Становища на НАП

Определя се режимът за право на данъчен кредит по чл.69 ЗДДС за стоки и услуги по проект "Социално предприятие - Обществена пералня" на община - бенефициент по ОП "Развитие на човешките ресурси". НАП приема, че право на данъчен кредит възниква, ако придобитите стоки и услуги се използват за възмездни облагаеми доставки, при условията на чл.69 и чл.70 ЗДДС.

Определя се режимът по ЗДДС и Наредба Н-18 за общинско предприятие без самостоятелна регистрация по ЗДДС. НАП приема, че данъчно задължено лице е общината, освен за дейности по чл. 3, ал. 5 ЗДДС. При продажби на услуги се издава фискален бон, освен ако се ползват квитанции/знаци, отговарящи на чл. 4, т. 3 Наредба Н-18, с водене на регистър; при фискален бон се посочва ДДС номерът на общината.

Определя се режимът за ДДС и отчитане на услуги, извършвани от община чрез общинско предприятие. Общината е данъчно задължено лице по чл. 3 ЗДДС, освен за дейности като орган на местна власт по чл. 3, ал. 5 ЗДДС. При плащане в брой се издава фискален бон, освен ако се ползват квитанции/билети по чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18, като при фискален бон се посочва ДДС номерът на общината.

Разгледан е въпросът за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС при онлайн услуги към физически лица извън ЕС и за третирането на плащания чрез PayPal и др. НАП приема, че при услуги към данъчно незадължени лица не възниква регистрация по чл.97а, ал.2. При плащане чрез кредитен превод, директен дебит или наличен превод чрез доставчик на платежни услуги не се издава фискален бон по Наредба Н-18.

Определя се режимът за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС при онлайн услуги към чуждестранни клиенти - при услуги към данъчно незадължени физически лица не възниква такова задължение. Уточнява се и че при плащане чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод чрез доставчик на платежни услуги не се издава фискален бон по Наредба Н-18.

Разгледан е въпросът за облагане и деклариране в България на наследство от племенник, обложено в Швейцария. НАП приема, че по чл.13, ал.2 ЗДДФЛ наследството не е доход и не се облага и декларира по ЗДДФЛ. По ЗМДТ: ако наследодателят е чужд гражданин - не се облага; ако е български - подлежи на деклариране, но имуществото в чужбина с платен местен данък се освобождава по чл.38, ал.1, т.8.

Определя се режимът за електронни фактури по чл.114, ал.6 от ЗДДС - фактурата трябва да съдържа реквизитите по чл.114 ЗДДС, чл.78 ППЗДДС и чл.7 ЗС и да е подписана с електронен подпис по ЗЕДЕП. Електронните фактури се считат за получени за целите на ЗДДС, когато получателят потвърди получаването им и е гарантирана автентичността и ненарушеността на съдържанието.

Разгледан е въпросът за облагане и деклариране в България на наследство от чужбина. НАП приема, че по чл.13, ал.2 ЗДДФЛ наследството не е доход и не се облага по ЗДДФЛ. По ЗМДТ: ако наследодателят е чужд гражданин - наследството в чужбина не се облага; ако е български гражданин - подлежи на деклариране, но имуществото в чужбина, обложено там, се освобождава по чл.38, ал.1, т.8 ЗМДТ.

Определя се режимът за осигуряване на синдици по чл.4, ал.1, т.7 КСО - задължително за всички социални рискове, върху всички възнаграждения (вкл. начислени/неначислени, изплатени/неизплатени), но не под минималния осигурителен доход. Синдиците не са по трудово правоотношение, не се подават уведомления по Наредба №5, а декларация обр.1 по Наредба Н-8 с код 10 "Вид осигурен".

Определя се редът по ДОПК за прихващане и възстановяване на недължимо внесени осигурителни вноски над максималния осигурителен доход - по искане в 5-годишен срок, с проверка/ревизия и издаване на АПВ. Уточнява се, че се възстановява само частта за сметка на лицето, изискват се корекции по чл. 5, ал. 4 КСО и при несъответствия в ГДД се прилагат чл. 103 и чл. 106 ДОПК.