адв. Росен Димитров
Адвокатска колегия – гр. Пловдив"Частен съдебен изпълнител запорира цялата ми заплата, заради кредита ми в банката. Това законно ли е? Имам две деца, как ще преживяваме?"Частният съдебен изпълнител /ЧСИ/ е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, както и събирането на публични вземания. Идентична е ролята и функциите на Държавните съдебни изпълнители /ДСИ/.
За да се пристъпи към принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, трябва да се образува изпълнително дело. Страните в това дело (процес) са: “взискател“ който има да получава определено благо и “длъжник“, който дължи вещ, пари или поведение на взискателя. Такова дело се образува, след като съдебният изпълнител бъде валидно сезиран от лицето, което има признато право да получи определена сума или вещ – взискателят. В молбата си той посочва начина на изпълнението. Частният съдебен изпълнител може да образува и дела за изпълнение на непарични притезания. Например: Принудително извеждане от имот.
След образуването на изпълнителното дело ЧСИ е длъжен да изпрати Покана за доброволно изпълнение на длъжника /ПДИ/. Ако в посоченият срок не последва изпълнение от негова страна, то взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото му състояние. Ако при това проучване се установи, че той разполага с имущество, върху което може да бъде насочено изпълнението, то взискателят има правото да поиска налагане на запор върху движими вещи, вземания, трудово възнаграждение, пенсия, възбрана върху имоти и др.
Правото и задължението на ЧСИ да налага запори, и възбрани върху имуществото на длъжника не е неограничено. Това е въпреки, че съгласно Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, длъжникът отговаря с цялото си имущество. Това правило обаче не е абсолютно. Гражданско-процесуалният кодекс забранява принудителното изпълнение върху определени вещи и пари. Тези вещи се наричат “несеквестируеми“ и са изброени в него, и в Наредба на министерски съвет. Това са: вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата му храна, и тази за неговото семейство, необходимите горива за отопление, готвене, и осветление, машините, инструментите, пособията, книгите, необходими лично на длъжника, жилището му, ако той, и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище и др.
Запорът върху трудовото възнаграждение или върху каквото и да е друго възнаграждение за труд, или пенсия също е допустим, но само в определен от закона размер, който е различен в зависимост от размера на самото възнаграждение (пенсия), както и от броя на децата на всеки конкретен длъжник. Запор върху цялото възнаграждение е незаконосъобразен. Незаконосъобразен е и запор, който надхвърля законовата рамка за допустимост.
Ако приемем, че лицето получава 400 лева, то допустимият размер на запора е върху ¼ от заплатата, след като се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. ¼ тъй като длъжникът има деца.
Законовият текст гласи:
Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно-една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа.
Ако размерът на възнаграждението е друг, ще бъде и друг размерът на частта, която може да се запорира. Например: ако заплатата е над 1200, се запорира сумата над 600 лева, ако длъжникът няма деца. Ако пък има деца, на запор ще подлежи сумата над 800 лева.
Това е така защото законодателят е счел за антихуманно изпълнението на имуществено задължение в ситуацията, когато действително длъжникът не може да изпълни поради обективни причини – болест, липса на работа и доходи. Целта е да се гарантира нормалното му съществуване, както това на членовете на неговото семейство, без да се застрашава възможността им да преживяват за в бъдеще.
Ако все пак ЧСИ превиши правата си и предприеме действия, с които се нарушава законът, като се нарушава принципът за несеквестируемост на имуществото, то същият закон дава възможност на длъжниците, чиито права са засегнати да обжалват действията му пред съда. Обжалването в съд е краен способ на защита. Преди да се пристъпи към него, евентуално, положителен резултат би дало уведомяване на ЧСИ за това, че длъжникът счита действията му за незаконни. Право да обжалват действията на съдебния изпълнител имат и взискателите, в случай, че ЧСИ им откаже извършване на изпълнителните действия посочени по-горе.
Затова в много от случаите критиката към ЧСИ не е съвсем основателна. Самият изпълнителен процес е заместител на липсващото доброволно изпълнение и в него, както се посочи участват две страни. Това предполага и правото на взискателя да бъде удовлетворен, което става чрез налагане на “санкции“ на недобросъвестния длъжник, който отказва да изпълни.