Здравейте. Мога да взема отношение само по част от зададените въпроси, защото само за тях съм сигурен.
Що се отнася до първоначалната оценка на задължението в чуждестранна валута, по силата на НСС 21 "Ефекти от промените във валутните курсове", т. 3.1, първоначалната оценка на задължение в чуждестранна валута се формира като към сумата на чуждестранната валута се приложи обменният курс на лева към съответната чужда валута към датата на сделката. Във вашия случай, датата на сделката е 19.06.2025 г. Следователно, стойността на задължението към доставчика ще се формира по следния начин:
41 000 $ *обменният курс на лева към долара към 19.06.2025 г.
Що се отнася до въпроса относно формирането на себестойността на машината, основният въпрос е дали съответният разход е присъщ за закупуването на актива. По силата на НСС 16 "Дълготрайни материални активи", т.4 и т.4.1, новопридобит ДМА, първоначално се оценява по цена на придобиване. Тя се оформя от две основни съставни части:
- покупната стойност - във вашия случай 41 000 $ *обменният курс на лева към долара към 19.06.2025 г. и
- преките разходи във връзка с придобиването - кои разходи ще попаднат в тази категория ще зависи от предмета на дейност на дружеството.
В прикачената по-долу таблица съм приложил моето мнение относно кои от изброените от Вас разходи биха се посочили като преки разходи по придобиването, кои не и обосновката за това.

Вероятно ще трябва да преобразувате счетоводния финансов резултат с цялата сума по фактурата. За друго решение не се сещам.

Съгласен съм.
Имам предвид в случай, в който няма задължение за издаване на протокол за ВОП.

Здравейте.
Ако в една фактура са налице както служебни разходи, така и лични, няма как да разделите фактурата по начин който да представи отделно служебните и личните разходи.
Ако правилно съм Ви разбрал и случаят касае една фактура, в която присъстват и двата вида разходи, можете да признаете за данъчни цели
 общата стойност на фактурата, без да преобразувате счетоводния си финансов резултат. За тази цел съответната фактура трябва да бъде издадена на вашето дружество (да присъства вашият ЕИК върху фактурата). Уловката е, че при бъдеща проверка ще трябва да обосновете разходите през НАП.
По-правилният начин е да получавате отделни фактури от доставчика за двата вида разходи - като фактурите свързани с лично използване ще водят до преобразуването на счетоводния ви финансов резултат.

Здравейте.
В нашето дружество също получаваме такива фактури като не издаваме протокол по чл. 117 от ЗДДС.. Тези фактури ги събираме и предаваме на оператора по възстановяването - Eurowag, Fast VAT или др.

Здравейте.
В перото от ОПР "Други разходи (в т.ч. балансова стойност на продадените активи) трябва да намерят отражение салдата на сметките за продадените от дружеството активи. Тези салда се получават в зависимост от вида актив, който е продаден:
- амортизируем - в статията "Други разходи (в т.ч. балансова стойност на продадените активи) ще се посочи единствено балансовата стойност на продадения актив - без амортизацията. Тя от своя страна ще намери отражение в статията от ОПР "Разходи за амортизация" ;
- неамортиизруем - в статията "Други разходи (в т.ч. балансова стойност на продадените активи) ще се посочи цялата стойност на продадения актив - активът е неамортизируем, следователно няма да има начислена амортизация.
Що се отнася до втория Ви въпрос, както е посочил колегата, продадената продукция се посочва в отделна статия в ОПР - "Намаление/увеличение на запасите от продукция и незавършено производство". Ако дружството Ви съставя и представя ОПР по същност на разходите намалението е отделна статия от увеличението на запасите от продукция и незавършено производство. Логика е следната:
1) сравнявате крайното с началното салдо на сметка 303 "Продукция" ако дружеството използва единствено тази сметка. Ако крайното салдо е по-голямо от началното, значи има повече произведена продукция, отколкото продадена. Разходите във връзка с производството на продукция са повече отколкото себестойността на продажбите - ОПР няма да се равни. Затова разликата следва да се посочи в Приходната част от ОПР като Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство.
2) Ако крайното салдо е по-малко от началното ,  през периода продадената продукция е повече от произведената. Приходите във връзка с продажбата ще бъдат завишени, защото не е отчетена себестойността на произведената, продадена готова продукция, която е дошла от минал приод. Поради тази причина трябва да се завишат разходите за продадената продукция за периода (себестойността на продажбите) - Намаление на запасите от продукция и незавършено производство, в разходната част на ОПР.
3) ако дружеството използва и сметка 611 "Разходи за основна дейност" процедурата е същата. Трябва да се посочи, че при използването на тази сметка, първо се вижда нейното крайно състояние и след това се преминава към сметка 303 "Продукция". Това е така, защото икономическата логика го налага - първо се формира себестойността под формата на разходи по сметка 611 "Разходи за основна дейност", а след това придобива материална форма във вид на актив по сметка 303 "Продукция"
4) Ако дружеството използва и двете сметки (303 "Продукция и 611 "Разходи за основна дейност") се позволява нетиране. Ако по сметка 611 "Разходи за основна дейност" се получи увеличение на запасите, а по сметка 303 "Продукция" се получи намаление, двете ще се нетират и само остатъкът ще се посочи в съответната статия на ОПР.

Здравейте.
Аз бих я осчетоводил по с/ка 629 "Други финансови разходи", защото там се посочват начислените такси, които дружеството ще заплати.
В зависимост дали стойността на таксата е съществена може да създадете отделна аналитичност към синтетична сметка 629 "Други финансови разходи", например 629/7 "Такса за предсрочно погасяване на заем от "Х" ООД.

Здравейте.
Съгласен съм с колежката, че конфигурацията от активи следва да се заведе като актив от 4-та категория по реда на ЗКПО.
Прилагам линк към въпрос, който е сходен с вашия - https://kik-info.com/forum/index.php?topic=37835.0#lastPost

Здравейте.
Съгласен съм с Вас, че това е нематериален актив.
Смятам, че е удачно да се заведе по сметка 212 "Програмни продукти", защото посредством това приложение ще се осъществяват операциите в предприятието.
Що се отнася до въпроса за счетоводното и данъчно третиране на амортизациите на актива, мисля че попада под силата на чл.55, Ал.1, т.4 от ЗКПО - т.е 50% годишна данъчна амортизационна норма (4.1667% на месец), защото се числи  към софтуер и право на използване на софтуер.
Надявам се да съм Ви бил полезен.

Да, продажбата ще бъде с ДДС.

Здравейте.
Предполагам записването ще зависи от спогодбата със съответния доставчик. Например:

1. Начисляване на неустойката за сметка на доставчика:
Д/т с/ка 401 "Задължения към доставчици"
Ан. съответният доставчик
       К/т с/ка 709 "Други приходи"

2. Получаване на стойността на неустойката от страна на доставчика - приложимо е, ако доставчикът избере да преведе съответната сума:
Д/т с/ка 503 " РС в лв." или 501 "Каса в лв."
      К/т с/ка 401 "Задължения към доставчици"
      Ан. съответният доставчик

Другият вариант е доставчикът да приспадне стойността на неустойката от бъдеща своя фактура - посредством издадено от него кредитно известие. По този начин няма да се налага да правите счетоводния запис по т. 1 и съответно да създавате дебитен оборот по пасивната сметка 401 "Задължения към доставчици".
Надявам се да съм Ви бил от полза.

Здравейте отново.
Не виждам причина, поради която разходната ви фактура (към чуждестранния доставчик) да се отчита чрез използването на сметка "Нефинансови разходи за бъдещи периоди". Както Вие сте посочили тя е вече платена - нейното начисляване и погасяване следва да се отразят в един и същ отчетен период . Аз лично бих я осчетоводил по обикновения начин:
- Начисляване на задължението към чуждестранния доставчик:
Д/т с/ка от група 60 "Разходи по иконом. елементи"
    К/т с/ка 401 "Задължения към доставчици"

-Погасяване на задължението:
Д/т с/ка 401 "Задължения към доставчици"
    К/т с/ка 501 "Каса в лв." или с/ка 503 "РС в лв."

Що се отнася до предложения от Вас вариант относно осчетоводяването на прихода за бъдещи периоди, използването на разчетна сметка (като предложената от Вас 430), не е грешно, но аз Ви предлагам следния начин на осчетоводяване, най-вече защото ясно си личи как възникват и се закриват оборотите по съответните сметки.

1. Издаване на продажна фактура, която ще се плати през следващия отчетен период:
Д/т с/ка "Вземания от клинети през следващи отчетни периоди"       1 000
    К/т с/ка 4532 "ДДС при продажби"                                                               166,67   
   К/т с/ка 751 "Нефинансови приходи за бъдещи периоди"                     833,33

2. Начислено задължение към чуждестранен доставчик:
Д/т с/ка от гр. 60 "Разходи по икономически елементи"                             500
    К/т с/ка "Задължения към чуждестранни доставчици"                            500

2.1 Погасяване на задължението към чуждестранния доставчик:
Д/т с/ка "Задължения към чуждестранни доставчици"                                500
    К/т с/ка 503 "РС в лв."                                                                                          833,33

3. При настъпването на следващия отчетен период и реалното осъществяване на услугата - трансформирането на нефинансовия приход от бъдещ, в текущ:
Д/т с/ка 751 "Нефинансови приходи за бъдещи периоди"                          833,33   
   К/т с/ка 703 "Приходи от услуги"                                                                      833,33

4. Получаване на вземането от клиента:
Д/т с/ка 503 "РС в лв."                                                                                          1 000
    К/т с/ка "Вземания от клиенти през следващи отчетни периоди"      1 000

По този начин няма да има останало крайно салдо по сметка 751 "Нефинансови приходи за бъдещи периоди",както и следва да бъде, защото тази сметка не може да има крайно салдо за повече от един отчетен период.. Ако сметката остане с крайно салдо и през новия отчетен период, предприятието не отчита текущ приход, което се възприема като целенасочено намаляване на печалбата с цел избягване на данъчно облагане на самата печалба.
Що се отнася до числовите стойности, взел съм първоначално посочените от Вас - издадената продажна фактура на клиента е 1 000 лв., което аз разбирам като крайна цена (т.е. данъчната основа + ДДС). Също така, наименованията на сметките са изцяло примерни и може да се използват и обикновените им аналози.
Надявам се да съм Ви бил от полза !

Здравейте.
По повод на Вашия въпрос имам няколко коментара като не претендирам за вярност.
1-во:
Понеже сте боравили с шифри на сметките, а не с техните наименования, приемам че сметка 652 = "Финансови разходи за бъдещи периоди",а сметка 752 = "Финансови приходи от бъдещи периоди".
В този случай, употребата на сметките е неправилна защото предприятието е туроператор - т.е. основната му дейност е да извършва услугата превоз на пътници. Признаването на бъдещите приходи и разходи трябва да се осъществи съответно по сметки "Нефинансови разходи за бъдещи периоди" и "Нефинансови приходи за бъдещи периоди".

2-ро:
Счетоводното записване:
Д/т с/ка 752  "Фианнсови приходи за бъдещи периоди"     500
      К/т с/ка 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди"  500
За мен е неправилно, защото нарушава един от принципите залегнали в Закона за счетоводстово (чл.26, ал. 1, т.7, компенсиране - предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи). Това записване не следва да присъства, защото двете стопански операции (за разхода от чуждестранния доставчик и прихода от извършването на бъдещата услуга) нямат директна взаимовръзка. Тяхното "нетиране" ще се осъществи по косвен начин в ОПР на предприятието.
Ще се радвам ако други колеги дадат своите мнения !