Становища на НАП

Определя се режимът по наредба Н-18/2006 г. за използване на фискални устройства от медицински специалисти и други свободни професии. Лица по чл.4, т.8 - упражняващи за своя сметка професионална дейност, нерегистрирани като ЕТ и самоосигуряващи се - не са задължени да използват ФУ. При други форми на медицинска дейност се издава фискална касова бележка, освен при плащане по банков път.

Определя се режимът за здравно осигуряване на гръцки гражданин - пенсионер, регистриран като ЕТ и упражняващ дейност в България. Прилага се чл. 13, пар. 2, б. "б" от Регламент 1408/71 и чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - лицето подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК от 01.01.2007 г., независимо че по КСО е избрало да не се осигурява за ДОО.

Разгледан е въпросът за намаляване на отчетната стойност на нежилищни имоти на предприятия за целите на данъка по ЗМДТ. НАП приема, че преоценки и обезценки са допустими, ако са извършени по Закона за счетоводството и приложимите стандарти. Оспорването на отчетната стойност става чрез експертизи по ДОПК, а общината не може да отказва приемане на декларация по чл. 17 ЗМДТ извън основанията на чл. 99, ал. 5 ДОПК.

Определя се режимът за подаване на годишна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от местно физическо лице, работило по трудов и граждански договор в България и по трудов договор в Словакия. НАП приема, че лицето е местно и подава декларация за всички доходи, като прилага служебни бележки по чл. 45 ЗДДФЛ и удостоверения за внесени в чужбина данък и осигуровки по чл. 50, ал. 5 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за възстановяване на здравноосигурителни права по чл. 109 ЗЗО след 01.02.2010 г. За лицата, внасящи вноски за своя сметка, правата се прекъсват при повече от 3 невнесени вноски за 36 месеца назад. За да ползват безплатна медицинска помощ, трябва да имат внесени вноски за поне 33 от последните 36 месеца, а при прекъсване - да платят всички дължими за тези 36 месеца.

Определя се режимът по ЗДДС на лихви и неустойки по договор за продажба на недвижим имот. Уточнява се разграничението между обезщетителен и санкционен характер. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа, а при разваляне на договора неустойките не се облагат, тъй като липсва доставка по чл. 6 ЗДДС.

Определя се режимът за облагане на доход от продажба на акции чрез инвестиционен посредник. НАП приема, че при сделки с акции на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 ЗПФИ доходът е необлагаем по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. При получаване само на такива необлагаеми доходи не възниква задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 52, т. 2 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за патентно облагане по ЗМДТ на ЕТ, извършващ автомивка и ремонт, регулиране и балансиране на гуми в един обект. НАП приема, че тези дейности са една патентна дейност по т. 16 от приложение № 4 и се облагат с един годишен патентен данък според местонахождението на обекта, при изпълнение на условията на чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ.

Разгледан е въпросът за лихвите по ревизионен акт. НАП приема, че лихва по чл. 175, ал. 1 от ДОПК се дължи от момента на възникване на задължението до погасяването му, като датите на издаване и връчване на ревизионния акт са неотносими. Ревизионният акт установява вече възникнали, а не създава нови задължения. Срокът по чл. 119, ал. 4 е инструктивен.

Разгледан е въпросът дали избраният месечен авансов осигурителен доход 420 лв. на самоосигуряващо се лице - ЕТ, подлежи на авансово облагане като доход от личен труд по § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ. НАП приема, че нормата не обхваща ЕТ и сумата 420 лв. не се облага като трудов доход, а доходите на ЕТ се облагат по чл. 26 ЗДДФЛ като данъчна печалба.