ГЛАВА І. ОБЩИ ПРАВИЛА
РАЗДЕЛ І.V. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФИШ І.V.9.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
ВЕЩИ ПРИ ПРОВЕРЯВАНИ ЛИЦА
НОРМАТИВНА УРЕДБА
чл. 48 от ДОПК
Разпоредбата на чл. 48 от ДОПК е пример за презумпция, целяща да осигури
безпрепятственото протичане на производството, дори при липса на съдействие и
предоставяне на необходимите данни и доказателства.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от ДОПК лице, което извършва или предлага извършването на
сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, включително като
залогоприемател, за целите на данъчното облагане в съответното производство се приема, че
това лице е собственик на вещите, съответно на правата, до доказване на противното.
Предпоставките за да се приеме, че стоките намиращи се в този обект са на
проверяваното лице, са лицето:
да извършва сделки с вещи или права – например при контрол се
установява, че лицето продава съответната вещ;
да предлага извършването на сделки с вещи или права - например вещта е
изложена в магазинното помещение на лицето;
държи вещи – например въпреки, че не е установено предлагане или
продажба на вещта, тя се намира в складовото помещение или офиса на
проверяваното лице.
Тоест фактически стоки, които са налични в обекта на проверяваното лице за целите
на данъчното облагане се считат за собственост на проверяваното лице.
В случай обаче, че лицето представи доказателства, че стоките се държат в обекта на
основание например договор за консигнация, то следва да се приеме, че собствеността на
стоките не е на проверяваното лице. Същото е валидно и когато се установи, че вещите,
налични в обекта на проверяваното лице са оставени в залог и лицето представи документи
за това. И в този случай следва да се приеме, че собствеността на стоките не е на
проверяваното лице.
Това означава, че презумпцията на чл. 48, ал. 1 от ДОПК относно собствеността
на вещите, съответно на правата, в намиращи се в подлежащ на контрол обект, е
НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2011
СЧИТА
ГЛАВА І. ОБЩИ ПРАВИЛА
СЧИТА РАЗДЕЛ І.V. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФИШ І.V.9.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
ВЕЩИ ПРИ ПРОВЕРЯВАНИ ЛИЦА
оборима при представяне на съответните доказателства, доказващи, че собствеността е на
друго лице.
Относно стоките, намерени в подлежащия на контрол обект, за които лицето не
представя документ за придобиването им, пазарната им цена се определя с допустимите по
ДОПК способи, включително експертиза.
Съгласно чл. 48, ал. 2 ДОПК когато цената на вещите или правата е определена в
нормативен акт, тя се приема за тяхна пазарна цена. Практически тази презумпция намира
много малко приложение, доколкото нормативно определена цена в българското
законодателство се среща рядко.
Обратно към съдържанието на наръчника.
НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2011