Начисляване на рента .

Oтговаря Султана БЪЛГАРЕНСКА - регистриран одитор

    Не съм се занимавала досега със ЗП и по-точно със счетоводство на ЗП. Чета, че рентата се начислява като разход за стопанската година - но пише, че срокът за начисляване е до края на съответната стопанска година, който е към 30.09. Примерно за стопанската 2012-2013 г. рентата трябва ли да се начисли до 30.09.2013? Виждам, че счетоводителка преди мен е начислявала рента в декември 2012 г., като изобщо не е описано за коя стопанска година е, нито пък има справка колко декари и какъв размер рента.
Рентата е само в парично изражение и не се плаща в натура.
Отделен въпрос е, че не се е плащала изобщо на хората. Но ме притеснява това начисление в края на декември 2012 г. - тя казва, че това е рентата за стопанската 2011-2012 г. и така се процедирало да се начислява в края на годината, но имам чувството, че не се прави разлика между календарна и стопанска година. Рентата за 2012-2013 г. до края на септември 2013 г. ли трябва да се начисли, или може и в декември?
Аз считам, че от 1.10.2013 - 30.09.2014 е новата стопанска година и рентите за нея следва да се начислят до 30.09.2014 - така ли?

   Рентата е разход за наем на всеки земеделски производител, който ползва чужда земеделска земя. Основание за начисляване на този разход е подписаният писмен договор със собственика на земеделска земя. В договора трябва да има описание на земеделската земя, категорията й, размера й и цената на рентата в лева или в натура и лева към датата на подписване на договора. Този договор се подписва за не по-малко от 5 години и би трябвало да се заверява от нотариус. Основание за това са: чл. 4 и чл. 8 от Закона за арендата: “Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., бр. 14 от 2015 г.) Минималният срок на договора за аренда е пет стопански години. Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. (2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Размерът на арендното плащане се договаря въз основа на: 1. пазарната поземлена рента; 2. наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., отм., бр. 113 от 1999 г.). (4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период...”
Съгласно Закона за земята и Закона за арендата този договор има силата до края на всяка стопанската година, която наистина завършва до 30 септември на календарната година. До тази дата никоя от страните по такъв договор няма право да го разваля, без да носи парични последици от развалянето на договора - заплащане на направените от наемателя разходи върху наетата земя от наемодателя.
По силата на подписания договор за аренда (наем) на земята земеделският производител е длъжен да начислява и плаща договорената рента ежегодно. Начислената рента е разход и тя трябва да намери отражение във фактическата себестойност на произвежданата от тази земя земеделска продукция за този отчетен период. Кога физически ще бъде начислена рентата като разход в счетоводството на земеделския производител зависи единствено от приетата за този земеделски производител счетоводна политика. Поради яснотата на договорните отношения и изискванията на основния принцип на счетоводството “текущо начисляване” рентата трябва да се начисли в началото на стопанската година. Ако през календарната година се направят промени в нейния размер, винаги на база на допълнително споразумение със собственика на земеделска земя, увеличенията или намаленията се доначисляват със същото счетоводно записване, но с друго основание на тази стопанска операция и друга оценка.
За да се избегнат допълнителните счетоводни записвания, особено когато рентата е свързана с натурален показател (например 30 кг пшеница на декар), практика е рентата да се начислява в края на стопанската година (не календарната). Затова между счетоводителите се “разменя” информация, че те начисляват рентата до 30 септември на календарната година.
Каквато и счетоводна политика да е приета, рентата трябва да намери отражение като разход в себестойността на произвежданата продукция за всяка стопанска година, през която се ползва земеделската земя, и, разбира се, като задължение към собственика на земеделската земя.
Земеделският производител няма право да не начислява рента по подписани договори за аренда (наем) на земеделска земя, дори когато не ползва съответната земеделска земя. Собственикът на земеделска земя има право да си търси правата по съдебен ред, дори когато това не е записано в договора между земеделския производител и собственика на земеделска земя.
С начислената, но неизплатена рента към датата на баланса облагаемата печалба на земеделския производител се увеличава. С други думи, неизплатената рента не се признава за данъчен разход на съответния земеделски производител.
Следователно рентата е разход, който няма как да бъде неотчетен. Некомпетентост е да няма счетоводна и фирмена политика, свързана с начисляването и плащането на рента за наета земеделска земя.
Неизплатената рента се дължи на наемодателя в следващите три календарни години (чл. 111 от Закона за задълженията и договорите: “111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;...”
Ако рентата не бъде потърсена от собственика на земеделска земя, тя може да бъде отписана от задълженията на земеделския производител като друг приход, но след като изтече давностният срок по чл. 111 от Закона за задълженията и договорите. Рентата се признава за данъчен разход, когато бъде изплатена или отписана по давност.