Пламен Ангелов - д.е.с, регистриран одитор
Ангелов Одитинг
Нерядко въникващ в счетоводната практика е казусът следва ли кражбата на стоки да се облага с ДДС? В отправено към нас запитване е изразено мнение, че тъй като това не е възмездна доставка то не следва да има облагане с ДДС, като аргумент е приведен текста на чл.2 от Европейска директива № 77/388ЕИО.
Ако направим внимателен анализ на текста на чл.2 от горецитираната директива ще установим следното: в текста са посочени кумулативно три условия, като едното от тях наистина е доставката да е извършена „възмездно”, но що се отнася до останалите две считаме, че в случаите на кражба не може да се говори за наличие на доставка (сделка в която се прехвърля собственост срещу престация), както и това, че в случая „X” ЕАД е действала в качеството си на данъчно задължено лице (доставчик). По тази причина ние считаме, че текста на чл.2 от директивата не е съотносим, към случая с противоправното отнемане (кражба) на стока или други движими ценности. Директивата и местното ни законодателство урежда въпросите по облагането с ДДС при нормалната търговска практика и в съответствие с основните принципи на облагането на стопанския оборот, по точно добавената стойност с този косвен данък.
Отговорът на въпроса Ви според нас трябва да се потърси в основния принцип на ДДС и той е, че с него се облага добавената стойност от сделката на всеки етап (фаза) от реализирането на стоките и услугите и така до последната такава до краен потребител. Очевидно в случая на кражба няма как да се завърши пълната фаза при облагането с ДДС: доставка (производство)-продажба-реализиране на добавена стойност-облагане (разчитане с бюджета) на краен резултат. Тази пълна фаза е завършена от вашия предходен доставчик и предвид, че стоката липсва при Вас то законът няма как да Ви предостави правата (считай право на ДК) след като, няма как да изпълните задължението си по облагане на тези стоки при тяхната последваща реализация, с други думи казано неутралност на закона към този случай: не изпълниш задължението съответно не ползваш и правата. По въпроса за възмездяването Ви за загубите от деянието следва да се прилага друго, а не данъчно законодателство.
В този дух следва да отбележим, че и националното ни данъчно законодателство се разви в тази посока и въпреки, че то е обобщило случаите подобни на Вашия в термина „липси” на стоки (виж чл.79 ал.3 от ЗДДС), също е приело неутралност на данъчният закон по отношение на тези случаи (за разлика от предходни варианти и издания на ЗДДС) и горепосоченият законов текст се говори не за облагане и считане на липсата за доставка (продажба), а за корекция на ползван ДК и по този начин връщане на разчитането с ДДС до предходната пълно завършена фаза, при която освен правата, са реализирани и в пълен обем ангажиментите по закона. Разбира се законодателят е предвидил и изключения визирани в чл.80 ал.2 и те са свързани с предимно : бедствия, аварии , непреодолима сила и др.подобни.
В заключение ще кажем, че според нас в случая „кражба”, според ЗДДС не можем да говорим за облагане на изпълнена доставка, а за корекция на ползван ДК за стока, която няма как да бъде продадена и съответно да се появи в стопанския оборот чрез доставка с начислен ДДС и затова нейната крайна реализация от гледна точка на закона за облагане с ДДС е завършила при предходния Ви доставчик. По тази причина и във връзка с гореизложените аргументи считаме, че процедура по съдебно обжалване на непризнат ДК при кражба на стоки от данъчната администрация във връзка с чл.79 ал.3 (който законов текст считаме, че визира случаят на Вашето запитване) не би имала успех пред съдилищата на Република България.