Антония Съменова - Директор „Одит и контролинг“
Ангелов Одитинг
Лихвите са насрещната престация, която получава лицето, предоставило паричен заем. Съгласно ЗДДС те попадат в обхвата на финансовите услуги и са необлагаеми доставки, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от с.з, което означава, че върху тях не се начислява данък добавена стойност.
Относно документирането на лихвите, ЗДДС дава право на избор. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за доставените финансови услуги по чл. 46 фактура може да не се издава. Но по желание на доставчика или на получателя фактура може да бъде издадена, гласи текста на чл. 113, ал. 6 също от ЗДДС.
Когато получената лихва не е документирана чрез първичен счетоводен документ, какъвто е фактурата, доставчикът, регистриран по ЗДДС, съставя отчет за извършените продажби за съответния данъчен период, който съдържа обобщена информация за доставките, за които не е задължително издаването на фактура или проткол (виж чл. 119, ал. 1 от ЗДДС).
От всичко казано до тук, считам, че е по-редно при начисляване на лихва по предоставен паричен заем, последната да бъде документирана чрез издаване на фактура, без да се начислява ДДС, вписвайки като основание за това обстоятелство чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Фактурата трябва да се включи в отчетния регистър - дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС за съответния данъчен период.
Друг важен момент, който възниква при предоставяне на освободени доставки е правото на частичен данъчен кредит, чието нормативно положение е уредено в чл. 73 от ЗДДС. Всяко лице предоставящо облагаеми и необлагаеми доставки има право да приспадне частичен данъчен кредит, а не пълен, за получените стоки и услуги, предназначени, както за облагаемите, така и за освободените доставки т.е. за получените доставки, които са пряко свързани към предоставяните от лицето, както облагаеми така и освободени доставки. Това не означава, че трябва да се коригира целия данъчен кредит, отнасящ се и за облагаемата дейност, а само онези доставки, пряко отнасящи се до предоставяните облагаеми и освободени доставки.
Размерът на частичния данъчен кредит се определя по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, като „сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности”.
Какво се включва в двата оборота като доставки е определено в ал. 3 и ал. 4 на чл. 73 от с.з. Коефициентът се изчислява на база оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват - на база оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на база показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година. Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период, по реда на чл. 65 от ППЗДДС.