Становища на НАП

Определя се режимът за ДДС при посреднически, маркетинг и рекламни услуги по договор с получател - данъчно задължено лице, установено в Румъния. НАП приема, че мястото на изпълнение е извън територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС, поради което не възниква задължение за начисляване на ДДС по чл.12, ал.1 и чл.86, ал.3 от ЗДДС.

Определя се режимът за облагане на дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени към съдружници - физически лица в ДЗЗД, чиято дейност е била патентно облагаема. НАП приема, че въпреки платения патентен данък, върху разпределената печалба се дължи 5% окончателен данък по чл.38 ЗДДФЛ, удържан от платеца, без задължение за деклариране от получателите по чл.50 ЗДДФЛ.

Определя се редът за осигурителни вноски при незаконно уволнение по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 1а от Наредбата - за периода от уволнението до възстановяването се дължат вноски за фонд "Пенсии" (и ДЗПО), за сметка на осигурителя, върху последното брутно възнаграждение/разликата, но не под минималния осигурителен доход. Не се дължат вноски върху обезщетението за незаконно уволнение.

Разгледан е въпросът за начина на плащане на ДДС при покупка на недвижим имот и влиянието му върху данъчния кредит. НАП приема, че действащият ЗДДС не изисква плащане по "ДДС-сметка" или по специална сметка - начинът на плащане е въпрос на договаряне. Невнасянето на данъка от доставчика не засяга възникването и упражняването на правото на данъчен кредит при изпълнени условия по глава седма от ЗДДС.

Определя се режимът за данък при придобиване на имущество по ЗМДТ при брачен договор, с който общо имущество става изключителна собственост на единия съпруг. НАП приема, че при безвъзмездно прехвърляне на собственост между съпрузи данък по раздел III, глава II ЗМДТ не се дължи по чл. 44, ал. 6, като режимът е еднакъв с този при дарение и други безвъзмездни придобивания между съпрузи.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране на допълнителни суми/ваучери за храна. НАП приема, че за да са "социални разходи, предоставени в натура" по §1, т.34 ЗКПО и да ползват режима по чл.204 и чл.209 ЗКПО, придобивките трябва да са достъпни за всички наети лица и да не са парични взаимоотношения. Ако се дават само на част от служителите или в пари, разходите не са социални и не се признават по чл.26, т.1 ЗКПО.

Определя се режимът по ЗДДС при бартер между община и строител - учредяване на право на строеж срещу изграждане и прехвърляне на зала. Прилагат се чл. 130 и чл. 26, ал. 7 ЗДДС - налице са две насрещни доставки, данъчното събитие за правото на строеж възниква при учредяването му, доставката е освободена по чл. 45, ал. 2 и за общината не възниква задължение за начисляване на ДДС.

Определя се режимът за данъчно облагане по ЗДДФЛ при започване на работа в Германия. Уточняват се критериите за местно/чуждестранно физическо лице по чл. 4 ЗДДФЛ и значението им за обхвата на данъчното задължение (световен доход или само доходи от източник в България), прилагането на СИДДО с Германия и ползването на данъчен кредит по чл. 76 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за: 1) подаване на декларация обр. 1 - не се подава за лице по граждански договор, когато вече е осигурено по трудов договор върху максималния осигурителен доход; 2) документална обоснованост - всеки документ с реквизитите по чл.7, ал.1 ЗСч е първичен документ и основание за разход; 3) при ЮЛНЦ липсата на такъв документ води до непризнаване на разхода по чл.10 и чл.26 ЗКПО.

Разгледан е въпросът за продажба на два недвижими имота от физическо лице и достигане на оборот над 50 000 лв. НАП приема, че еднократната разпоредителна сделка не е "независима икономическа дейност" по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, не представлява доставка по ЗДДС и не поражда задължение за регистрация и начисляване на ДДС.