РАЗХОДИ, ИЗВЪРШВАНИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПО СИЛАТА НА НОРМАТИВЕН АКТ
Седмичен законник бр. 16, 27 апр. - 3 май 2009 г.
Закон за корпоративното подоходно облагане
В бр. 3 от 2009 г. на сп. “Финанси и право” доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант, разглежда данъчното третиране на социалните разходи.
Тези разходи, за разлика от социалните разходи, не са следствие на доброволно поет ангажимент от работодателя, а са задължение на работодателя, неизпълнението на което може да доведе до нормативни санкции. Затова, според изричната разпоредба на чл. 11 от ЗКПО, задължителните по силата на нормативен акт разходи не се третират като социални разходи и не се облагат с данък.
Нещо повече, разходите, извършени в натура по силата на нормативен акт, които следва да се индивидуализират по отделни получатели (задължителните застраховки “Живот”, безплатната храна по време на работните смени, безплатно предоставеното работно облекло, личните предпазни средства и др. подобни разходи в натура) са освободени от облагане и по реда на ЗДДФЛ, и като правило - и от осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), а оттук - и от здравни осигуровки.
Ще обърнем внимание, че за да е налице описаното преференциално третиране, е необходимо:
първо: разходите да са извършени по силата на нормативен акт, и
второ: изискванията, визирани в съответния нормативен акт във връзка с предоставянето им, да са спазени. Доколкото разходите се извършват само по отношение на работници и служители, отговарящи на определените в нормативния акт изисквания (като правило изрично изброени в списъци, утвърдени със заповед на ръководството), то за разлика от социалните разходи, разходите по реда на чл. 11 от ЗКПО нямат общодостъпен характер. Те могат да се отнасят за всички работници и служители по изключение, когато всички наети лица отговорят на условията, визирани в нормативния акт (например всички работници и служители подлежат на профилактични прегледи по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, но обикновено не всички работници се нуждаят от специално и предпазно работно облекло или предпазна храна поради работа във вредни условия).
Ще допълним, че предоставянето на храна, или облекло на определени работници и служители въз основа на нормативен акт не е причина те да не получат допълнително и храна, респективно и облекло, оформени за всички работници и служители като социален разход - в случая безплатната храна (респективно облекло) се получават на различни правни основания.
Ако някое от посочените две изисквания не е спазено, има опасност разходите да бъдат предефинирани от контролните органи като социални - това е най -честата данъчна практика и оттук - като подлежащи на данъчно облагане и респективно и на осигурителни вноски (ако не са предоставени групово).
По повод първото изискване ще обърнем внимание, че:
- разходите във връзка с поставяне на автомати за минерална вода, чай и кафе в производствените помещения не следва автоматично да се третират като разходи, обезпечаващи здравословни условия на труд и съответно да не се облагат с данък по реда на ЗКПО. Утвърдената данъчна практика е, че подобни разходи се третират като разход за дейността, без да се облагат като социален разход по реда на Закон за корпоративното подоходно облагане, само ако са предоставени изрично по реда на Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Също така считаме, че минералната вода не следва да се третира като социален разход, а разход за дейността, на основание на чл. 275 от Кодекса на труда и съответно по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, ако липсва водоизточник (например при полагане на труд извън населено място) или течащата вода е негодна за пиене, което се удостоверява с решение на ХЕИ;
- поетите от работодателя разходи за профилактични прегледи, удовлетворяващи не производствени, а социално-битови потребности на работниците и служителите (например стоматологични прегледи), лечение на работниците и служителите, закупуването на лекарства, свързани с лечението на даден служител и др. подобни, не следва да се третират като разходи за “медицинско обслужване” по смисъла на чл. 282 от КТ. По реда на чл. 11 от ЗКПО се третират разходите, които работодателят извършва за профилактични прегледи на работниците и служителите чрез собствени Служби по трудова медицина или посредством сключени договори по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд с регистрирана Служба по трудова медицина, както и разходите, които работодателят извършва за осигуряване на работна среда, отговаряща на санитарните норми и изисквания (например поддържането на аптечка в производствените помещения).
Разходи, определени като задължителни с нормативен акт
Чл. 11. Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго