Наредба Н-9 - чл.14
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"П" ЕАД е регистрирано по ЗДДС и купува стока "метал" от италиански доставчик, регистриран за целите на ДДС в Италия като получената фактура е с начислен данък, съгласно италианското законодателство. "П" ЕАД продава същата стоката на клиент, регистриран за целите на ДДС в Италия. Транспортът на стоката е само в Италия от доставчика към клиента на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли "П" ЕАД право на възстановяване на начисления ДДС от доставчика му?
2. Следва ли "П" ЕАД да се регистрира за целите на ДДС в Италия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в държава членка на Общността се извършва по реда и условията на ЗДДС, Директива 2008/9/ЕО на Съвета за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (Директива 2008/9/ЕО) и Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9).
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-9, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Алинея 2 на същата правна норма регламентира, че правата и задълженията на лицата по ал. 1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване, са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване, в случая Италия.
На основание чл. 14 от Наредба № Н-9 правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 към Наредба № Н-9. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице и се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15. Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, лицето по чл. 13 с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът за съответния период.
Видно от изложената нормативна уредба, възстановяването на данък върху добавената стойност следва да се извърши от държавата членка, в приход на бюджета на която е постъпил данъкът, по отношение на който се иска възстановяване, в настоящия случай - Италия.
По втори въпрос.
Относно задължението на "П" ЕАД за регистрация за целите на ДДС на територията на Италия, следва да се съобразите с изискванията на съответното законодателство в Италия. Извън компетентността на НАП е изразяването на становище по приложението на италианското данъчно законодателство.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "П" ЕАД е регистрирано по ЗДДС в България и закупува стока "метал" от италиански доставчик, регистриран за целите на ДДС в Италия. Получената фактура е с начислен данък съгласно италианското законодателство. "П" ЕАД продава същата стока на клиент, регистриран за целите на ДДС в Италия. Транспортът на стоката се извършва само на територията на Италия - от италианския доставчик към италианския клиент на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли "П" ЕАД право на възстановяване на начисления ДДС от доставчика му?
Въпрос 2: Следва ли "П" ЕАД да се регистрира за целите на ДДС в Италия?
По първи въпрос
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в държава членка на Европейския съюз, се извършва по реда и условията на ЗДДС, Директива 2008/9/ЕО на Съвета за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (Директива 2008/9/ЕО), и Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9).
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-9, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз за начислен му данък за закупени стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, трябва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-9, правата и задълженията на лицата по ал. 1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване, са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване, в случая - Италия.
На основание чл. 14 от Наредба № Н-9 правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване. Подаването се извършва посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез:
- въвеждане на данните през приложението, или
- подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 към Наредба № Н-9.
Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице и се счита за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15 от Наредба № Н-9.
Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9, ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, лицето по чл. 13 с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът за съответния период.
От изложената нормативна уредба следва, че възстановяването на данък върху добавената стойност се извършва от държавата членка, в чийто бюджет е постъпил данъкът, по отношение на който се иска възстановяване, в настоящия случай - Италия.
Извод: "П" ЕАД може да упражни право на възстановяване на начисления италиански ДДС по реда на Наредба № Н-9, като възстановяването се извършва от Италия при условията и по реда на италианското законодателство и Директива 2008/9/ЕО.
По втори въпрос
Относно задължението на "П" ЕАД за регистрация за целите на ДДС на територията на Италия, следва да се съобразят изискванията на съответното законодателство в Италия.
Извън компетентността на Националната агенция за приходите е изразяването на становище по прилагането на италианското данъчно законодателство.
Извод: Въпросът дали "П" ЕАД следва да се регистрира за целите на ДДС в Италия се решава изцяло по италианското данъчно законодателство, по което НАП не изразява становище.
