Благодаря. Така ще е по-лесно.

Здравейте, отново. Искам пак да Ви попитам, понеже колегите и колежките и те не могат да ми съдействат.  Сградата няма да  минава през преоцедура за преоценка, защото сега до 10.12 ще ни приключи един основен ремонт за външна изолация, т.е ще завишаваме стойност и предполагам, че попадаме в това изключение "36.1.5. не се извършва тест за обезценка на активи, които са в процес на придобиване/строителство със срок под една година" от ДДС 20 от 2004 г. Въпроса ми е друг. Ще го правим с вътрешна комисия. Понеже НСС 36 не се прилага в бюджет, реално отчетната стойност = цената на придобиване/20 група/ - натрупаната амортизация, т.е балансовата стойност към 30.11 по амортизационния план. Въпроса ми е на активите, които оставаща амортизация и на които ще им се прави процедура за преоценка, реално според Вас как е редно да се определени  пазарната цена, спрямо т.36.1.1 "За текуща възстановима стойност на тези активи се приема справедливата им стойност, като за нейна индикация може да се ползва и текущата покупна цена на сходен актив със същия потенциал на икономическа изгода." от ДДС 20 от 2004 г. ? Пример: ДМА е закупен за 2 000 лв. и срок на амортизация 4 г.. Има начислена амортизация за 1750 лв. към 30.11.2025 г., т.е балансовата му стойност е 250 лв. и тя ще служи при прегледа. На актива му остават още 6 месеца примерно до приключване на амортизацията, т.е да бъде амортизиран напълно в плана. Пазарната цена изцяло нов идентичен или сходен актив към 01.12.2025 г. приемаме е, че е  2 500. Ако приемем, че  срока за амортизация пак е 4 г. то към 30.11. 2025 г. на теория този актив би имал 2 187,50 лв. начислена амортизация и балансова стойност 312,50 лв., понеже изхождам от идеята актива да има същия потенциал на икономическа изгода. Така решаваме, че  пазарната цена на  актива е 312,50 лв., което е повече от балансовата стойност на заведения ДМА в размер на 250 лв. Така актива не подлежи на обезценка. Мисля, така да направи документално комисията за  всичките активи, защото така правя съпоставка, ако актива беше закупен сега, каква би му била балансовата/пазарна стойност за тези оставащи 6 месеца. Ако пазарната цена за тези 6 месеца  е примерно 240 лв, бихме посочили, че не се пренебрегва.

Ясно. Много благодаря.  Повечето колеги са разбрали ,че задължително трябва да се направи обезценка или преоценка, след  изпратената ни информация по имейл. По принцип ние всяка година в  доклада за годишната инвентаризация пишем текст от вида, че   няма ДМА, които да подлежат на обезценка или преоценка, но без да  посочване нищо друго, като информация и обяснения.

Благодаря, понеже получихме съобщение, че всички които не са правили процедура за обезценка и преоценка да я направим сега, а след това на всеки 3 години задължително. Реално всичките колеги, които съм питал нищо не са правили, след 2017 г. и въвеждането на амортизацията с натрупване. Поне 75% от ДМА-та са с нулева балансова стойност в амортизационния план, но в група 20-та си се виждат в пълният размер. Колежката преди мен е правила обезценка на стари компютри преди време   с цел да ги продадат на вторични, но тогава е нямало амортизация.  Единствените активи, които в плана за амортизация имат реална балансова стойност е сградата и техника и обзавеждане, които са закупени по проекти от миналата и настоящата календарна година.  Реално 8 лаптопа по проекти, 3 интерактивни дисплея  проекти, сградата, 3 бр. външни спортни фитнес уреда и една бетонна рампа се водят с действаща амортизация в амортизационния план.

Защо да пише и  предполагаем оставащ срок  ? Образователна институция сме към Министерство на образованието и науката. По счетоводна политика ДМА до 1800 лв.  с ДДС се амортизират за 2 години. Излиза, че ни е по на далавера на всеки  2 години да бракуваме документално ДМА-та и да продължаваме да си ги използваме, просто няма да се водят.

Здравейте, Колеги. Един бърз въпрос, понеже не успях да намеря подробна информация, понеже повечето колежи и колежи не са правили обезценка на ДМА, след въвеждане на амортизацията в бюджета. Та въпросите са два. Първият ми въпрос е, понеже имам ДМА, чиято балансова стойност в Амортизационния план е с напълно начислена амортизация, която е натрупвана в група 24  и съответната сметка, реално подлежат ли  на процедурата за обезценка и преоценка на ДМА?  Чета т. 16.24 от ДДС № 20/2004, където пише: "При извършването на прегледа за обезценка, отчетната стойност на актива се съпоставя с текущата възстановима стойност, съответстваща на оставащия полезен срок и потенциал на икономическа изгода на актива. Ако отчетната стойност е по-висока, тя се коригира до размера на текущата възстановима стойност" .   Ако правилно разбирам, че след като е изтекъл определения полезен срок, т.е  актива е напълно амортизиран  в амортизационния план, реално той не подлежи на  евентуално завишава на стойността на актива, т.е на процедурата обезценка и преоценка.        Вторият ми въпрос е дали може да кажете, дали трябва да се наеме задължително външен оценител или може  изцяло с вътрешна комисия, която да изготви някакъв доклад до директора?

Благодаря. Сега прочетох внимателно нормативната база. Нещо в програмата е сбъркано просто и незнайно, защо начислява обезщетение, след като няма 10 работни дни.

Чл.42, ал.3 от НРВПО не важи ли при Вас?
"Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж"

Доста голямо нормативно разминаване ми се струва. За това и реших да попитам. Интересно е и защо програмата изчислява, такова обезщетение.

Здравейте, понеже до сега съм нямал служител, който да няма поне 1 месец работа при нас, но сега имам и искам да се допитам до Вас по отношение на обезщетението по чл. 224. Става на въпрос  учител по заместване, който има 9 работни дни в текущия месец и му полага 2 дни отпуска за тези 9  работни дни. Съгласно чл.224, ал. 2  от КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ, който пък гласи:        "Чл. 177. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер."

Ако  правилно разбирам, след като няма предходен месец с 10 работни дни, реално базата се взема за текущия месец за отработените 9 дни с постоянен характер възнаграждения? Примерно, ако за тези 9  дни има 400 лв. ОРЗ+100 лв. % клас прослужено време =  500 лв БТВ / 9 работни дни = 55,56 лв.   за 1 ден  обезщетение по чл. 224.

Здравейте, ако може да се допитам до Вас във връзка спечелени награди в т.н. томболи, които са организирани от ЮЛ, като ще разгледам два казуса.

Първи казус: печели се смартфон от мобилен оператор. Подписва се протокол за предаване и обработване лични данни, където ясно си пише, че причината е законовото основание мобилния оператор да  декларира данъка, мисля че беше по чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тук не би трябвало ФЛ, което е спечелило да декларира нищо и да внася.

Втори казус: печели се материална награда в размер на 120 лв. Подписва се протокол между маркетингова агенция, която обслужва ЮЛ, която организира томболата. В протокола няма ЕИК, нито на ЮЛ организатор, нито на маркетинговата агенция, а само техните имена. Присъства изречение от вида "Спечелилия наградата носи отговорност съгласно законодателството относно деклариране получаването на наградата и  заплащането на  данъци ( ако има такива)". Тук възникват няколко въпроса по този казус. Първият  разбира се, дали ФЛ трябва да декларира с ГДД през 2025 г. за 2024 г., тези 120 лв.? Вероятно при подаване на ГДД, трябва да се попълват и данните на организатора или маркетинговата агенция, т.е поне ЕИК и МОЛ. Как евентуално това ще стане, след като официално по протокол, тези данни липсват и до колко е нормативен този протокол, без присъствието на ЕИК и МОЛ на ЮЛ? И третия въпрос, защо тук ФЛ носи отговорност да декларира, а в Казус 1 няма ангажимент да декларира наградата?   Имам блед спомен, че преди време го промениха, ако не се лъжа ЮЛ/организатора, да поема отговорност за деклариране на  наградите над 100,00 лв. и да плаща 10% данък за тях.

Аз и поради тази причина реших да попитам и отговора на служителя  ме изненада, то не че е за първи първи път. Даже трябваше в петък сега да подам, но отговора на служителя ме спря . Може да се объркал, като съм му казал, че ние Д6 не подаваме, а само Д1. Както и да е. В понеделник си го подавам с включен доход.

Служител на НАП ми каза, че по чл.73, ал.6 се посочва, само дохода за 2023 г., а другия доход без значение  за коя минала година се отнася, реално не се посочва, т.е ще дойде, че ДТВ-то за периода от 15.09.2022 г. до 31.12.2022 г. с направената корекция на Д1 не се включва. Явно правят засечка вероятно и с Д1. Дали правилно е отговор не знам. Същото важи и със служебните бележки за дохода на служителите за 2023 г.

Здравейте, искам да Ви попитам един въпрос. Става на въпрос за майка, която предстои да се завърне на работа в училище и по принцип на нейното място има заместник. Официално, трябва да се завърне на 15.02.2024 г., т.е до 14.02.2024 г. се води  в отпуска за гледане на дете. Жената иска да си използва натрупаната отпуска и считано от 15.02.2024 г. да излезе в отпуска, т.е няма да има никакъв отработен ден. Заплата на учителите през годините са се променили, включително и от сега от 01.01.2024 г. Въпроса ми е, след като физически няма да има 1 ден отработен, ако правилно разбирам, реално  не се полага добавка във връзка новите заплати  и базата за  1 ден е последния месец,през който е имала повече от 10 работни съгласни чл. 177 от КТ, т.е ще дойде септември или октомври 2021 г.       Друго щеше да бъде, ако майката се беше върнала на работа и физически има поне 1 работен ден, тогава ако правилно разбирам и се полага индексация/добавка на база пак последния месец с 10 работни дни. Ако сумата примерно е 65 лв. и реално коефициента между новата заплата/старата заплата преди да излезе  майчинство се умножава и се намира новата сума.

НСОРЗ
Чл. 21.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.

Същото се отнася и за справка за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 за 2023 г., които сега трябва да се подава. Там е идентичен случая, като този със статистиката. Платени сега, данък и осигуровки осчетоводени през октомври/ноември 2023 г., но  отнесен доход за минал период септември-декември 2022 г.  Май ще се пита НАП и ако те дадат положителен отговор, вероятно ще се включат сега. Все пак тази разбивка на диферинцираното възнаграждение е по указания на НОИ от 2 г., след подадени жалби на 2-3  учителя.

Здравейте, искам да Ви попитам един въпрос, който е свързан с подаването на статистиката за трудовите възнаграждения към НСИ. В системата на образованието, през месец октомври/ноември при финансова възможност се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати на предходната учебна година, т.е за периода от 15.09.2022 г. до 14.09.2023 г. и това поражда корекции на Д1 за 13 месеца. Въпроса ми е, след като дохода е отнесен с корекция на Д1 за м.09,10,11 и 12 2022 г. една част  от дължимата сума, реално този доход, трябва ли да бъде посочен в статистиката към НСИ, защото реално е платен сега, но отнесен за минала година?

Здравейте, ако може да Ви попитам, какви операции вземате при възстановяване на средствата за представително облекло на учители. При плащането е 6042/4211 и 4211/ 7500  Ние сме през СЕБРА.

През далечната 2019 г. поради някаква причина, служителя който отговаря за нас към фин.звено ни е карал да правим следното:

1. 5013/4831            100 лв.   получени по транзитна сметка
2. 7501/5013            100 лв.    изпратени за сторниране
3. 4831/6042            100 лв.    сторнирани
4. 7501/7500 - 0205     -100 лв.      сторнирани
Един вид по 6042 да се вижда в кредита, че се намаля сумата, а не  с (-)/стониране.

Здравейте, искам да Ви попитам два въпроса и Вие как практикувате. На гърба на фактурите, пишете ли счетоводните сметки, т.е примерно 601/401 . Вторият ми въпрос е свързан с подпис на директор/управител. Примерно на фактурите на получател пише друго име, а не на директора/управител, реално карате ли  да се подписва с име, фамилия и подпис на гърба? Един вид, като потвърждение, че позволява този разход. По принцип ние сме в система на двоен подпис, т.е директор и гл.счетоводител задължително се подписва и едва, след това платежното заминава към банката.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
чл. 35. (1) Бюджетните организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване, както следва:

1. в границите на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност;

2. от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места - за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност.

(2) Въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети - общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1.

(3) Разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).            Вероятно това отговоря, като цяло за транспорт на педагогическия и непедагогическия персонал.

Последно намирам информация, само по т. 19.3.7. от ДДС № 20 от 2004 г., но реално това е много старо и не знам, дали след приемането на наредбата за транспорт на учителите, съответно да има нови указания.

Ние нямаме чести такива разходи, но предимно лятото, ако се наложи да се пътува с автобус, когато няма дежурен учител с кола. Дали е вярно или не, винаги сме си ги осчетоводявали, както с учителите. Друг е въпроса, дали е редно. Също така не знам, защо има такова разминава, че някои осчетоводяват по 6022 транспортните, а други по 6049, поне в интернет Ние лично по 6022 минаваме всичко.    Бих искал да попитам, как бихте третирали в казус, ако педагог няма лична кола ,а пътува със семейна кола, която е регистрирана на друг член от семейството. Примерно по регистрация е на съпругата, собствеността е семейна.  Все се говори за лично МПС.