Становище на МТСП от 25.02.2011
На основание разпоредбата на § 22о, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, която се прилага от 1 юли 2010г., за периода до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Тази разпоредба обаче не променя характера и предназначението на извършеното плащане – то продължава да има характер на парично обезщетение, независимо, че размерът му е брутното трудово възнаграждение.
Предвид гореизложеното в случай, че осигуреното за общо заболяване и майчинство лице няма необходимия осигурителен стаж, то няма право на парично обезщетение от средствата на ДОО, но осигурителя следва да му изплати за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.