В случай, че лицата полагат труд по силата на граждански договор при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, съгласно чл.4, ал. 3, т. 5 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че изчислената по горепосочения начин сума е под една минимална работна заплата, вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от самото лице, а не от възложителя по договора.
Ако лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през месеца, върху полученото възнаграждение (независимо какъв е размерът му) след приспадане на нормативно признатите разходи се дължат осигурителни вноски. Така в този случай всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), но общия осигурителен доход за всяко лице не трябва да надвишава определения в ЗБДОО за съответната година месечен размер на максималния осигурителния доход. За 2011 г. той е 2000 лв., като се очаква да се запази без промяна и през 2012 г.