Ето материал за рекламните услуги :
1. Оказване на рекламни услуги
1.1. Извършваните от данъчно задължените лица възмездни рекламни услуги, които са с място на изпълнение на територията на България, подлежат на облагане с ДДС. И ако доставчиците имат регистрация по ЗДДС, те трябва да начисляват за услугата данък със ставка от 20 на сто. За такива рекламни услуги се прилагат общите правила на закона относно възникването на данъчното събитие и определянето на данъчната основа. По отношение мястото на изпълнение на рекламните услуги единственото особено правило, съдържащо се в закона, е това по чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, буква „б” от ЗДДС. Според него мястото на изпълнение при доставка на рекламна услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато услугата е оказана на данъчно незадължено лице, установено или имащо постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз. Извън тази разпоредба, за рекламните услуги са приложими общите правила за място на изпълнение, съдържащи се в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. От казаното можем да заключим, че мястото на изпълнение на рекламните услуги е, както следва: когато получателят е данъчно задължено лице – в мястото, където той е установен; а това от своя страна е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, или където се намира негов постоянен обект, на който се предоставят услугите; когато получателят е данъчно незадължено лице, установено в България или в друга държава членка – мястото, където е установен доставчикът; а това означава мястото на установяване на икономическата му дейност, или на евентуален постоянен обект, от който се предоставят услугите (и който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност); когато получателят е данъчно незадължено лице, установено извън Общността – местоизпълнението е там, където получателят е установен, или той има постоянен адрес или обичайно пребиваване (местоживеене). Така от практическа гледна точка излиза, че ако наше регистрирано по ЗДДС лице извърши възмездна рекламна услуга на лице, установено в България (независимо какъв е неговият статут), услугата подлежи на облагане с ДДС от 20 на сто. Същото се отнася за рекламните услуги, оказвани на данъчно незадължени лица, установени в Общността – за тях българските регистрирани доставчици също дължат 20 на сто наш косвен данък. При положение че получателят е данъчно задължено лице, установено извън България (независимо дали в държава членка или в трета страна), или той е данъчно незадължено лице, установено извън Европейския съюз, услугата ще е с място на изпълнение извън територията на нашата страна. Такава рекламна услуга е необлагаема с български косвен данък и за нея не се начислява ДДС от доставчика. Правно основание за неначисляване на ДДС във фактурата ще се яви нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (при получател данъчно задължено лице) или тази на чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, буква „б” от същия закон (при получател данъчно незадължено лице от трета страна). В дневника за продажбите данъчните основи на такива рекламни услуги се отразяват в колона 23 „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС …”. Изключение ще се наблюдава по отношение на услугите, оказани в полза на получател - данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС в държава членка; тогава данъчната основа на рекламната услуга се посочва в дневника за продажбите в колона 22 „ДО на доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка”. Тук следва да се има предвид, че хипотетично е възможно българска фирма да оказва рекламна услуга на данъчно задължено лице, установено в държава членка, което обаче няма издаден (от нея) ДДС номер. Ако доставчикът на услугата установи посредством правилата, предвидени за целта в чл. 18, ал. 1, буква „б” от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, че получателят на услугата има статут на данъчно задължено лице (от Общността), то тогава услугата е с място на изпълнение на територията на държавата членка, където е установен нейният получател. Въпреки това данъчната й основа не трябва да се вписва в колона 22 на дневника за продажбите, а в неговата колона 23; защото сумата от колона 22 служи за нуждите на попълване на VIES-декларациите; а в тях не се отразяват доставки, получателят на които няма ДДС номер, издаден от държава членка. 1.2. Когато установена в България фирма (без постоянен обект извън нашата страна), имаща регистрация по ЗДДС, получи рекламна услуга от данъчно задължено лице (юридическо или физическо), което е установено извън България, услугата е с място на изпълнение на територията на страната ни. За нея ще е налице обърнато данъчно задължение, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и българската фирма ще е длъжна да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117 от закона. Без значение в такива случаи е обстоятелството дали чуждестранният доставчик е установен в друга държава членка или в трета страна; важното е той да е данъчно задължено (не и непременно регистрирано за целите на ДДС) лице. 1.3. Накрая ще отбележим, че ако рекламната услуга (с място на изпълнение в България) бъде предоставена безвъзмездно от българско регистрирано лице, тя отново може да бъде облагаема с ДДС от 20 на сто. Това следва от нормата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която за възмездна доставка на услуга (съответно – за попадаща в обхвата на ДДС) се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. В такива случаи данъчната основа ще е равна на сумата на преките разходи, направени във връзка с извършването на безвъзмездната (и приравнена на възмездна) услуга. При положение че хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС не е налице, т.е. безвъзмездната услуга не е за личните нужди на получателя, то излиза, че тя ще остане извън предметния обхват на закона и не следва да се облага с ДДС (по арг. от чл. 2, т. 1 от ЗДДС). Подобна теза произтича пряко от разгледаната норма на чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона. Смятам обаче, че тя не съответства на чл. 26, ал. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО, на която всъщност се основава. Според тази европейска норма като възмездна доставка на услуги се третира безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчно задължено лице за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Така че според директивата е без значение обстоятелството дали безвъзмездната услуга е за личните нужди на получателя, или не (освен ако той не е самото данъчно задължено лице, оказващо услугата).