Фиш I.4 - Данъчни декларации, годишни отчети за дейността, внасяне на данъци и лихва за просрочие

ФИШ I.4 ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ, ГОДИШНИ ОТЧЕТИ ЗА ДЕЙНОСТТА, ВНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИ И ЛИХВА ЗА ПРОСРОЧИЕ I. ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ И ГОДИШНИ ОТЧЕТИ ЗА ДЕЙНОСТТА Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗКПО образците на декларации и на други документи по същия закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник”. На основание чл. 7, ал. 2 (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) от ЗКПО подаването на декларациите по образец по този закон се извършва по електронен път. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗКПО годишни отчети за дейността се подават по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2022 г. (ДВ, бр. 38 от 2020 г.). Актуални са следните утвърдени образци на декларации и други документи, които се подават през 2026 г.: 1.1 Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък (Образец 1010) Към образец 1010 са утвърдени и обнародвани допълнително три приложения:  Приложение № 1 (Образец 1011) при: - ползване на преотстъпване на данък, - извършени разходи за дарения, признати по реда на чл. 31 от ЗКПО, - ползвано данъчно облекчение по чл. 177 от ЗКПО и/или - ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 177а от ЗКПО.  Приложение № 2 при наличие на печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (Образец 1012).  Приложение № 3 за регулиране на разходите по заеми по реда на чл. 43а от ЗКПО (Образец 1013) При изготвяне на ГДД по чл. 92 от ЗКПО следва да се има предвид, че са налице два компонента:  задължителен, включващ самата ГДД и приложения към нея, утвърдени и обнародвани в ДВ в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗКПО, и НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2026  незадължителен, с помощен характер, включващ помощни справки, налични единствено на сайта на НАП. Попълването на помощните справки към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО не е задължително. При необходимост същите могат да се ползват за целите на попълване на декларацията. Помощните справки може да се използват за улеснение при определяне на суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат. Те не се подават заедно с декларациите и може да се съхраняват от лицето. Справките са следните:  Амортизируеми активи;  Пренасяне на данъчни загуби;  Други увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО. 1.2 Декларация по чл. 87а от ЗКПО за деклариране вида и размера на авансовите вноски и по чл. 88 от ЗКПО за промени на авансовите вноски (образец 1020) 1.3. Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001) 1.4. Годишна данъчна декларация по чл. 202а, ал. 4 от ЗКПО за преизчисляване на данък, удържан при източника (образец 1090) 1.5. Декларация по чл. 252 от ЗКПО за дължимия данък върху приходите на бюджетните предприятия (образец 1040) 1.6. Декларация по чл. 239, ал. 1 и 2 от ЗКПО за данъка върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга (образец 1053) 1.7. Декларация по чл. 246 от ЗКПО за данъка върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино (образец 1055) 1.8. Декларация по чл. 259, ал. 1 от ЗКПО за упражняване правото на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби (образец 1061) 1.9. Декларация по чл. 259, ал. 2 от ЗКПО за дължимия данък върху дейността от опериране на кораби (образец 1080) НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2026 1.10. Декларация по чл. 217д, ал. 1 от ЗКПО за дължимия данък върху допълнителните разходи на народните представители (образец 1070) 1.11. Данъчна декларация по чл. 260я23, ал. 9 от ЗКПО за първичния и вторичния допълнителен данък (образец 1080) и уведомление по чл. 260я23, ал. 5 от ЗКПО 1.12 Данъчна декларация по чл. 260я28, ал. 1 от ЗКПО за националния допълнителен данък (образец 1081) и уведомление по чл. 260я23, ал. 5 от ЗКПО 1.13. Информационна декларация по чл. 260я23, ал. 2 от ЗКПО. II. ВНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИ Дължимите данъци по ЗКПО се внасят от данъчно задължените лица в приход на държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите – чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет. III. ЛИХВА ЗА ПРОСРОЧИЕ Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗКПО за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Актуално: Деклариране и внасяне на данъци за данъчни периоди преди и след приемане на еврото: Приложими са следните правила: Съгласно чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ): НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2026  Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за изтекъл данъчен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния период, за който се подава декларацията (т.е. в лева).  Когато периодът, за който се подава декларацията, приключва във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната декларация се посочват в евро.  Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България към момента на тяхното подаване.  Паричните стойности в коригиращите декларации се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава коригиращата декларация.  Съгласно чл. 52, ал. 1 от (ЗВЕРБ) след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. Следва да се има предвид, че всички публични вземания, които се събират от НАП, се плащат безкасово. Това означава, че след 1 януари 2026 г. тези вземания трябва да се плащат само в евро. НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2026