ДДС 0% или 20%

11.09.2013, 17:11 25580 17

11.09.2013, 17:11
Публикации: 60 / 3
Здравейте! Имам казус, за който не съм сигурна кое е най-правилното решение, тъй-като не съм много запозната с продажбата на стоки на клиенти от страни членки на ЕС.
Ще съм благодарна, на всички, които се отзоват и споделят опит и мнение.
Та казуса е следният: продадени са авточасти, които обаче са монтирани (в български сервиз) на превозното средство, собственост на фирма от страна членка на ЕС. Зная, че ако стоката е превозена до въпросната страна е освободена доставка, но в случай, че са монтирани на ПС и така са излезли от страната ... това май не е освободена доставка?...
Ф-рата са я издали с 0% ДДС, но аз мисля, че трябва да си начисля ДДС-то. Ако разсъждавам правилно - това с Протокол ли да се случи?
#1 | 11.09.2013, 19:31
Публикации: 2027 / 254
Ако се приеме ,че доставката е услугата, която е извършена в сервиза , а вложените части са част от цената на услугата като съпътстваща доставка , то значи че прилагате чл.21 ал.2 ЗДДС и неначислявате ДДС във фактурата.
#2 | 11.09.2013, 19:47
Публикации: 2027 / 254
Намерих този материал , в случая е обърнаъ случая , но изхождайки от това ,че законодателствата на страните членки са синхронизирани , най-вероятно ще трябва да начислите 20% ДДС скед като резервните части са монтирани в България

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ДДС ЗА ДОСТАВКА НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
 Седмичен законник бр. 43, 19 - 25 ноември 2007 г.


Фирмата ни е регистрирана по ДДС и е закупила няколко авточасти от гръцка фирма, също регистрирана по ДДС в Гърция. Авточастите не са стока, а ще се вложат в ремонта на наш камион, който е заведен в счетоводството на нашата фирма като основно средство. Гръцката фирма е издала тяхна фактура и е начислила 19% ДДС според тяхната ставка.

    Какво да правим с това ДДС? Нямаме ли право да го искаме като данъчен кредит и трябва ли да се осчетоводи цялата фактура като разход? Трябва ли да самоначисляваме ДДС с протокол?

    Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант

    Гръцката фирма (приемам, че тя не е дилър на авточасти втора употреба) е трябвало да начислява 19 на сто гръцки ДДС за доставката на резервните части, само ако същите са вложени в ремонт на камиона на територията на Гърция. Защото, в противен случай, ако те са транспортирани от тази държава членка до България (независимо от кой и за чия сметка), по нашия ЗДДС (чл. 13, ал. 1) ще е налице вътреобщностно придобиване на стоки (а по гръцкия ЗДДС това трябва да е необлагаема вътреобщностна доставка). В такава ситуация не трябва да се начислява гръцки данък, а българският купувач на резервните части следва да се самообложи с протокол по чл. 117, ал. 2 от Закона, който да отрази и в двата си регистрационни дневника и съответно в справка-декларация за ДДС.

    Ако случаят в действителност е такъв, българската фирма следва да изиска от гръцкия си контрагент анулиране на фактурата и издаване на друга такава без ДДС, както е при ВОД, след което да състави протокол за начисляване на ДДС за облагаемото вътреобщностно придобиване. Възможно е да се наложи и предоставяне на гръцкия контрагент на писмено потвърждение (или друг изискван документ от страна на гръцкия ЗДДС), което да удостоверява, че стоката е закупена от лице, притежаващо български ДДС идентификационен номер, и същата е транспортирана от Гърция и пристигнала на територията на България.

    При положение че доставката не е вътреобщностна по смисъла на гръцкото законодателство, за продажбата на резервните части наистина се дължи 19 на сто гръцки косвен данък. Той не може да бъде ползван като данъчен кредит по общия законов ред - с включването на фактурата и данъка в дневника за покупките и справката-декларация за ДДС с право на данъчен кредит. Данъкът евентуално може да бъде възстановен от гръцката страна, при условията и по реда на действащия в Гърция нормативен акт, уреждащ възстановяването на платен ДДС от чуждестранни за нея лица, които имат регистрация за целите на ДДС в друга държава членка.
#3 | 12.09.2013, 09:38
Публикации: 60 / 3
благодаря  alfa, аз също съм на мнение че трябва да се начисли ДДС, но не бях сигурна ....
#4 | 13.09.2013, 17:16
Публикации: 60 / 3
Здравейте!
Реших да споделя как е правилното осчетоводяване на казуса, който споделих по-горе:
Тъй-като вече сме издали ф-ра с 0% ДДС и нямам никакви документи за транспорт, си подавам ф-рата като освободена доставка и изчаквам до края на м. Септември и прилагам:
Чл. 46. (1) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.
(2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г.)  Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
Ако някой има подобен случай .... Дано информацията бъде полезна!
#5 | 24.09.2013, 19:27
Публикации: 72 / 2
Здравейте!
Имаме следния казус: Доставчик България Данъчно задължено лице-Клиент Русия/седалище Москва/ също данъчно задължено лице.
Извършваме услуга в България, по-точно в Черно Море. От Руската фирма твърдят, че не трябва да им начилсяваме ДДС, но методолозите от НАП твърдят, че нямаме основание за неначисляване. Какво означава "постоянен обект" според  чл.21 ал.2
Благодаря предварително!
#6 | 24.09.2013, 19:33
Публикации: 6411 / 1143
Постоянен обект е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
#7 | 24.09.2013, 21:28
Публикации: 141 / 32
Здравейте!
Имаме следния казус: Доставчик България Данъчно задължено лице-Клиент Русия/седалище Москва/ също данъчно задължено лице.
Извършваме услуга в България, по-точно в Черно Море. От Руската фирма твърдят, че не трябва да им начилсяваме ДДС, но методолозите от НАП твърдят, че нямаме основание за неначисляване. Какво означава "постоянен обект" според  чл.21 ал.2
Благодаря предварително!

Възможно е методолозите от НАП да имат пълно право.

От изключителна важност е да определите мястото в Черно море, където сте извършили услугата, дали попада в континеталния шелф на България.

ЗДДС
Допълнителни разпоредби

§ 1. За целите на този закон:
1. "Територия на страната" е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

Определение за континетлаен шелф, съгласно чл. 40 ЗМПВВППРБ.
Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Според чл.21, ал.4, т. 1 мястото на изпълнение на услугата е мястото, където се намира недвижимият имот.
Ако недвижимият имот се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение е в България.
Безспорно континетланият шелф е недвижим имот/чл.110 от Закона за собствеността/, върху който крайбрежната държава осъщестява суверенни права за проучване и разработване на природните му богатства.
#8 | 25.09.2013, 07:08
Публикации: 6411 / 1143
В общия случай на чл. 21 ал. 1 и 2 имате основание за неначисляване на ДДС.
http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=76b8c017c618b7c66555feb780a867868674190

Ако извършвате услуга в морето, там не може да има постоянен обект (освен сонда, петролен или газов кладенец), защото друго не може да бъде трайно прикрепено към определено място.

Към колежката Ваня Чалъкова. Не намерих в чл. 110 от Закона за собствеността континенталния шелф.
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.

Континенталния шелф е територия, но не е земя. А какво обща има и чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС?

С какво обосновават методолозите на НАП задължението да начислите ДДС?
#9 | 25.09.2013, 12:12
Публикации: 141 / 32
Irenabrili, тъй като valldet не е уточнил точна каква услуга е извършил, предположих, че е свързана с проучване на морското дъно или др. подобна, касаеща самото Черно море.
Ако разсъждаваме по-задълбочено, то морското дъно е земя, разположена под морска повърхност.

Не знам дали е възможно руската фирма да има някакъв постоянен обект в Черно море /например руската страна да извършва някаква услуга на фар, а фирмата на питащия да е подизпълнител/.
Може би трябва малко повече информация, за да се отговори съвсем точно.
#10 | 25.09.2013, 12:47
Публикации: 6411 / 1143
Ваня Чалъкова, нека поразсъждаваме заедно :smile1:

Да приемем, че се извършва услуга по проучване на морското дъно. Предоставя се от българско ДЗЛ на ДЗЛ от трета страна. Къде е мястото на изпълнение на услугата според ЗДДС ? :
(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Продължаваме нататък.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект

Опираме до въпроса какъв е адреса на този постоянен обект на морското дъно и постоянен ли е? Справедливо питащият обръща внимание на определението за "постоянен обект". От определението, което съм цитирала по-горе става ясно, че този обект трябва да има минимум две характеристики - първо, да е недвижим и второ, да се изличат ползи и изгоди за икономическата дейност на получателя на услугата. Ако имаме проучване на морското дъно, руската страна прави само разход и не извлича от дъното изгода. А и какъв обект може да има в случая? Кой ще продаде или отдаде под наем част от континенталния шелф и като как точно ще стане това, та да можем да говорим за постоянен обект на лицето получател на услугата?

И тогава заключаваме: Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Това е моето мнение. С интерес ще се запозная с Вашето.
#11 | 25.09.2013, 14:20
Публикации: 12230 / 2276
valldet ,

къде точно в Черно море извършвате тази услуга, че Черно море не е малко .......а и се стигна до обсъждане е ли или не териториалният шелф недвижим имот  :laugh: Докато не сме започнали да подаваме и декларация по ЗМДТ на този имот , моля поясни точно услугата като вид и място на изпълнение ...... :smile1: Иначе те руснаците си казали хората - не се начислява и толкова.  :ok:
#12 | 25.09.2013, 15:11
Публикации: 72 / 2
Проучване на морско дъно на "Българска територия"
#13 | 25.09.2013, 20:36
Публикации: 141 / 32
Разбира се, че съм запозната с разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗЗДС.
Виждам, че valldet, също е запознат.
Разсъждавам какви са хипотезите, според които от НАП са приели, че мястото на изпълнение е в България:
1. наличие на постоянен обект, или
2. предоставяне на услуга на мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.

При всички други случаи място на изпълнение ще е в Русия.

Проучване на морско дъно на "Българска територия"

Не  мога да преценя, дали това  е иронично "уточнение".
Приемете моите извинения, ако това е действителната услуга, която предоставяте.
Важно е да о описваме  възможно най-точно казуса, чието решение търсим, за да може желаещите да помогнат да отговорят най-правилно.

Простете  невежеството ми, но  руска фирма май  няма изградена сонда в континетлания шелф на България. Значи няма постоянен обект. Не можах да се сетя за друг вид постоянен обект в Черно море.
За това се впуснах да разсъждавам по другата хипотеза /за недвижимия имот/.

От НАП не са ли мотивирали становището си?
Valldet, благодарна ще съм да споделиш точните им аргументи.
 Предполагам, че ще е  от полза и за  други участници във форума.






#14 | 26.09.2013, 00:45
Публикации: 141 / 32
Намерих интересни текстове в различни закони, които дават разяснение дали териториалните води на България /тук не се включва континенталния шелф/ са недвижим имот.

Имотът се определя като недвижим не според това чия собственост е , а според това дали попада в определнието в чл.110 от ЗС.

 Според ЗУТ /забележете изменението е от 2013г/:
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
......6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) в територии, заети от води и водни обекти - за вътрешните морски води и териториалното море, българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите;

Според Закона за морските пътища:
Чл. 16. (1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.
(2) За изходни линии служат линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.
Чл. 17. Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.
Чл. 18. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.

Чл. 42. (1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.
(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:
1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;
2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.

Отново според Закона за морските пътища:
Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.

Предполагам всички знаем, че право на строеж може да се учреди само върху недвижим имот /понятие идентично с недвижима вещ/.

От всички тези членове и алинеи е ясно, че територалиното море е недвижима вещ /ако предпочитете имот/.

Остава само да се определи дали точното място на извършване на услугата попада в територията на териториалното море.
Ако е така, то си е приложима разпоредбата на чл.21,ал.4, т.3 от ЗДДС

Склонна съм да мисля, че и континеталния шелф също може се разглежда като недвижима вещ /имот/.
#15 | 26.09.2013, 07:21
Публикации: 6411 / 1143
Ваня Чалъкова,

Да не се отклоняваме от темата, а тя е има ли основание за начисляване на ДДС при предоставяне на услуга, извършвана от ДЗЛ в Б-я към ДЗЛ от трета страна в континенталния шелф?
Такова основание би възникнало само, ако руския контрагент има "постоянен обект" в България, какъвто той няма.

По създаденото "отклонение" в темата относно това възможно ли е да има изобщо недвижим имот принадлежащ на получателя в континенталния шелф, то отговорът е, че това е невъзможно, защото континенталният шелф е изключителна собственост на държавата.

При липсата на постоянен обект на получателя и при доставка на услуга се прилага чл. 21, ал. 2 от ЗДДС без варианти.

Тук прилагам едно решение на европейския съд, в което за целите на облагане с ДДС на полагане на оптичен кабел в континенталния шелф на Швеция се прави авализ дали това е стока или услуга. Т.е. изобщо не се поставя под съмнение, че услугата не се облага.



Скрит текст :
#16 | 26.09.2013, 09:04
Публикации: 72 / 2
Така, от НАП не се обосновават, казват че не са сигурни, да се постави въпроса писмено и т.н. Истината е, че не аз ще взема решение как ще се процедира, не съм главен счетоводител, но ми е интересно и искам да се уча. Просто този уклончив отговор на методолозите ми се видя странен.
#17 | 26.09.2013, 12:34
Публикации: 141 / 32
Иренабрили, дискусиите с вас са ми изключително интересни и полезни.

В публикуваното решение се изказва становище за полагане на оптичен кабел, чиято собственост се прехвърля и съдът приема, че ако е налице стойност на самия кабел, значително по-голяма от стойността на услугата по поставянето му, то е налице доставка на стока.
Решението се отнася за доставка на услуга+стока.

Не се разглежда случаят, когато се предоставя единствено услуга/примерно проучване релефа на морското дъно/.

От това решение стигам до извода, че режимът на доставка на стока на територията на територалното море е с различен данъчен режим /начилява се ДДС/, от тази на територията на континеталния шелф/не се начилява/.

 
 
Извадка от последната част на решението
57      Следователно, по смисъла на член 299 ЕО националната територия на държавите-членки се състои и от териториалното море, от дъното на това море и от неговите недра, като разбира се, всяка държава трябва да определи ширината на това море до граница в рамките на 12 морски мили, в съответствие с член 3 от Конвенцията по морско право.

58      Оттук следва, че всяка държава-членка е длъжна да обложи с ДДС доставка на стоки, чието място е в нейното териториално море, на дъното на това море и в неговите недра (виж също, относно доставката на транспортни услуги, Решение от 23 май 1996 г. по дело Комисия/Гърция, C-331/94, Recueil, стр. I-2675, точка 10).

59      За сметка на това, суверенитетът на крайбрежната държава върху изключителната икономическа зона, както и върху континенталния шелф е само функционален и като такъв — ограничен до правото да се извършват действията по проучване и експлоатация, предвидени в членове 56 и 77 от Конвенцията по морско право. Доколкото доставката и полагането на подводен кабел не попадат сред действията, изброени в посочените членове, частта от операцията, която е осъществена в тези две зони, не попада под суверенитета на крайбрежната държава. Тази констатация се потвърждава от член 58, параграф 1 и от член 79, параграф 1 от същата конвенция, които дават право, при определени условия, на всяка друга държава да полага подводни кабели в тази зони.

60      От изложеното следва, че тази част от операцията не може да бъде считана за осъществена във вътрешността на страната по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива. Същото се отнася, по аргумент за по-силното основание, и за частта от операцията, протичаща в открито море, която зона не попада под суверенитета на държавите по силата на член 89 от Конвенцията по морско право (виж също, в областта на доставката на транспортни услуги, Решение от 13 март 1990 г. по дело Комисия/Франция C‑30/98, Recueil, стр. I-691, точка 17).

Според горецитираното, съдът приема, че ако е извършено единствено само проучване и експлоатация, както в територалното море, така и в континетлания шелф, то тогава усулгата е извършена на територията на страната и се начислява ДДС

Моето мнение, е valldet внимателно да прочете решението и да направи своите изводи.

Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група