Можете да ползвате данъчния кредит ако сте рег. по ЗДДС, но ако материалите вече са изразходени, разходът няма да ви бъде признат за данъчни цели в 2015г. и трябва да ги осчетоводите в см. 609 - в увеличение на фин. резултат или в см. 122.

Вариант:
Регистрирате дружеството на името на някой без задължения, регистрирате го по ЗДДС, собственика със задълженията изкупува дяловете от първоначалния собственик.

Ако предприятието е по МСС:

Фактура:
ДТ 206         1124,88 лв.
ДТ 4531         224,98 лв.
                                 КТ  159    1349,86 лв.


Вноска:
ДТ  159        56,24 лв.
ДТ  621          1,66 лв.
                                  КТ  501      57,90 лв.

Има ли провизии?

Пламен Ангелов - д.е.с, регистриран одитор
Ангелов Одитинг

В отговор на запитване, относно публична продан на активи и това, кой в този процес трябва да начисли и внесе дължимият ДДС, както и да направи уведомяване до органите на НАП, изразяваме следното становище:

При наличието на изпълнителен лист, по Ваше вземане по което, ако клиентът Ви фирма „Х” ЕООД не погаси задължението си, Вие може да се обърнете към услугите на съдебен (публичен) изпълнител и да насочите изпълнението към движими и недвижими имущества на длъжника Ви.

Когато удовлетворяването на материалния интерес е чрез публична продан, по реда на ДОПК, ГПК или Закона за особените залози, извършена от публичен или съдебен изпълнител, или заложен кредитор, и собственикът на вещта/имуществото е регистрирано по ЗДДС лице, редът и сроковете са указани в част VII глава XIV, чл. 131 от ЗДДС и чл.83 от ППЗДДС. Съгласно цитираните нормативни текстове съдебният изпълнител е длъжен в срок от 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:

1. Да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната ТД на НАП, в обхвата на която работи публичният изпълнител;

2. Да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – един за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, един за собственика на вещта и един за получателя (купувача); Този документ няма определен образец, а просто трябва да съдържа всички реквизити посочени в чл.83, ал. 1 от ППЗДДС.

3. Да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок 3 дни от издаването му;

4. Да уведоми компетентната ТД на НАП, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2. Уведомяването се извършва чрез подаване на Приложение № 20 от чл. 83 ал. 3 от ППЗДДС в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата.

Или от всичко казано до тук и в отговор на Вашия въпрос, внасянето на данъка и подаването на Приложение № 20 към съответната ТД на НАП се извършва от съдебния изпълнител. Тук отваряме обаче скоба, че когато става въпрос за продан на земя и/или сграда собственикът на веща (длъжника) има право да определи режима на сделката от гледна точка на чл.45 ал.7 на ЗДДС т.е. дали тя е облагаема или освободена и в тази връзка, когато до обявяването на проданта той не уведоми писмено за избора си изпълнителя се счита, че доставката е освободена (виж чл.83 ал.5 от ППЗДДС).

Ако обаче не бъде осъществена публична продан и публичен изпълнител по реда на ДОПК Ви възложи вещта, собственост на длъжника срещу удовлетворяване на Вашето вземане, то тогава горният ред не важи. Тогава издаването на данъчен документ (фактура) и начисляване на ДДС става от собственика на вещта (длъжника) по общият установен ред от ЗДДС, като данъчната основа се определя по реда на чл.131 ал.4 от З.С.

Благодарим за корекцията! Вие го казахте по добре

Антония Съменова - Директор „Одит и контролинг“
Ангелов Одитинг

Лихвите са насрещната престация, която получава лицето, предоставило паричен заем. Съгласно ЗДДС те попадат в обхвата на финансовите услуги и са необлагаеми доставки, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от с.з, което означава, че върху тях не се начислява данък добавена стойност.

Относно документирането на лихвите, ЗДДС дава право на избор. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за доставените финансови услуги по чл. 46 фактура може да не се издава. Но по желание на доставчика или на получателя фактура може да бъде издадена, гласи текста на чл. 113, ал. 6 също от ЗДДС.

Когато получената лихва не е документирана чрез първичен счетоводен документ, какъвто е фактурата, доставчикът, регистриран по ЗДДС, съставя отчет за извършените продажби за съответния данъчен период, който съдържа обобщена информация за доставките, за които не е задължително издаването на фактура или проткол (виж чл. 119, ал. 1 от ЗДДС).

От всичко казано до тук, считам, че е по-редно при начисляване на лихва по предоставен паричен заем, последната да бъде документирана чрез издаване на фактура, без да се начислява ДДС, вписвайки като основание за това обстоятелство чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Фактурата трябва да се включи в отчетния регистър - дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС за съответния данъчен период.

Друг важен момент, който възниква при предоставяне на освободени доставки е правото на частичен данъчен кредит, чието нормативно положение е уредено в чл. 73 от ЗДДС. Всяко лице предоставящо облагаеми и необлагаеми доставки има право да приспадне частичен данъчен кредит, а не пълен, за получените стоки и услуги, предназначени, както за облагаемите, така и за освободените доставки т.е. за получените доставки, които са пряко свързани към предоставяните от лицето, както облагаеми така и освободени доставки. Това не означава, че трябва да се коригира целия данъчен кредит, отнасящ се и за облагаемата дейност, а само онези доставки, пряко отнасящи се до предоставяните облагаеми и освободени доставки.

Размерът на частичния данъчен кредит се определя по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, като „сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности”.

Какво се включва в двата оборота като доставки е определено в ал. 3 и ал. 4 на чл. 73 от с.з. Коефициентът се изчислява на база оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват - на база оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на база показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година. Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период, по реда на чл. 65 от ППЗДДС.



 

Пламен Ангелов - д.е.с, регистриран одитор
Ангелов Одитинг

Нерядко въникващ в счетоводната практика е казусът следва ли кражбата на стоки да се облага с ДДС?  В отправено към нас запитване е изразено мнение, че тъй като това не е  възмездна доставка то не следва да има облагане с ДДС, като аргумент е приведен текста на чл.2 от Европейска директива  № 77/388ЕИО.

Ако направим внимателен  анализ на текста на чл.2 от горецитираната директива ще установим следното: в текста са посочени кумулативно три условия, като едното  от тях  наистина е доставката да е извършена „възмездно”, но що се отнася до останалите две считаме, че в случаите на кражба не може да се говори за наличие на доставка (сделка в  която се прехвърля собственост срещу престация), както и това, че в случая „X” ЕАД е действала в качеството си на данъчно задължено лице (доставчик). По тази причина  ние считаме, че текста на чл.2 от директивата не е съотносим, към случая с противоправното отнемане (кражба) на стока или други движими ценности. Директивата и местното ни  законодателство урежда въпросите по облагането с ДДС при нормалната търговска практика и в съответствие с основните принципи на облагането на стопанския оборот, по точно  добавената стойност  с този косвен данък.

Отговорът на въпроса Ви според нас трябва да се потърси в основния принцип на ДДС и той е, че с него се облага добавената стойност от сделката на всеки етап  (фаза) от  реализирането на стоките и услугите и така до последната такава до краен потребител. Очевидно в случая на кражба няма как да се завърши пълната фаза при облагането с ДДС:  доставка (производство)-продажба-реализиране на добавена стойност-облагане (разчитане с бюджета) на краен резултат. Тази пълна фаза е завършена от вашия предходен  доставчик и предвид, че стоката липсва при Вас то законът няма как да Ви предостави правата (считай право на ДК) след като, няма как да изпълните задължението си по  облагане на тези стоки при тяхната последваща реализация, с други думи казано неутралност на закона към този случай: не изпълниш задължението съответно не ползваш и  правата. По въпроса за възмездяването Ви за загубите от деянието следва да се прилага друго, а не данъчно законодателство.

В този дух следва да отбележим, че и националното ни данъчно законодателство се разви в тази посока и въпреки, че то е обобщило случаите подобни на Вашия в термина „липси”  на стоки (виж чл.79 ал.3 от ЗДДС), също е приело неутралност на данъчният закон по отношение на тези случаи (за разлика от предходни варианти и издания на ЗДДС) и  горепосоченият законов текст се говори не за облагане и считане на липсата за доставка (продажба), а за корекция на ползван ДК и по този начин връщане на разчитането с ДДС  до предходната пълно завършена фаза, при която освен правата, са реализирани и в пълен обем ангажиментите по закона.  Разбира се законодателят е предвидил и изключения  визирани в чл.80 ал.2 и те са свързани с предимно : бедствия, аварии , непреодолима сила и др.подобни.

В заключение ще кажем, че според нас в случая „кражба”, според ЗДДС не можем да говорим за облагане на изпълнена доставка, а за корекция на ползван ДК за стока, която няма  как да бъде продадена и съответно да се появи в стопанския оборот чрез доставка с начислен ДДС и затова нейната крайна реализация от гледна точка на закона за облагане с  ДДС е завършила при предходния Ви доставчик. По тази причина и във връзка с гореизложените аргументи считаме, че процедура по съдебно обжалване на непризнат ДК при кражба  на стоки от данъчната администрация във връзка с чл.79 ал.3 (който законов текст считаме, че визира случаят на Вашето запитване) не би имала успех пред съдилищата на  Република България.

Одиторска програма за проверка на ДМА

Одиторска програма за проверка на финансовите активи.

Декларация за банкови сметки за целите на финансовия одит.

Счетоводните статии са правилни. Успех

След подобрението на актива ръководството определя наново срока. Ако се счита, че подобрението удължава живота на машината - полезния срок ще бъде определен с по-висока стойност например.

Фактурите за гориво получаваме без ДДС.

В чужбина от бензиностанции ли зареждат камионите?

Какъв ще бъде полезния срок на ползване на подобрения актив?

Заповядайте: http://www.tita.bg/page/57

Одиторска програма за проверка на задълженията

Попълва се задължението към лизингодателя и таблицата изчислява задълженията за няколко бъдещи периода. Идеята е към датата на отчета да се види на готово коя част от задължението е "до една година" и коя - "над една".

Въвежда се сума на заема, год. лихв. процент, брой вноски. Таблицата изчислява стойността на анюитетната вноска, като за всеки период определя сумата на главницата и лихвата.

Няма защо. Разполагаме и с други подобни одиторски програми. Ще съдействаме при интерес.