xristina, не начинът на плащане определя една доставка дали е, или не е износ или ВОД.
Едно становище на НАП по отношение на задължението за издаване на фискален бон на чуждестранен контрагент:
Относно: Регистриране на плащания в брой по вътреобщностни доставки
/ВОД/с фискален бон от ЕКАФП/ФУ/.
Е.Т. "……." е регистриран по ЗДДС и извършва
вътреобщностни доставки /ВОД/ с козметични продукти на фирми в Гърция, също с
регистрация по ДДС в съответната страна. Транспорта се извършва със собствен
автомобил на фирмата.
Поставеният въпрос по същество е свързан със следното:
Тъй като плащането става в брой и за целта фирмата издава освен invoce, също и фактура
на български език, следва ли да се регистрира продажбата с фискален касов бон от
ЕКАФП?
Нормативна уредба:
чл.26, ал.2 от Наредба № Н-18
чл. 3, ал. 1 от ЗСч
чл.5, ал.2 от ЗДДС
чл.8 от ЗДДС
Становище на ЦУ на НАП:
Изискването за използване на фискални устройства /в частност ЕКАФП/ за регистриране на
продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това
означава, че изискването за използване на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се
прилага за продажби реализирани извън територията на страната ни.
Отчитането на приходите от продажби на продукцията на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/.
Съгласно чл.26, ал.2 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки, извън България, чрез
ЕКАФП, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава - във Вашият
случай, на Гърция.
В същия смисъл са и чл.5, ал.2 и чл.8 от ЗДДС, съгласно които е допустимо да се използва като платежно средство чуждестранна валута.
Доколкото в ЗДДС няма изрични правила, които да указват, че фактурата следва да се издава на български език, то следва да се приложат правилата на ЗСч. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСч, първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции - чл. 3, ал. 2 от ЗСч.
Следователно, Е.Т. "…………………………….." /предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч/ е задължено да спазва правилата за водене на документацията и отчетност, уредени в ЗДДС, ЗСч. И ППЗДДС, включително и изискването за съставяне на фактури на български език.