Фиш III.III.3 - Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт

ГЛАВА ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ РАЗДЕЛ ІІІ. ІІІ. СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА ФИШ III.III.3. РЕВИЗИОННИЯ АКТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА СРЕЩУ РЕВИЗИОННИЯ АКТ НОРМАТИВНА УРЕДБА чл. 159 от ДОПК І. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО Разглеждането на делото обхваща съвкупността от процесуалните действия на съда и на страните, състоящи се в подготовка на делото, събиране на доказателства и устни състезания. Тези действия се извършват публично – в открити съдебни заседания, които с оглед разнородната практика на съдиите в административните съдилища се предхождат или не от т.нар. ”концентрирано начало” (концентриране на действията, насочени към изясняване на спора от фактическа страна и към определяне на спорния предмет чрез предявяване на различни искания и възражения). Следва да се има предвид, че за разлика от ГПК, дори и при приложение на концентрираното начало от съответния съдебен състав, тези възможности на страните не се преклудират, т.к. съдът, като инстанция по същество е длъжен максимално да изясни фактическата обстановка. Съдът напътства страните за възможността да се извършат тези действия в определен срок. ІІ. ДОПУСТИМИ ДОКАЗАТЕЛСТВА По силата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случай, че жалбоподателят направи доказателствени искания и представи или посочи нови доказателства, на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК се предоставя срок за изразяване становище по тях. В случай, че жалбоподателят не стори това съдът не следва да прилага чл. 171, ал. 4 от АПК, т.к. това, че ангажираните доказателства са недостатъчни или не доказват твърдението на жалбоподателя не поражда задължение на съда за даване на указания за представяне на допълнителни доказателства, защото в този случай би се стигнало до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса (в същия смисъл е и Решение № 3511 от 17.03.2009г. по адм. д. № 13225/2008г., І отд. на ВАС). НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2013 ГЛАВА ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ РАЗДЕЛ ІІІ. ІІІ. СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА ФИШ III.III.3. РЕВИЗИОННИЯ АКТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА СРЕЩУ РЕВИЗИОННИЯ АКТ Основно правило, въведено с ДОПК, е, че в съдебното производство по обжалване на ревизионния акт са недопустими свидетелски показания. Изключение от това правило са случаите на чл. 57, ал. 2 ДОПК, когато сведенията от значение за ревизията изхождат от трето лице, което дава писмени обяснения за тях. Съдът организира събирането на доказателствата, посочени изрично в жалбата. Представяне на нови доказателства от страните в хода на производството е допустимо с тази особеност, че ако същите са могли да бъдат представени още във фазата на административното производство, представилата ги страна дължи разноските за делото, независимо от неговия изход. Това е своеобразна санкция, която има за цел да стимулира жалбоподателя и решаващия орган да събират и представят всички известни им доказателства в един по-ранен етап на обжалване на ревизионния акт - в административната фаза на това производство. Първоинстанционният съд служебно следи за спазването на постигнатото във фазата на административното обжалване споразумение (ако има такова) между страните относно доказателствата. Съгласно чл. 154, ал. 3 ДОПК за доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по съдебното обжалване. ІІІ. СЪСТАВ НА СЪДА, СТРАНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ Административният съд разглежда жалбата с участие на страните, като заседава в състав от един съдия. Участието на прокурор не е задължително, но той може да встъпи в производството, когато намери това за необходимо в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбите се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Възможността за упълномощаване в съдебния процес е регламентирана в чл. 10, ал. 4 от ДОПК. Ако в същия съд са образувани дела по жалби от други лица срещу техни установени с обжалвания ревизионен акт задължения, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2013 ГЛАВА ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ РАЗДЕЛ ІІІ. ІІІ. СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА ФИШ III.III.3. РЕВИЗИОННИЯ АКТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА СРЕЩУ РЕВИЗИОННИЯ АКТ Разпореждането за връчване на преписи от оспорването е първото процесуално действие на съда, след като същият е преценил, че жалбата е допустима (чл.163 и сл. от АПК). С призовката за насрочване на делото,(но не винаги), съдът предоставя възможност в 14 дневен срок за изразяване на становище по жалбата и по направените с нея доказателствени искания, в случай, че има такива. Възползването от тази процесуална възможност следва да се остави отново на преценката на процесуалния представител по делото. Заедно с това, (но не винаги), с призовката за насрочване на делото, съдът възлага изпълнение на съдебни задължения, като попълване на преписката с четливи доказателства, с липсващи такива, с описи, доказателства, свързани с компетентността на органите, възложили ревизионното производство, съответно - издали обжалвания ревизионен акт и т.н.). Изпълнението им е задължително, като в случай, че предоставения от съда срок е недостатъчен следва да се иска нов, преди неговото изтичане. В първото открито съдебно заседание се изразява становище по хода на делото, по жалбата и по доказателствата. Решаващият съдебен състав, в случай, че не е сторил това в закрито съдебно заседание, докладва жалбата, посочва обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, как се разпределя доказателствената тежест и т.н. Тежестта на доказване е правото и задължението на съда да приеме за неслучил се всеки факт, за чието съществуване няма доказателствата (чл.170 от АПК). Доказателствата са предвидените и уредени от закона източници на сведения за подлежащи на доказване факти. Представянето на административната преписка заедно с оспорването е и първото доказване по делото, затова в закритото или в първото заседание съдът следва да приеме представените с нея писмени доказателства. Те могат да бъдат оспорени по реда на ГПК, поради което процесуалният представител на НАП следва да преценява във всеки един момент от делото какви доказателства - с оглед възраженията, е необходимо допълнително да събере и представи, или да поиска събирането им, или представянето им пред съда. Макар и да не може служебно да събира доказателства, съдът е длъжен да указва на страните, че за някои правнозначими факти могат да не сочат доказателства. Трайната практика на Върховният административен съд, по отношение на новите доказателства е в следния смисъл: НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2013 ГЛАВА ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ РАЗДЕЛ ІІІ. ІІІ. СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА ФИШ III.III.3. РЕВИЗИОННИЯ АКТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА СРЕЩУ РЕВИЗИОННИЯ АКТ В разпоредбата на чл. 158 от ДОПК са визирани особените правила за доказателствата в съдебното производство, поради което се налага извода, че са допустими всички останали доказателства и доказателствени средства, като тяхната доказателствена стойност, с оглед разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК се преценява съгласно правилата на ГПК. Именно във връзка с доказателствената тежест в процеса, жалбоподателите, обичайно, в хода на административното и съдебно обжалване депозират допълнителни доказателства, които макар и частни такива следва да се оспорват по надлежния процесуален ред от процесуалния представител на НАП. С оглед разпоредбата на чл. 180 и 181 от ГПК частния документ съставлява доказателство за това, че лицата са го подписали и изявленията са направени от тях. Датата и съдържанието на документа се преценява с оглед останалите доказателства по делото. Именно във връзка с това си задължение съдът е изложил подробни мотиви и е обсъдил всички събрани и неоспорени по делото доказателства изцяло и в тяхната съвкупност. Въз основа на този анализ съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи (Напр. Решение № 1208 от 29.01.2010 г. по адм. д. № 11246/2009 г., І отд. на ВАС). По аргумент от чл. 54, ал. 1 и ал. 3, изр. 2-ро от ДОПК, копия от извлечения от технически носители по делото, които не е ясно от кого са подписани и какво е неговото качество по отношение на жалбоподателя или свързано с него трето лице (доставчик, контрагент) нямат доказателствена стойност, освен ако не се съдържат в компютрите или в други технически носители, намиращи се на мястото, където тези лица упражняват дейността си, където съхраняват или водят счетоводството си. В същия смисъл е и трайната практика на ВАС / Решение № 2660 от 26.02.2010 г. по адм. д. № 11067/2009 г., І отд. на ВАС, Решение № 2570 от 25.02.2010 г. по адм. д. № 12689/2009 г., І отд. на ВАС, Решение № 9594 от 08.07.2010 г. по адм. д. № 2907/2010 г., І отд. на ВАС, Решение № 3116 от 10.03.2010 г. по адм. д. № 728/2009 г., І отд. на ВАС, Решение №1163 от 01.02.2006 г. по адм. д. № 4316/2005 г., І отд. на ВАС и Решение № 8812 от 11.10.2005 г. по адм. д. № 605/2005 г., І отд. на ВАС, Решение № 7073 от 18.07.2005 г. по адм. д. № 8237/2004 г., І отд. на ВАС/. ІV. НЕДОПУСТИМОСТ ЗА ДОКАЗВАНЕ Жалбоподателят може да се домогва да докаже факти и обстоятелства във всички случаи, с изключение на случаите по чл. 164, ал. 1 ГПК, а именно за: НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2013 ГЛАВА ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ РАЗДЕЛ ІІІ. ІІІ. СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА ФИШ III.III.3. РЕВИЗИОННИЯ АКТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА СРЕЩУ РЕВИЗИОННИЯ АКТ 1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт; 2. опровергаване съдържанието на официален документ; 3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; 4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения; 5. установяване на писмени съглашения, в които лицето е участвало, както и за тяхното изменение или отмяна; 6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. От друга страна, съгласно чл. 158, ал. 1 от ДОПК, за съдебното производство е предвидена възможност за изслушване на свидетелски показания в случаите по чл. 57, ал. 2 от ДОПК. Следователно, за случаите, при които в ревизионното производство е допустимо установяване на факти и обстоятелства с писмени обяснения на трети лица, в съдебното производство е допустимо изслушване на свидетелски показания. Накрая, свидетелските показания би следвало да се обсъдят заедно с останалите доказателства и обстоятелства по делото и в съответствие с изискванията на чл. 172 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. V. ОСПОРВАНЕ, ПРИ НЕСЪГЛАСИЕ С ЕКСПЕРТИЗА Оспорването може да стане още при изслушване на вещото лице, като се посочи какво точно се оспорва. Практиката обаче показва, че непълнотата или неяснотата в отговорите на вещото лице нерядко се дължат на неясно и неточно формулирани задачи. В такива случаи следва да се прецени необходимостта от оспорване на такова заключение въобще. Обратно към съдържанието на наръчника. НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2013