ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-412 от 06.12.2024 г., препратено за отговор по компетентност от Централно управление на НАП гр. София и допълнение към запитване с вх. № 07-00-412#1 от 18.12.2024 г. относно прилагане на ЗДДС и ЗКПО.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е направило разход за такса за издаване на дебитна карта към банкова сметка, но банката отказва да Ви издаде фактура. Към запитването прилагате имейл от банката, с който Ви уведомяват, че не издават фактури за поръчка на дебитна карта и разходът е отразен във Вашето банково извлечение.
Поставени са следните въпроси:
Правилно ли банката отказва да издаде фактура за разхода за такса за дебитна карта, като посочва, че същият е отразен в извлечението? Ако дружеството направи разход за такса за издаване на дебитна карта - трябва ли банката да издаде фактура за този разход, ако бъде поискана от получателя?
С оглед изложената фактическа обстановка и въз основа на действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са посочени изключенията, при които може да не се издава фактура. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС.
Доставките на финансовите услуги са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС като освободени доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС като освободена доставка се третира сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.
Понятието "платежна сметка" е дефинирано като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции от банки и др. платежни институции - § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредбата).
"Платежната карта" (дебитна или кредитна) е вид персонализиран платежен инструмент, който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции (чл. 25 от Наредбата). Съгласно чл. 4, т. 3, б. "б" от ЗПУПС в обхвата на платежните услуги попадат и изпълнението на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти.
От посоченото е видно, че (банковата) платежната карта предоставя достъп до водената платежна сметка на нейния титуляр - ползвател на платежни услуги, за да може платежната сметка да бъде използвана за изпълнение на платежни операции от страна на платежните институции (банкови институции). Изложеното обуславя извод, че доставката на услуги, свързани с издаване на платежни (дебитни) карти от платежни (банкови) институции, представлява освободена доставка на финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и за същата издаването на фактура не е задължително.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Следва да имате предвид, че банковото извлечение е банков документ, в който са посочени всички приходи и разходи на дружеството през съответния период. Информацията, посочена в извлечението, е достатъчна и дава възможност да се изготвят финансовите отчети на предприятията.
В сключения договор за откриване на платежна сметка с банкова институция се посочва необходимата информация за откриване на сметка, както и дължимите такси за обслужването й и за банковите операции, които ще се извършват.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е направило разход за такса за издаване на дебитна карта към банкова сметка, но банката отказва да издаде фактура. Към запитването е приложен имейл от банката, с който дружеството е уведомено, че не се издават фактури за поръчка на дебитна карта и че разходът е отразен в банковото извлечение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Правилно ли банката отказва да издаде фактура за разхода за такса за дебитна карта, като посочва, че същият е отразен в извлечението?
Въпрос 2: Ако дружеството направи разход за такса за издаване на дебитна карта - трябва ли банката да издаде фактура за този разход, ако бъде поискана от получателя?
С оглед изложената фактическа обстановка и въз основа на действащото законодателство е изложено следното становище:
Съгласно чл. 113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са посочени изключенията, при които може да не се издава фактура. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС.
Доставките на финансови услуги са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС като освободени доставки. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС като освободена доставка се третира сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.
Понятието "платежна сметка" е дефинирано като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции от банки и други платежни институции - § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредбата).
"Платежната карта" (дебитна или кредитна) е вид персонализиран платежен инструмент, който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции - чл. 25 от Наредбата.
Съгласно чл. 4, т. 3, б. "б" от ЗПУПС в обхвата на платежните услуги попадат и изпълнението на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти.
От посоченото следва, че банковата платежна карта предоставя достъп до водената платежна сметка на нейния титуляр - ползвател на платежни услуги, за да може платежната сметка да бъде използвана за изпълнение на платежни операции от страна на платежните институции (банкови институции).
Изложеното обуславя извод, че доставката на услуги, свързани с издаване на платежни (дебитни) карти от платежни (банкови) институции, представлява освободена доставка на финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и за същата издаването на фактура не е задължително.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Следва да се има предвид, че банковото извлечение е банков документ, в който са посочени всички приходи и разходи на дружеството през съответния период. Информацията, посочена в извлечението, е достатъчна и дава възможност да се изготвят финансовите отчети на предприятията. В сключения договор за откриване на платежна сметка с банкова институция се посочва необходимата информация за откриване на сметка, както и дължимите такси за обслужването й и за банковите операции, които ще се извършват.
Извод: Таксата за издаване на дебитна карта представлява възнаграждение за освободена финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, за която издаването на фактура не е задължително. В тези случаи фактура може да се издаде по желание на доставчика или на получателя по реда на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, като банковото извлечение и договорът за платежната сметка съдържат необходимата информация за отчитане на разхода.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
