона на държавата на компетентния орган и по този закон, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя и изисква представянето на необходимите документи по реда на ал. 6.

(10) След приключване на проверките и проучванията органите по ал. 2 внасят писменото искане, придружено с изготвено от тях мотивирано предложение, за разглеждане и вземане на решение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Съдействие от заявителя

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Когато заявителят и неговите представители не оказват съдействие на органите на Националната агенция за приходите по чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс, не отговорят на конкретно поставени въпроси или не представят допълнителна информация за обстоятелства от значение за решението по искането и вследствие на това са останали неизяснени въпроси или недоказани обстоятелства, може да бъде отказано издаването на лиценз или удостоверение с вписана промяна.

Решения на изпълнителния директор

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) В 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение.

(2) Решението се основава на приетите за установени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите обстоятелства по искането и на закона.

Реквизити на решението и срок на лиценза

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Решението се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименование на акта, номер и дата на издаване;

2. наименование на органа, който го издава;

3. адресат/и на акта;

4. фактически и правни основания за издаването му;

5. мотиви за постановяването му;

6. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение;

7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

8. подпис на издателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В разпоредителната част на решение, с което се издава първоначален лиценз за извършване на дейност по този закон, се посочват размерът на инвестициите по чл. 5, ал. 1, размерът на средствата по чл. 5, ал. 1, както и крайната дата за представяне на доказателствата по чл. 5, ал. 3.

(3) Срокът на действие на издадения лиценз е за еднократно организиране, за 5 години или за по-кратък срок, когато заявителят изрично го е поискал.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицензите за дейностите по чл. 1, т. 1 и 2 се издават за срок 10 години само когато предварително доказаните пред Националната агенция за приходите инвестиции надвишават:

1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) за организиране на томболи, числова лотарийна игра бинго, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати - 1 000 000 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) за организиране на хазартни игри в игрално казино - 3 000 000 лв.;

3. (отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) за организиране на традиционна лотария, числови лотарийни игри тото, лото и кено, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти - 10 000 000 лв.;

5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за организиране на хазартни игри онлайн или чрез други електронни съобщителни средства - 2 000 000 лв.;

6. за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване - 1 200 000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицензът за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване се издава за срок 10 години само когато доказаните пред Националната агенция за приходите средства за организиране на дейността надвишават 400 000 лв.

(6) Когато заявителят изрично е поискал лиценз за по-кратък срок, ал. 4 и 5 не се прилагат.

Обявяване на решението

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Решението с мотивите към него се обявява от Националната агенция за приходите в тридневен срок от издаването му чрез вписване в съответния регистър по чл. 20, ал. 1 и се съобщава на заинтересованите страни по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) След като обяви решението, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не може сам да го отмени или измени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) По свой почин или по заявление на заинтересованото лице изпълнителният директор на Националната агенция за приходите поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки и след изтичане на срока за обжалването му. Решението за поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованото лице и подлежи на обжалване по реда на чл. 28.

(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Когато решението за поправка се постанови в срока за обжалване на първоначалното решение и заинтересованата страна е получила съобщението до 10 дни, преди да е изтекъл срокът за обжалване по чл. 28, ал. 1, същото подлежи на обжалване в срока за обжалване на първоначалното решение.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Когато не се е произнесъл по цялото искане, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите по свой почин или по искане на заинтересованата страна, подадено в 14-дневен срок от датата на съобщаване на решението, постановява допълнително решение. Допълнителното решение подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение.

Обжалване

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) Жалбите се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Влизане в сила на решенията

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадените жалби не са уважени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лице по чл. 4 може да организира хазартни игри и дейности по този закон след получаване на удостоверение за издаден лиценз. Удостоверението се издава въз основа на влязло в сила решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В срок до 7 дни след влизането в сила на съответното решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лицето по чл. 4 заплаща дължимата държавна такса за издаване на лиценз или на удостоверение с вписана промяна. Издаденото удостоверение с вписана промяна се предоставя на лицето по чл. 4 в срок до два работни дни след постъпването на таксата по банкова сметка на Националната агенция за приходите, а удостоверението за издаден първоначален лиценз - в срок до два работни дни след влизане в сила на решението на изпълнителния директор по чл. 5, ал. 3.

Държавни такси

^{5 промени}

Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 400 000 лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 300 000 лв., а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 600 000 лв.

(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители.

(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 69 от 2020 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Организаторите на хазартни игри, които заплащат променливата част от таксата по ал. 3 и ал. 4, подават по електронен път за всеки месец в Националната агенция за приходите до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за основата за начисляване на таксата и дължимата такса.

(9) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) След подаването на декларацията, но преди изтичане на срока по ал. 8, организаторът на хазартни игри има право да прави промени, свързани с данните по подадената декларация. Промените се извършват чрез подаване на нова декларация.

(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 8, изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Еднократната част от таксите по ал. 3 и ал. 4, както и таксите по ал. 5 и ал. 6 се внасят по банкова сметка на Националната агенция за приходите преди получаване на удостоверението за издаден първоначален или за продължаване на срока на лиценз за организиране на хазартни игри.

(11) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Променливата част от таксите по ал. 3 и ал. 4 се внасят по банкова сметка на Националната агенция за приходите в срока за подаване на декларацията по ал. 8.

(12) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При заличаване, съответно прекратяване на лице по чл. 4 последният представляващ лицето - ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, а в случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 - упълномощеният представител, декларира и внася удържаната от имуществото на лицето такса, чийто срок за внасяне изтича след датата на заличаването, съответно прекратяването.

(13) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В случаите по ал. 12 таксата за периода, през който е извършено заличаването, съответно прекратяването, се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването, съответно прекратяването.

Правомощия на председателя на Комисията

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Образуване на административно производство

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Проверки и проучвания

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Удостоверения за издаден лиценз

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) След влизане в сила на решенията изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартните игри по този закон, както и за извършване на дейностите по него. Фактическо осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра или по организиране на дейност по чл. 1, т. 2 може да се извършва след предоставяне на удостоверението по реда на чл. 29, ал. 3.

(2) Удостоверението за издаден лиценз за организиране на хазартна игра съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. данни за търговската регистрация на организатора;

3. имена на лицето или лицата, които представляват организатора;

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) адрес на обекта, в който се организират игрите, адрес на централния пункт и адресите на пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби, съответно - адрес на интернет страницата на организатора, чрез която се организират игрите;

5. вид на играта, тираж и номинална стойност на билетите и талоните за участие в игрите по чл. 49, т. 1, 2 и 4;

6. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) наименование, тип, производствен номер и брой игрални места на игрално оборудване, включително джакпот система/и, съответно при онлайн залагания - наименование, тип и версия на комуникационното оборудване;

7. териториален обхват - в случаите, в които такъв е определен;

8. дата на издаване на удостоверението;

9. срок на действие на лиценза.

(3) Удостоверението за издаден лиценз за производство, разпространение и сервиз, както и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за организиране на хазартни игри съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. данни за търговската регистрация на лицето;

3. имена на лицето или лицата, които го представляват;

4. адрес на обекта, в който се извършва дейността;

5. дата на издаване на удостоверението;

6. срок на действие на лиценза.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Удостоверението се подписва от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

Прекратяване на лиценза

Чл. 35. (1) Лицензът се прекратява:

1. с изтичането на неговия срок;

2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) с отнемането му по реда на чл. 86;

3. с прекратяването на юридическото лице или със смъртта на физическото лице - едноличен търговец, на което е издаден лицензът;

4. предсрочно, по искане на лицето;

5. при издаване на нов лиценз за същата дейност, на същото лице, за същия вид хазартна игра и в същия обект.

(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Не се допуска искане за предсрочно прекратяване на лиценза по реда на ал. 1, т. 4, когато спрямо лицето има приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 86.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При прекратяване на лиценза на основанията по ал. 1, т. 4 и 5 организаторът е длъжен в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да върне на Националната агенция за приходите удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол, а в случаите по ал. 1, т. 4 - и да преустанови дейността си в същия срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Действието на лиценза се прекратява временно при прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 85.

Продължаване срока на лиценза

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) По писмено искане на организатора на дейност по този закон, подадено не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащия лиценз, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да постанови решение, с което да продължи действието на издадения лиценз за същия срок, когато едновременно са налице следните условия:

1. в срока на действие на лиценза за дейността на организатор, получил лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 50, 52, 54, 59, 60, 62 или по чл. 57, 64, 71 за съответния обект, няма влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон; съответно - в срока на действие на лиценза за дейност по чл. 1, т. 2 организаторът няма влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон;

2. не са прилагани принудителни административни мерки по този закон;

3. представена е нотариално заверена декларация, че до датата на подаване на искането за продължаване на срока не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартната дейност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При подадено искане по ал. 1 органите на Националната агенция за приходите извършват проверка на документите и дейността на организатора и при установяване на обстоятелства, представляващи пречка за издаване на лиценз по този закон, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява отказ за продължаване срока на лиценза.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За продължаване срока на издадения лиценз организаторът заплаща само таксите за издаване и поддържане на лиценз.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организатор, който не спази срока за подаване на искането по ал. 1 или за когото не са налице условията по ал. 1, може да подаде писмено искане за нов лиценз. Към искането се прилагат само тези документи по наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5, по отношение на които е налице промяна или изменение в обстоятелствата.

Промени в търговската регистрация и собствеността

Чл. 37. (1) Всяко лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4 в 14-дневен срок от всяко вписване или заличаване на данни и обстоятелства в търговския регистър, съответно в регистъра за юридически лица с нестопанска цел в държавата по регистрация, които са вписани в издаденото му удостоверение по чл. 34, е длъжно да подаде писмено искане за издаване на ново удостоверение с вписана промяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Към писменото искане се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и се произнася по реда на тази глава. След влизане в сила на решението, с което се одобрява вписаната промяна, се издава ново удостоверение с вписаната промяна.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При вписване на промяна в състава на управителен или контролен орган, както и при промяна на собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4, в 14-дневен срок от вписването в търговския регистър, съответно от извършването на промяната по отношение на акционера, съответният организатор на дейност по този закон е длъжен да подаде писмено искане до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Към искането се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането като проверява изпълнението на изискванията на този закон по отношение на новите лица и се произнася с решение по реда на тази глава.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат съответно и за държавните предприятия по чл. 13а, ал. 1.

Други промени в обстоятелствата по издаден лиценз и в правилата за организиране на дейността

Чл. 38. (1) Промяна на обстоятелства, вписани в издадения на организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2 лиценз, различна от промяната по чл. 37, може да бъде извършена само след подаване на искане и получаване на ново удостоверение с вписана промяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Промяна в правилата за организиране на дейността на организатор на хазартни игри, за която има издаден лиценз, може да бъде извършена от него само след утвърждаването на правилата по реда на чл. 17, ал. 1, т. 4.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Към писменото искане по ал. 1 и 2 се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и се произнася по реда на тази глава. След влизане в сила на решението, с което се одобрява вписаната промяна, той издава ново удостоверение с вписана промяна.

Преобразуване на организатор на хазартни игри и дейности

Чл. 39. (1) При преобразуване чрез промяна на правната форма на организатор на дейност по този закон лицензът за организиране на съответната дейност преминава върху новоучреденото дружество.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Преобразуване чрез сливане или вливане се извършва само между организатори на хазартна дейност, съответно на дейност по чл. 1, т. 2, при спазване изискванията на чл. 9, ал. 8.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) При преобразуване чрез разделяне или отделяне с договора за преобразуване може да се предвиди издаденият лиценз за организиране на дейност по този закон да остане на преобразуващото се дружество (при преобразуване чрез отделяне) или да премине върху приемащото дружество, ако то е съществуващо дружество - организатор на дейност по този закон, и при спазване изискванията на чл. 9, ал. 8. Не се допуска преминаване на лиценз върху новоучредено дружество при разделянето или отделянето.

(4) При преобразуване по ал. 3 в договора за преобразуване задължително се предвижда, че частта от имуществото на преобразуващото се дружество, съответстваща на инвестициите и средствата по чл. 5, остава, съответно преминава в собственост на дружеството, което ще бъде титуляр на лиценза след преобразуването.

(5) В 14-дневен срок след вписване на преобразуването в търговския регистър организаторът е длъжен да подаде писмено искане за издаване на лиценз, в което да се отрази новият титуляр на лиценза.

(6) Когато в резултат на преобразуване настъпи промяна в състава на управителен или контролен орган, както и при промяна на собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие на организатора, се прилага чл. 37, ал. 4.

Спиране и възобновяване на дейността

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организатор на хазартни игри може да преустанови дейността си за определен срок, като подаде заявление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Организаторът е длъжен да подаде заявлението най-малко 7 дни преди датата на преустановяване на дейността. В тридневен срок от подаване на заявлението организаторът предава удостоверението си за издаден лиценз на съхранение в Националната агенция за приходите. При форсмажорни обстоятелства заявлението се подава незабавно след настъпване на обстоятелствата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При възобновяване на дейността си организаторът е длъжен да подаде заявление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в което изрично посочва датата на възобновяване на организирането на хазартните игри. Организаторът следва да получи удостоверението за издаден лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в деня преди започване на дейността.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При временно преустановяване на дейността в централния пункт или в пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби организаторът на хазартни игри е длъжен да подаде заявление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в което посочва номера на лиценза си, адреса на пункта и срока на преустановяване на дейността. Заявлението се подава не по-късно от деня, следващ датата на преустановяване на дейността.

(4) Спирането и възобновяването на дейността не се отразяват на срока на издадения лиценз.

Глава трета.
ХАЗАРТНИ ИГРИ

Раздел I.
Общи положения

Видове хазартни игри

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Хазартните игри, разрешени по този закон, са: лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Начинът, техническите средства и електронните съобщителни средства или услуги, чрез които се организира и предлага хазартна игра, не променят вида на играта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Хазартните игри по ал. 1, с изключение на томболата и моментната лотарийна игра, може да се организират и онлайн - пряко чрез интернет или чрез други електронни съобщителни средства: мобилни и стационарни апарати, радио, телевизия, сателити и други средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Разрешените хазартни игри по този закон, които не се организират по начините, посочени в предходната алинея, не се считат за хазартни игри онлайн.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Правилата за организиране на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 17, ал. 1, т. 4. Организаторът на хазартни игри отговаря за цялостната организация на дейността и функционирането на счетоводната отчетност, която да гарантира точното отчитане на всички операции, свързани с игрите, при спазване на действащото законодателство и утвърдените му правила по предходното изречение.

Игрално оборудване

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице - производител, което има издаден лиценз по този закон.

(2) Условията и редът за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4, изискванията за изпитване на игралното оборудване и игралния софтуер, както и редът за извършване на проверки на оборудването и софтуера, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.

Общи изисквания

Чл. 43. Игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби трябва да отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 и на санитарно-хигиенните изисквания.

Особено изискване

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Отстоянието се измерва от правоспособни лица, които могат да извършват дейности по кадастър, геодезия и картография. За извършените измервания правоспособните лица издават необходимото удостоверение заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени очертанията.

Работно време и ограничения за посетители

Чл. 45. (1) Игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби могат да бъдат отворени денонощно за посетители.

(2) В игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. без документи, удостоверяващи тяхната самоличност;

5. нарушили вътрешния ред, включително лица в нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. които са създали опасност за реда и са смущавали провеждането на игрите и им е била наложена забрана от организатора да участват в хазартните игри;

7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

(3) В непосредствена близост до входа на обектите по ал. 1 на видно място се поставя информационно табло, на което са посочени забраните по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4.

Ограничения за устройствата на самообслужване

Чл. 45а. (1) (Нов - ДВ, бр. 69 от 2020 г., предишен текст на чл. 45а - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) При хазартни игри, организирани чрез използване на устройства на самообслужване, организаторът е длъжен да не допуска до участие в тези игри лица, ненавършили 18-годишна възраст, и лицата, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1. На всяко устройство на самообслужване на видно място се поставя надпис, който указва забраната по изречение първо.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Не се допуска използване на устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2.

Забрана за даване на заеми и кредити

Чл. 46. Забранява се на организатори на хазартни игри да влизат в каквито и да било взаимоотношения с участници в игрите с цел предоставянето под каквато и да е форма на заеми или кредити за участие в хазартните игри.

Изплащане на печалби

Чл. 47. (1) Организаторът на хазартни игри е длъжен в определения срок и по реда, вписан в утвърдените му игрални условия и правила, да изплати печалбата и/или да даде предметната печалба на физическото лице, представило му жетони, отрязъци от фишове, талони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те материализират.

(2) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 5000 лв.

(3) Когато размерът на паричната печалба е по-голям от размера по ал. 2, изплащането се извършва по банков път.

Регистрация на участниците в онлайн залагания

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Участниците в онлайн залагания подлежат на индивидуална регистрация по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6 и при спазване на забраната по чл. 45, ал. 2, т. 1.

Плащания

Чл. 47б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Плащанията за онлайн залагания, свързани със залагане и изплащане на печалби, се осъществяват по безкасов път, задължително през банкова сметка на организатора на играта, открита съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, при спазване на утвърдените правила на организатора по чл. 17, ал. 1, т. 4.

Задължителна информация

Чл. 47в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Интернет страницата на организатора, чрез която се организират онлайн залагания, трябва задължително да съдържа информация на български език относно: данните на организатора по неговата търговска регистрация, включително данъчен и/или друг идентификационен номер; издадения от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лиценз; правилата на хазартната игра; ясно и недвусмислено изброяване на начините за приемане на залози, за формиране и изплащане на печалби, размерите на залозите и размерите на съответните печалби, услуги за помощ, данни за кореспонденция, включително телефон и електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с организатора и с Националната агенция за приходите; начините за подаване на жалби и сигнали до организатора и до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Комуникационно оборудване

Чл. 47г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Софтуерът на игрите съдържа генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите, с изключение на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти.

Достъп до контролния локален сървър

Чл. 47д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организаторът на онлайн залагания осигурява на органите на Националната агенция за приходите и Държавна агенция "Национална сигурност" непрекъснат дистанционен достъп до контролния локален сървър по чл. 6, ал. 4, разположен на територията на Република България, включително до базата данни с информация относно игрите с участници от територията на Република България.

Задължение за предоставяне на информация от организаторите на хазартни игри

Чл. 47е. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Организаторите на хазартни игри, на които е издаден лиценз по реда на този закон, предоставят на Националната агенция за приходите информация за размера на изплатените парични и предметни печалби на местни физически лица по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както следва:

1. годишен размер на изплатените печалби, превишаващ 5000 лв. на участник в хазартна игра и годишен размер на изтеглените от него суми, когато участникът има игрална сметка при организатора на хазартни игри;

2. всяка отделно изплатена печалба на участник в хазартна игра в размер, превишаващ 5000 лв., когато участникът няма игрална сметка при организатора на хазартни игри.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по електронен път в срок до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на печалбите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в "Държавен вестник".

Раздел II.
Лотарийни игри

Определение

Чл. 48. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, в които се участва посредством билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци. Печалбата се дължи при откриване или познаване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Правилата за организиране на игрите и техните разновидности, включително планът за разпределение на печалбите, се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Преди издаване на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри заявителят представя пред Националната агенция за приходите образци от тях за утвърждаване на вида и стойността им. Образците не се смятат за ценни книги на приносител.

Видове лотарийни игри

Чл. 49. Видовете лотарийни игри са:

1. традиционна лотария - лотарийна игра, при която се разиграват всички издадени билети с поредни серийни номера - организира се през определен период от време;

2. томбола - лотарийна игра, която се разиграва само с продадените билети - организира се еднократно или през определен период от време;

3. числова лотарийна игра - лотарийна игра, при която се залага върху цифри, комбинация от цифри, знак, фигура и други - организира се през определен период от време;

4. моментна лотария - лотарийна игра, която се разиграва с талони с поредни серийни номера, върху които са отразени цифри, комбинации от цифри, знаци, фигури и други символи, изписани по вид, ред и последователност под защитно покритие - организира се еднократно.

Традиционна лотария

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При традиционната лотария печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените билети и от броя на участниците. Печалбите се дължат на приносителите на печеливши билети, обявяват се и се разпределят чрез жребий по предварително обявена схема, утвърдена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) Всеки билет е с пореден номер, означена серия и номинал. В тегленето участват всички издадени билети.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Отпечатването, предоставянето и вносът на билетите за участие в традиционната лотария се извършват съгласно разпоредбите на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, за което се съставя протокол.

Провеждане на тиражите на традиционна лотария

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Провеждането на тиражите се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Най-малко 50 на сто от общата стойност на всички билети се разпределя между участниците под формата на парични и/или предметни печалби.

(2) Организаторът осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби.

Томбола

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При томболата печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томболата. Печеливши са предварително определен брой участници, изтеглени чрез публичен жребий по обявена схема, утвърдена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) При томболата печалбите могат да бъдат само предметни, като стойността им не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на всички билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томболата.

(3) Организаторът осигурява и гарантира получаването на предметните печалби.

(4) Отпечатването, предоставянето, вносът и унищожаването на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томболата се извършва по реда на чл. 50, ал. 3.

Организатори на томболи

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организатори на томболи могат да бъдат само юридически лица с нестопанска цел. Националната агенция за приходите следи за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени цели.

Видове числови лотарийни игри

Чл. 54. Видовете числови лотарийни игри са: тото, лото, бинго, кено и техни разновидности.

Тото и лото игри

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Тото, лото и кено игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи числови комбинации. Участието в игрите се осъществява посредством удостоверителни знаци, чиито образци се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) При тото игрите и техните разновидности печалбите за всеки тираж се формират като предварително определен процент от постъпленията. Размерът на всяка печалба зависи от начина на формиране на групите за изплащане на печалбите и от броя на печалбите във всяка група.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) При лото и кено игрите и техните разновидности размерите на печалбите се определят чрез предварително зададени коефициенти, като печалбите не зависят от постъпленията. Размерът на всяка печалба се определя от направения залог и от съответния предварително определен коефициент.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Тото, лото и кено игрите трябва да са осигурени с вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Провеждане на тиражите на тото и лото игри

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Провеждането на тиражите се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от тото игрите се разпределя между участниците под формата на печалби.

Игра бинго

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) (1) Играта бинго е хазартна игра, при която се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи печелившите комбинации.

(2) При играта бинго се залага с талони, върху които предварително са отразени комбинации от числа.

(3) Когато играта се организира в игрална зала, талоните за участие са ценни книжа, издавани от държавата. Те се предоставят на организаторите от Министерството на финансите срещу заявка.

(4) Размерите на печалбите при играта бинго се формират като предварително определен процент от постъпленията. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от играта бинго се разпределя между участниците под формата на печалби, които се предоставят непосредствено след обявяването им.

(5) Играта бинго трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система, включително система за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Разновидности на играта кено

Чл. 58. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.)

Моментна лотария

Чл. 59. (1) Моментната лотарийна игра е хазартна игра, при която размерите и видовете на паричните и/или предметните печалби се установяват след разкриване на печелившата комбинация върху талоните.

(2) При моментната лотарийна игра размерите на печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените талони. Стойността на паричните и предметните печалби не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

(3) Организаторът осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби.

(4) Отпечатването, предоставянето, вносът и унищожаването на талони или други удостоверителни знаци за участие в моментна лотарийна игра се извършват по реда на чл. 50, ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Моментната лотарийна игра трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Раздел III.
Игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета

Определение

Чл. 60. (1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета са хазартни игри, при които печалбата зависи само от вярното предвиждане и познаване на тези резултати.

(2) Спортни състезания са състезания по футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, хокей и други, състезания с автомобили, мотоциклети и други.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В игрите със залагания залогът се удостоверява посредством удостоверителни знаци, издадени от организатора, които съдържат информация за направените предвиждания и за размера на залога на участника. Образците на удостоверителните знаци се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(4) Печалбите се определят от:

1. размерите на залозите и съответните предварително определени от организатора коефициенти, или

2. съотношението между броя на спечелилите играчи и размерите на залозите при предварително установен дял на печалбите.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета трябва да са осигурени с вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Периодичност на залаганията

Чл. 61. Залаганията върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета могат да се провеждат през определен период от време или за определен брой спортни състезания и надбягвания, както и еднократно.

Раздел IV.
Игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти

Определение

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Игрите със залагания върху случайни събития са хазартни игри, неуредени по друг начин в този закон, при които печалбата зависи изключително от случайността на възникване на събитие.

(2) Игрите със залагания, свързани с познаване на факти, са хазартни игри, при които печалбата зависи от познаване или даване на верен отговор относно съществуващ факт.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, трябва да са осигурени с вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Правила и печалби

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Правилата на игрите, залозите за участие в тях, печалбите и начините на определянето им подлежат на утвърждаване от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) Размерът на печалбата може да е пропорционален на залога или да е определен по друг начин, включително на случаен принцип. Печалбите могат да се разпределят на няколко нива - в този случай всички печалби от едно и също ниво трябва да са еднакви. Най-малко 50 на сто от стойността на приетите залози се разпределя като парични или предметни печалби.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, са организирани чрез електронни съобщителни средства, залогът се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Предоставящият такава услуга трябва предварително да се увери, че хазартната игра е разрешена по реда на този закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) При залагане чрез електронно съобщително средство се смята, че залогът е направен от лицето - собственик или законен ползвател на електронното съобщително средство.

(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Забранява се залагането да се извършва от електронно съобщително средство, което е собственост на държавна или общинска организация или на юридическо лице на бюджетна издръжка, като залогът, направен от такова средство, е нищожен.

Раздел V.
Игри с игрални автомати

Определение

Чл. 64. (1) Игрите с игрални автомати са хазартни игри, които се организират в игрални зали.

(2) Игрален автомат е устройство, на което се залага с монета, банкнота, жетон, бутон, магнитна карта или с друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави на случаен принцип от генератор на случайни числа, който може да се намира физически в игралния автомат или в игралната зала, където е разположен автоматът. Игралният автомат или организаторът изплаща печалбата на участника.

(3) Игралният автомат конструктивно може да има повече от едно игрално място за участие в играта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Допуска се организиране на турнири на игри с игралните автомати в игралната зала, където са разположени игралните автомати, вписани в актуалното удостоверение за издаден лиценз на организатора. Правилата на турнирите, таксата или комисионата за участие, печалбите и начините на определянето им се посочват от организатора в игралните условия и правила и се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Игри с игрални автомати могат да се организират само с игрални автомати, които са собственост на организатора на игрите или ще бъдат придобити от него по договор за лизинг.

Възвръщаемост и изпитване (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 65. (1) (Предишен текст на чл. 65 - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Игралният автомат трябва да осигурява възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите, независимо от предвидения процент на отчисления за премия джакпот. Автоматът трябва да има фабрично вградени устройства за текущ контрол относно постъпилите залози и изплатените парични печалби.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Софтуерът на игралните автомати, с които се организират онлайн залагания, трябва да осигурява възвръщаемост не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) При промяна в броя, типа на виртуалното игрално оборудване и джакпот системата само софтуерът на играта подлежи на изпитване по ред и начин, определени с наредбата по чл. 42, ал. 2.

Маркировка

Чл. 66. Върху всеки игрален автомат трябва да има трайно закрепена и четлива оригинална маркировка със следните данни: производител, производствен номер на автомата, година на производство, модификация или рециклиране.

Експлоатация на игрално оборудване

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Не се допуска експлоатацията на игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз на организатора на хазартни игри.

Изисквания

Чл. 68. (1) Съобразно броя на жителите в дадено населено място по официални данни на Националния статистически институт игралните места в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. петдесет броя в населени места с над 500 000 жители;

2. тридесет броя в населени места с над 50 000 до 500 000 жители;

3. петнадесет броя в населени места до 50 000 жители, както и в селищни образувания.

(2) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организаторите на хазартни игри с лиценз за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета или с лиценз за игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, могат да разполагат в пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби игрални автомати само след получаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати при условията и по реда на чл. 4, ал. 4, чл. 5, чл. 26, ал. 4, т. 1, чл. 30, ал. 6, чл. 43, чл. 44, чл. 64 - 70.

Джакпот и обединен джакпот при игрални автомати

Чл. 69. (1) Игрални автомати могат да бъдат свързани помежду си за постигане на премия джакпот, която представлява натрупване, формиращо се от отчисления до 5 на сто от всеки залог.

(2) Джакпот системи могат да бъдат взаимносвързани в обединен джакпот.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота и на обединения джакпот се посочват в игралните условия и правила. Неспечеленият джакпот и неспечеленият обединен джакпот не могат да остават в полза на организатора освен в случай на прекратяване на неговия лиценз по чл. 35.

Проверки

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Контролните органи на Националната агенция за приходите извършват проверки на игралните автомати.

Раздел VI.
Игри в игрално казино

Определение

Чл. 71. (1) Игрите в игрално казино са хазартни игри, които се организират на игрални маси и с игрални автомати. Казиното представлява сграда или обособена част от сграда.

(2) Хазартни игри на игрални маси са: на рулетка, с карти, включително покер, със зарове и разновидностите им. В игрите се участва с различни залози, като печалбите в рамките на една игра на една игрална маса може да са различни. Печалбите или загубите зависят предимно от случайността.

Изисквания

Чл. 72. (1) Игралните маси в игралното казино не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати не могат да бъдат по-малко от петнадесет.

(2) Игралните автомати в казиното могат да се свързват помежду си за постигане на премия джакпот при спазване изискването на чл. 69, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Не се допуска експлоатацията на игрални маси и принадлежности към тях и на игрални автомати, които не са вписани в издадения лиценз на организатора на хазартни игри.

Турнири

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Допуска се организиране на турнири на игри, организирани в игрално казино. Такива турнири могат да се провеждат само в игрални казина и само на игрални маси и игрални автомати, вписани в актуалните удостоверения за издаден лиценз на организатора. Правилата на турнирите, таксата или комисионата за участие, печалбите и начините на определянето им се посочват от организатора в игралните условия и правила и се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Регистриране и видеоконтрол

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Всички посетители в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Регистърът се води на хартиен и на електронен носител.

(2) В казиното организаторът е длъжен да осигури система за непрекъснат видеоконтрол върху игралните маси, игралните автомати, персонала и участниците в игрите.

Договор и квалификация

Чл. 75. Всяко лице, пряко свързано с управлението на игралното казино и с организирането на хазартните игри в него, трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството - организатор на игрите, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията.

Ограничения

Чл. 76. В хазартни игри, организирани в игрално казино, не могат да участват съдружници или акционери с квалифицирано участие, членовете на органите за управление и контрол на дружество - собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както и съпрузите, роднините по права линия, братята и сестрите на всички посочени лица.

Раздел VII.
Хазартни игри от разстояние(Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Определение

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Плащания

Чл. 78. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Задължителна информация

Чл. 79. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Комуникационно оборудване

Чл. 80. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Деклариране, изпитване и възвръщаемост

Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Премия джакпот

Чл. 82. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Игри от разстояние чрез електронни съобщителни средства

Чл. 83. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Залог

Чл. 84. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Глава четвърта.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Временно отнемане на лиценза

Чл. 85. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага с мотивирана заповед принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 в следните случаи:

1. (В сила от 30.03.2012 г.) когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите;

2. когато организаторът на хазартни игри възложи или извърши реклама извън допустимото по чл. 10, ал. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) когато организаторът или негови служители не са оказали необходимото съдействие по чл. 21, ал. 1 на органите на Националната агенция за приходите при изпълнение на техните контролни функции;

4. когато организаторът извършва дейност в нарушение на чл. 34, ал. 1;

5. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) когато организаторът на хазартни игри наруши правилата, утвърдени по чл. 17, ал. 1, т. 4;

6. когато извършена промяна на съдружник или акционер с квалифицирано участие, съответно вписани, заличени или обявени обстоятелства в търговския регистър, би представлявала пречка за издаване на лиценз;

7. когато организаторът на хазартни игри извърши промяна в типа игрално оборудване, включително джакпот система/и, съответно - в комуникационното оборудване, без дадено разрешение по чл. 38;

8. когато организаторът на хазартни игри не изплати в определения срок печалба в размер над 5000 лв. на спечелил участник;

9. (В сила от 30.03.2012 г.) когато се използва игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък;

10. когато организаторът на хазартни игри допусне лице, пряко свързано с организирането на игрите в игрално казино, да осъществява дейността си, без да притежава необходимата квалификация или без да има сключен договор с дружеството-организатор;

11. когато производител или вносител продаде или отдаде под наем игрално оборудване без трайно закрепена и/или четлива оригинална маркировка и когато процентът на възвръщаемост на игралния автомат е по-малък от 80 на сто;

12. когато търговецът, осигуряващ сервизна поддръжка, не попълни карта за сервиз и поддръжка или не постави фирмена пломба след приключване на сервиза;

13. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) когато организаторът не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 8;

14. (нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) когато организаторът на хазартни игри не плати в срок годишната вноска по чл. 10а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) С решението за отнемане по ал. 1 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да разпореди предприемането на действия за преустановяване на допуснатите нарушения и за отстраняване на вредните последици от тях, като определи и срок за извършването им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицето, на което лицензът е отнет временно, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да преустанови дейността си и да върне в Централното управление на Националната агенция за приходите удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) След изтичането на срока за временното отнемане удостоверението за издаден лиценз се връща, ако срокът на лиценза не е изтекъл и лицето е изпълнило дадените от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите разпореждания по ал. 2.

Окончателно отнемане на лиценза

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, в следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) при непредставяне на документите в срока по чл. 5, ал. 3 и/или в случай че представените документи не доказват извършването на инвестициите в пълен размер, посочен в чл. 5, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) при промяна в обстоятелствата, водеща до неизпълнение на условията по чл. 7, ал. 1 и по чл. 8, ал. 1 - 3;

3. (отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

4. при преобразуване на организатор, без да са спазени условията по чл. 39;

5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2020 г., в сила от 18.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) при установяване, че са представени неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е издаден лицензът или е определена дължимата такса по чл. 30, ал. 3, 4, 8 или 9;

6. при продължаване на дейността след предаване на удостоверението за издаден лиценз по реда на чл. 40, ал. 1;

7. при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза;

8. при прилагане за трети пореден път на организатора на принудителна административна мярка по чл. 85;

9. при неизпълнение на изискването на чл. 44, ал. 1;

10. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) когато производител или вносител продаде или отдаде под наем на организатор на хазартни игри, получил лиценз по този закон, игрално оборудване, предназначено за експлоатация в страната, което не е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2;

11. когато организатор на хазартни игри използва за провеждане на хазартна игра билети, фишове или други ценни книжа, които не са издадени по установения ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицето, на което лицензът е отнет окончателно, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да преустанови дейността си и да върне в Централно управление на Националната агенция за приходите удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол.

(3) Принудителните административни мерки се прилагат независимо от санкциите по глава пета.

(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 9, когато неизпълнението на изискването по чл. 44, ал. 1 възникне в резултат на обстоятелства, които не зависят от организатора на хазартни игри, принудителна административна мярка - отнемане на лиценз, не се прилага. След изтичането на срока на издадения лиценз не се издава нов лиценз или не се продължава срокът на издадения лиценз.

Обжалване

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за временно или окончателно отнемане на издаден лиценз, както и решенията по чл. 17, ал. 1, т. 9 се обжалват по реда на чл. 28, ал. 1. Решенията по предходното изречение подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани. Обжалването не спира изпълнението на решенията.

Продажба на игрално оборудване

Чл. 88. (1) При прекратяване на лиценза по чл. 35 организатор на хазартни игри може да продаде притежаваното от него игрално оборудване на друг организатор, на друго лице, получило лиценз по този закон, или на лице извън територията на страната.

(2) В срока на действие на издадения лиценз организатор на хазартни игри може да продаде притежаваното от него игрално оборудване само на производител или на вносител, получил лиценз по този закон, или на лице извън територията на страната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В 14-дневен срок след извършване на продажбата Националната агенция за приходите следва да бъде уведомена за нея.

Глава пета.
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.
Контрол

Проверки

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) Органите на Националната агенция за приходите извършват проверки на място и по документи за спазването на този закон по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) При осъществяване на контрол по този закон, освен правомощията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, органите може да:

1. изискват устни обяснения;

2. изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на нарушения на законодателството, уреждащо хазартната дейност и другите дейности по този закон;

3. извършват запечатване на каси, офиси, игрални зали, игрални казина, работилници, помещения, в които се организират или провеждат хазартни игри или се държи игрално оборудване, и други подлежащи на контрол обекти.

(3) На лицата, получили лиценз по този закон, в края на първата и на всяка трета година от срока на действие на лиценза задължително се извършват проверки.

(4) По искане на органите на Националната агенция за приходите Българският институт по метрология извършва проверки за съответствието на игрално оборудване с регистрираните типове и модификации. Проверките може да бъдат извършвани съвместно с органи по приходите.

(5) Органите по ал. 1 и 4 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на контролните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено.

Административно наказване

Чл. 90. (1) Нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от органите на Националната агенция за приходите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор и се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Давност

Чл. 91. Относно давностните срокове за образуване на административнонаказателно производство се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Деклариране, установяване и събиране на вземания. Обжалване на актовете

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Декларацията по чл. 30, ал. 8 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс.

(2) За неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава се прилага чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви, държавните такси по ал. 1 и лихвите, имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага съответно.

(4) Недължимо платени или събрани суми по ал. 1 - 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Отнемане и изоставяне в полза на държавата

Чл. 93. (1) Игрално оборудване и комуникационно оборудване, които се използват за организиране или осъществяване на хазартна игра без лиценз, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(2) Всички парични средства, получени от лица, които организират или осъществяват хазартна игра без лиценз, се отнемат в полза на държавата. Ако средствата по предходното изречение липсват, лицето, което ги е получило, дължи тяхната равностойност.

(3) Всички налични парични средства, открити при установяване на нарушението, се смятат за получени при или по повод организиране или осъществяване на хазартната игра без лиценз и се отнемат в полза на държавата.

(4) За изоставено се смята игралното и комуникационното оборудване, непотърсено в срок до три месеца, считано от влизането в сила на акта, на основание на който същото оборудване подлежи на връщане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) За изоставени се смятат вещи, в т. ч. оборудване и парични средства, които са иззети от органите на Националната агенция за приходите по чл. 89, ал. 1 и техният собственик не е известен, и не са потърсени в тримесечен срок от изземването.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) След изтичането на сроковете по ал. 4 и 5 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор издава акт за придобиване на изоставените вещи от държавата.

(7) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Унищожаване на игрално оборудване

Чл. 94. (1) Негодното игрално оборудване и негодното комуникационно оборудване, отнети или изоставени в полза на държавата, се унищожават.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Всички разходи по отнемането, транспортирането, съхранението и унищожаването на оборудването са за сметка на нарушителя или за сметка на Националната агенция за приходите, когато оборудването е изоставено в полза на държавата или нарушителят е неизвестен.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Независимост на санкциите

Чл. 95. Глобите и имуществените санкции по чл. 96, 98, 104 и 106 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.

Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) За организиране на хазартни игри или извършване на дейности без лиценз се налага:

1. имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 2 000 000 лв. на юридическо лице, което организира онлайн залагания;

2. имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. на юридическо лице за хазартни игри, които не са организирани онлайн;

3. глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв. на физическо лице, което извършва някоя от дейностите по производство, внос, разпространение, сервиз на игрално оборудване, или имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. на юридическо лице, което извършва някоя от дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.

(2) Когато постъпленията от неразрешената хазартна игра надхвърлят 1 000 000 лв., глобата е от 200 000 до 500 000 лв., а имуществената санкция е от 500 000 до 1 000 000 лв.

(3) Когато постъпленията от неразрешената хазартна игра надхвърлят 5 000 000 лв., глобата е от 1 000 000 до 3 000 000 лв., а имуществената санкция е от 2 000 000 до 5 000 000 лв.

(4) Който инсталира и/или използва игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или приема залози, и/или изплаща печалби, или по друг начин подпомага или посредничи при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри без издаден лиценз по този закон, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв.

(5) Когато нарушението по ал. 1 - 4 е извършено повторно, глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер.

Чл. 97. (1) (Предишен текст на чл. 97 - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) Който държи игрално оборудване за организиране на хазартни игри в нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което наруши забраните по чл. 9, ал. 9 или 10.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Който използва игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 99. Организатор на хазартни игри, който експлоатира игрално оборудване или джакпот система без трайно закрепена и/или без четлива оригинална маркировка, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. за всеки автомат.

Чл. 100. (1) Който използва развлекателно оборудване в обектите, в които се организират хазартни игри, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Който приспособява или използва хазартно игрално оборудване за развлекателно, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 30 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Чл. 101. Организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2, който извърши промяна на обстоятелство по чл. 38, ал. 1 без дадено удостоверение с вписана промяна за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 102. Който извърши производство и разпространение в страната или внос и разпространение в страната на игрално оборудване за хазартни игри от неутвърден тип и модификация, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 103. Организатор на хазартни игри с игрални автомати, който постави наименование на игрална зала, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри", се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 104. (1) (Предишен текст на чл. 104, изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) На организатор на онлайн залагания, който не съхранява данни в електронен вид по реда на чл. 6, ал. 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки ден, за който липсва съхранена информация, но не повече от 50 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) На организатор на хазартна дейност, който не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 8, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) На организатор на хазартна дейност, който не посочи или посочи неверни данни или обстоятелства в декларацията по чл. 30, ал. 8 и 9, водещи до определяне на таксата в по-малък размер, се налага имуществена санкция в размер на неначислената такса, но не по-малко от 5000 лв.

Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, ал. 4 или ал. 5, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) На организатор на хазартни игри, който наруши чл. 10, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Който не представи изисканата информация или откаже исканото съдействие на длъжностните лица по чл. 21, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.

Чл. 107. Организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2, който не изпълни задължението си по чл. 37, ал. 1 или ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Организатор на хазартни игри, който наруши утвърдените от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите правила по чл. 17, ал. 1, т. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., освен когато деянието представлява нарушение по ал. 1.

Чл. 109. Организатор на хазартни игри, който наруши чл. 40, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2020 г.) За нарушение на чл. 9, ал. 11 или чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) За нарушение на чл. 45, ал. 3 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 санкцията е в двоен размер.

Чл. 111. Организатор на хазартни игри, който е предоставил под каквато и да е форма заем или кредит за участие в хазартната игра, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 112. Организатор на хазартни игри, който не изплати печалба в определения срок или ред, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на неизплатената печалба, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 113. Който организира турнир на игри в игрална зала или в игрално казино в нарушение на чл. 64, ал. 4 или чл. 73, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 114. Организатор на хазартни игри, който не води специалния регистър по чл. 74, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) За интернет страница на организатор на хазартни игри, която не съдържа цялата задължителна информация по чл. 47в, наказанието за организатора е имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.