Декл. по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. за починало лице

Не трябва да подавате ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите на починало лице.
Аргументи­те за това се извличат от разпоредбите на данъчния закон и по-конкретно от:

   - чл. 3 на ЗДДФЛ, според който отго­ворността за данъка върху доходите на физическите лица е лична;

   - чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, където е регламентирано задължението за подаване на данъчната декларация. Според тези разпоредби годишна данъчна деклара­ция за облагаемия си доход подават данъч­но задължените по този закон лица.

   Въпреки това според някои експертни становища лицата, наследили починалия, имат задължението да поемат и евентуалните му задължения във връзка с декларира­нето. Като аргумент за това се сочи чл. 30, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който: „Наследстве­ното имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наслед­ството, освен ако в закон е предвидено дру­го.“ Според нас обаче това се отнася до взе­мания и задължения на починалия, свърза­ни с преки данъци по ЗМДТ, както и за не­гови вземания и задължения по сключени договори по ЗЗД. В самия ЗДДФЛ обаче ня­ма разпоредба, която да вменява на наслед­ниците на починалия или на други, свърза­ни с него лица, да подават годишна данъчна декларация за облагаемия му доход, придо­бит преди неговата кончина.