Темата е заключена, поради решението на проблема с Правилата на ДАНС.
След входирано писмо до ДАНС, съдържащи новите правилата на АССП и придружено с настоящите мотиви, ДАНС прегледа и утвърди Правилата на АССП със Заповед № З - 2751/ 24.11.2011 г. от Председателя на ДАНС.
Новата тема с одобрените Правила е тук: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1562.0.html
Тема с кратък списък на ангажиментите ни след одобряване на Правилата е тук:http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1516.0.htmlПредлагаме за обсъждане с колегите:
Против сме текстовете на така публикуваните примерни правила по чл.3 ал.2 т.31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на Интернет сайта на ДАНС
http://www.dans.bg/images/stories/fia-package/licaschetovodniuslugi10102011.pdfПротив сме практиката на ДАНС да връща и да не утвърждава нашите Правила по ЗМИП, ако те не съвпадат изцяло с публикуваните "примерни" правила на сайта на ДАНС.Считаме, че ако възприемем предложените правила от ДАНС, то ние счетоводителите, ще сме в постоянно нарушение на същите, защото те са неприложими.
Настояваме тези правилата да бъдат изцяло преразгледани, защото считаме, че буквалното им прилагане ще създаде редица трудности в стопанския живот, защото хиляди счетоводители ще са задължени да рапоруват в ДАНС, съвсем легални стопански операции. Това ще направи от своя страна реалната борба с изпирането на пари не ефективна.
Голяма част от така публикуваните от ДАНС правилата ни натоварват с пазарни оценки и финансови анализи, които не отговарят на нашето образование и ценз.
Затова настояваме публикуваните на страницата на ДАНС правила:
1. Да са ясни, адекватни и целесъобразни
2. Да не пречат на нормалната стопанска дейност на честните и коректни данъкоплатци
3. Да не ни задължават за рапортуваме легални и обичайни стопански операции в ДАНС
4. Да не ни вменяват пазарни оценки и финансови анализи, които не отговарят на нашето счетоводно образование и ценз
5. Да бъдат съобразени с Европейските практики по прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент
По-долу са изброени
част от примерите за нецелесъобразност и неадекватност в публикуваните правила на Интернет страницата на ДАНС, както и нашите мотиви.
Считаме, че в примерните правила на ДАНС в чл. 21 “Съмнителни сделки, операции и клиенти” се съдържат сделки и операции, които са част от обичайната стопанска дейност на всяко предприятие и не следва да се третират, като съмнителни по подразбиране, от което да следва задължително докладване в ДАНС. Друга част от споменатите ни вменяват пазарни оценки и финансови анализи, които не отговарят на нашето счетоводно образование и ценз. Трети е обективно невъзможно за изпълним.
“21.1. Наличие на задължения в особено големи размери на предприятието към собствениците или други свързани лица - сметки Други кредитори, Доставчици или отразени като Други резерви;
21.2. Наличие на вноски в особено големи размери под формата на Основен капитал, неподлежащ на регистрация;
21.3. Наличие на апортни вноски в особено големи размери на движимо и недвижимо имущество от физическо или физически лица; ”
Мотиви: Считаме, че е напълно законно и не е съмнително, ако търговец финансира дейността на фирмата си със свои средства или средства от свързани лица и сме против, когато всеки път това се случи да сме задължени да докладваме в ДАНС. Още повече, че понятието “особено големи размери” е дефинирано в Наказателния кодекс и стойността му е прекалено ниска 12 хил. лева, особено когато става въпрос за финансиране на стопанска дейност.
Освен това обръщаме внимание, че при голямата междуфирмена задлъжнялост във връзка с глобалната финансова криза е напълно обичайно да се очаква сметки Други кредитори, Доставчици да са с по-големи салда от обичайните, защото фактурите са останали не разплатени.
Относно апортните вноски над 12 хил. лева, считаме че след, като Търговският Регистър е регистрирал апорта, и не се усъмнил за изпиране на пари, то постфактум счетоводителите да рапортуваме апортна вноска в ДАНС е нецелесоъбразно. Освен това обръщаме внимание, че съгласно законодателството всеки апорт предварително бива оценен от лицензирани оценители, каквито ние счетоводители не сме.
“21.9. Получаване на привлечени средства под формата на заем от трети лица - физически или юридически, както и от свързани с дружеството лица;”
Мотиви: Считаме, че е абсолютно нецелесъобразно ДАНС да иска от нас да рапортуваме всеки фирмен заем, като съмнителна сделка. Считаме, че корпоративното финансиране от банки, други лица (свързани или не свързани) е нормална стопанска и световна практика и не следва да бъде третирано, като съмнителна операция по подразбиране и респективно докладвано в ДАНС.
“21.10. Заплащане на проучвания, изследвания, бизнеспроекти и други в размери, несъответстващи на обичайните;
21.14. Операции/сделки с необичайни договорености и с цени, многократно по- високи или ниски съобразно пазарните такива;
21.16. Операции /сделки без търговска и/или икономическа логика, например сделки с предмет различен от основната дейност на клиента или с необосновано голям обем спрямо дейността на същия;”
21.22. Сделки на клиент, по които се предвиждат неоснователно високи разходи за разработки, маркетинг или реклама и др. административни разходи;
21.23. Сключени сделки с множество различни контрагенти, при които разплащанията се извършват по такъв начин, че крайният бенефициент на средствата се явява първоначалния или свързвано със същия лице /а
21.30. Транзакции без логични икономически причини - не е налице връзка между дейността на дружеството клиент и другите страни, участващи в транзакцията;
21.31. Сделки на клиент, по които се предвиждат несъразмерни разходи за транспорт, опаковки и т.н.;”
Мотиви: Считаме, че пазарните оценки, финансовите анализи, икономическите обосновки и проучвания, които са необходими, за да се изпълнят действията по тези точки от вашите “примерни” правила са извън нашата компетентност. Освен това част от тези дейности се извършват от лицензирани оценители, каквито ние счетоводителите не сме. Нашето образование и ценз не включва гореизброените дейности.
“21.21. Използване на едно и също лице - пълномощник по сделки от множество свързани помежду си юридически лица;”
Мотиви: Считаме, че е нормална практика, ако компанията осъществява законно дейността си чрез няколко юридически лица и законно наеме или упълномощи едни и същи лица от свое име. В тази връзка, ако това се случи, то ние не следва по презумпция да се усъмняваме и да докладваме в ДАНС.
Обръщаме внимание, че ние като счетоводители сме законно упълномощени от всичките си клиенти за изготвяне и подаване на различни документи и в тази връзка се явяваме пълномощните на всички свои клиенти.
“21.24. Установени сделки на клиенти с контрагенти, фигуриращи в списъка по чл.182, ал.З, т. 2 от ДОПК към съотносимия период на сключените сделки и извършените разплащания по същите;”
Мотиви: Считаме, че ние счетоводителите не сме в състояние да проследим всеки контрагент на нашите клиенти дали има неуредени публични вземания над 5000 лева, защото ние външните счетоводители, осчетоводяваме хиляди фактури ежедневно и проверката им по този показател е непосилна. Освен това част от софтуерите са настроени автоматично да осчетоводяват фактурите и е непосилно да проверяваме фактура по фактура всички контрагентите на нашите клиенти, които са с голям документооборот, като търговски вериги, складове на едро и други работещи напълно легално предприятия.
“21.25. Сключен договор от клиент със лица за наемен труд, на стойности несъотносими с конкретните дейности, които същите следва да извършват, а така също и сключен договори за управление на дружество с лице без релевантно образование и ценз спрямо отговорностите;”
Мотиви: Считаме, че след като Законът позволява да се регистрират фирми без да поставя образователен ценз за управителите е абсолютно нецелесъобразно ние да докладваме в ДАНС какво и да е в тази връзка. Още повече, че ние не изследваме образованието на всеки мениджър. В българското законодателство няма законови критерии за съотносими и несъотносими цени на пазарен труд и конкретни дейности.
“21.28. Клиент/и, за които в процеса на счетоводно обслужване се установява сделка или сделки / операция или операции/ с организации и лица, за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури.”
Мотиви: Считаме, че това е работа на ДАНС. Ние, като счетоводители не сме задължени да следим какво излиза в публично пространство за дадено лице. След като е публично известно, че дадени лица и организации са съпричастни към престъпни структури, то ДАНС има достатъчно основания да се самосезира и провери конкретните лица и техните партньори.
"21.32.Опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители, както и с ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ;"
Мотиви: Считаме, че Законът не ни забранява да имаме лични контакти, които не са регламентирани чрез договор с клиенти. Тази мярка е дискриминираща и нарушава нашите конституционни права.
21.35. Очебийна демонстрация на свръх лукс (луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.) от страна на даден клиент, когато това е несъвместимо с финансовото му състояние и приходи;
Мотиви: Считаме, че не сме в състояние да определяме и знаем цените на дрехите, аксесоарите и др. на клиентите си. Освен това законът не задължава гражданите да декларират пред нас цените на дрехите и аксесоарите, които носят, нито цените и собствеността на колите, които ползват.
Обръщаме внимание, че ние водим счетоводството на юридически лица. Физическите лица, не са длъжни да водят счетоводство по Закон. Само част от физическите лица са длъжни да подават годишна данъчна декларация за доходите си. Дори в годишната декларация по ЗДДФЛ не се описват всички доходи, а само част от доходите. Има доходи, които са необлагаеми, а други не подлежат на деклариране.
Освен това в годишната данъчна декларация на физическите лица не се описват разходите им. В този смисъл подобна съпоставка на цените на дрехите, аксесоарите и колите на дадено физическо лице с неговото финансово състояние е обективно невъзможно да бъде направено от счетоводител, дори счетоводителят да е попълнил данъчната декларация на това лице.
Призоваваме ДАНС, когато предлага правила за мерките срещу изпирането на пари, да ги съобрази с практиката на другите Европейски държави, като изхожда от това, че ние сме счетоводители и не сме обучени, като сътрудници на ДАНС. Нашата цел е вярно и честно отразяване на стопанските операции и съблюдаване на законовите срокове за деклариране и плащане на данъчните задължения.
Правилата за мерките срещу изпирането на пари не трябва да пречат на коректните и честни данъкоплатци. Трябва да са целесъобразни и разходите не трябва да надвишават ползите от прилагането им.